Дяволската колония

— Сигурно мислят, че сме въоръжени — каза Грей. — Иначе досега да са ни довършили.

— Какъв е планът?

— Да продължат да си мислят, че сме въоръжени — поне докато наистина не се доберем до оръжията си. Багерът е само на няколко метра. Ще ни осигури известна защита, ако успеем да стигнем до него. На излизане от гроба обаче ще сме уязвими.

Подаде на Монк лопатата си, обърна се и взе другата.

— Трябват ни малко звукови ефекти. Нападателите ни са нащрек и действат предпазливо. Да ги стреснем още малко. Блъскай лопатите една в друга… силно и бързо.

Монк схвана.

— За да си помислят, че стреляме по тях.

— Ще свърши работа само за секунди. Дано да са достатъчни, за да се доберем до багера.

— Ясно.

— В такъв случай, по мой сигнал.

Грей приклекна до Сейчан. Очите й блестяха в сенките на гроба. Сърцето й биеше в гърлото, докато се взираше през ръба, готова за действие.

— Давай, Монк!

Подпрял едната лопата в стената на гроба, Монк заудря с другата с всички сили. Кънтежът беше толкова силен и неочакван, че наистина приличаше на стрелба. Грей се измъкна навън, скочи и се хвърли към багера.

Сейчан не изоставаше.

Спряха до временното прикритие под стрелата на багера и Грей я погледна. Лицето й беше зачервено, устните — леко разтворени. Тя отвърна на погледа му и вдигна вежда.

„Получи се…“

Без да си казват нищо, двамата се хвърлиха от двете страни на багера към кабината. Непознатите откриха огън, но напосоки и куршумите се забиха в пръстта на метри от тях. Явно още бяха объркани, тъй като Монк продължаваше да удря лопатите.

Грей се вмъкна в кабината. Беше оставил двигателя включен, когато слезе да доразкопае гроба. Седна в седалката, освободи ръчната спирачка и вдигна стабилизаторите.

Сейчан остави управлението на него и грабна двете карабини. Посочи и Грей я разбра. Не можеха да се опитат да избягат с тежката тромава машина. А и не можеха да изоставят Монк.

Грей вдигна греблото, за да го използва като щит. Щеше да кара сляпо, но не се притесняваше, че ще одраска някоя кола. Насочи багера към поляната. По греблото затракаха куршуми. Грей бавно напредваше към дървената постройка, а Сейчан се беше подала от вратата и стреляше под греблото, та противниците да не могат да излязат от прикритието си.

Щом стигнаха сянката на постройката, Сейчан се претърколи навън.

Това беше лесната част.

07:07

Монк седеше в гроба, стиснал едната лопата.

След като зазвуча истинската стрелба, вече нямаше нужда от него. Използва лопатата като патерица, за да се изправи. Искаше да види какво става. Успя да се надигне и да надникне навън — и се озова на сантиметри от гигантски метални зъби.

Грей се беше върнал с багера и спускаше кофата. Продължаващата престрелка бе заглушила боботенето на двигателя.

Монк клекна, а кофата се заби в отсрещната стена на гроба и захапа пръстта.

— Качвай се! — изрева Грей.

Монк разбра какво е намислил приятелят му.

Изпълзя отстрани и се покатери в кофата. Хидравликата зави и я вдигна високо, а Грей завъртя багера. Монк се присви до едната страна на кофата, скрит от куршумите, които отскачаха от дебелия метал.

Рамото му опря в нещо друго, също метално.

Карабина.

„А днес дори не ми е рожденият ден“.

07:08

Щом хвърли карабината в кофата, Сейчан изтича към дървената постройка. Не можеше обаче да разчита дълго на нея за прикритие. Щяха да я нападнат и от двете страни и всичко щеше да свърши.

Трябваше обаче да отвлече вниманието на командосите, докато Грей измъкне Монк.

Значи вътре. Вдигна карабината, стреля в стъклото на близкия прозорец и се метна през него.

Стъпи на крака като котка и вдигна оръжието си.

Беше се озовала в основното помещение, срещу нея имаше друг прозорец и един войник я зяпаше стреснато през него. Сейчан стреля — бам-бам-бам — и той изчезна.

Тя се метна настрани под прикритието на обкованата с желязо врата.

Някой изстреля напосоки откос през счупения прозорец. Сейчан не обърна внимание и продължи да чака съсредоточено. Надникна нечия глава, за да огледа за поражения. Този път Сейчан стреля само веднъж. Нечие тяло се строполи от другата страна на прозореца.

Надяваше се, че е успяла да осигури на Грей нужното му време.

През прозореца прелетя граната и отскочи от пода. Време за Грей — да. А за нея?

07:09

Грей тъкмо минаваше покрай постройката, когато експлозията изби прозорците и изкърти вратата. Блъвна дим.

„Сейчан…“

За момент се възцари тишина — след което хаосът започна отново. Двама мъже се появиха иззад ъгъла на постройката. Монк се надигна от позицията си в кофата, опрял цевта на карабината между зъбите й. Някъде от прикритие трети нападател хвърли граната към багера.

Противниците обаче не знаеха, че Монк е отличен стрелец, нито пък колко е бесен, че са го простреляли. Монк замахна с карабината като с бухалка и удари гранатата, сякаш посрещаше топка за голф. Тя полетя обратно и се взриви, вдигайки във въздуха пръст и пушек. Изтъркаля се каска. Не беше празна. Последваха писъци.

И стрелба.

Кратка — и едностранна.

След малко от пушека се появи някой.