Дяволската колония

Като се подпираше тежко на бастуна си, Рафе отиде до бюфета и го взе. Използваше личния си телефон единствено за пряка връзка с фамилията и с някои от сътрудниците си в изследователските комплекси във Френските Алпи. Номерът обаче беше скрит. Това беше нелепо. Телефонът му не приемаше обаждания от скрити номера.

Раздразнен, Рафе приближи устройството до ухото си.

— Кой се обажда?

Произношението беше американско, меко, безлично, може би с намек за южняшки акцент, но твърде слаб, за да може да се каже нещо повече от това. Мъжът му каза името си.

Бастунът на Рафе се изплъзна от ръката му и изтрака на мраморния под. Той се пресегна към бюфета, за да се задържи. Ашанда се надигна, готова да му се притече на помощ. Рафе строго поклати глава към нея.

Обаждащият се говореше спокойно, отчетливо, без заплаха, а само с увереност.

— Научихме новината. Ще си сътрудничите изцяло със Сигма. Това, което предстои, трябва да бъде спряно на всяка цена. Имаме пълна увереност в способностите ви.

— Merci — задъхано каза той и трепна, когато откри, че неволно е преминал на френски.

— След като постигнете целта си, всеки извън групата, който разполага с информация за това какво сте открили, трябва да бъде унищожен. Но ви предупреждавам. Директор Кроу е бил подценяван в миналото.

Погледът на Рафе се стрелна към Каи.

— Може би имам начин да неутрализирам тази заплаха, но въпреки това ще внимавам много.

— С вашите чупливи кости не се съмнявам, че сте овладели това качество до съвършенство.

Макар думите да можеха да се приемат като обида, леко развеселеният тон — дори в тази тежка ситуация — ясно показваше, че са казани с най-добро намерение.

— Adieu — все така приветливо каза мъжът на френски. — Трябва да се погрижа за някои неща тук на изток.

Връзката прекъсна.

Рафе веднага нареди на Т. Дж., който прибираше останалата електроника:

— Свържи ме с Пейнтър Кроу. — Обърна се към Берн. — Хората да са готови за тръгване след петнайсет минути.

— Къде отиваме? — попита Берн. Не беше любопитство, просто искаше да знае как най-добре да подготви екипа си.

— Към Йелоустоун.

— Връзката е установена, сър — обади се Т. Дж.

Рафе взе телефона, готов да сключи сделката.

Не можеше да не се подчини. Величието на момента го сгря и втвърди ако не костите, то поне решимостта му. Той беше първият от фамилията, разговарял с представител на Истинската кръвна линия.

34.

1 юни, 04:34

В района на Нашвил, Тенеси

Започваше да се развиделява.

Грей не беше сигурен, че това е за добро. Едва бяха успели да се измъкнат от Нашвил по странични улички и второстепенни пътища, като спазваха ограниченията за скорост. Монк беше зад волана, докато Грей докладваше на Пейнтър Кроу.

След изпълняването на едната задача директорът му бе възложил друга — да се опита да определи точното местоположение на селището на Четиринайсетата колония по исторически сведения. Бяха вървели по следите на Аршар Фортескю до Исландия и обратно. Сега трябваше да видят дали могат да проследят французина още по-надалеч.

Това означаваше, че не са единствените, страдащи от недоспиване.

— Става ви навик да се обаждате в такъв ранен час, господин Пиърс — каза Ерик Хейсман, но въпреки това вместо раздразнение в гласа му се долавяше възбуда.

Кат ги беше свързала през Сигма, за да заглуши сигнала.

— Пускам ви на спикърфон — каза Грей. Всички трябваше да са в течение. Не беше време да пропуснат някоя малка подробност, която можеше да се окаже жизненоважна. Искаше всички да са запознати с положението.

Сейчан се надигна на задната седалка и наостри уши.

Монк караше бавно на юг по магистрала „Шелбивил“. В този час нямаше движение, така че той също можеше да се съсредоточи върху разговора. Кат също слушаше от централата на Сигма.

Хейсман ги запозна с проучванията, които беше направил след последната им среща.

— С Шарин извадихме всичко, свързано с експедицията на Луис и Кларк и връзката й с Йелоустоун. Преди няколко минути се консултирах и с професор Хенри Канош. Спести ми много време и усилия в проучването на индианската страна на уравнението.

Грей го подкани да продължи. Времето ги притискаше. Кат вече му беше съобщила, че Пейнтър и френски агенти на Гилдията са на път към Йелоустоун, за да решат пъзела на място. Ситуацията не беше розова, откъдето и да я погледнеш. Грей бе твърдо решен да помогне от разстояние по всякакъв възможен начин.

— И не намерихте никакви данни, че Луис и Кларк са влизали в Йелоустоун? — попита той.

— Не. Но намирам за странно, почти за необяснимо, че са го пропуснали. Експедицията е минала само на шейсет километра от парка. Според професор Канош местните индиански племена са били много потайни относно геотермалната долина, но пътешествениците са разполагали с предостатъчно дрънкулки и монети, за да изкрънкат всяка информация за уникалните природни особености — растения, животни, геология. Несъмнено някой рано или късно би се разприказвал за подобно необичайно място.

— Значи смятате, че са я открили? — попита Сейчан от задната седалка.