Дяволската колония

Заразглежда надписа от другата страна, като за пореден път се запита дали не е на езика, описан в Книгата на Мормон като „реформиран египетски“. Колегата му лингвист от университета „Бригам Йънг“, който беше помогнал за идентифицирането на писмеността върху златните плочи, също имаше екстравагантно име за нея — „азбука на маговете“.

Ханк изучаваше надписа и си мислеше за човека, който го е нанесъл преди столетия. Дали тоутсиий унстоу пуутсийв са били някаква секта учени, владеещи изгубена технология, напуснала Светите земи векове преди раждането на Христос? Дали бягащите израилтяни, тези нефити, са дошли на този континент, за да запазят и защитават знанията си, някаква смес от юдейски мистицизъм и египетска наука?

„Само да можех да поговоря с някой от тях…“

Но може би един от тях в момента правеше точно това, говореше му чрез редовете на протоиврит. Ханк обаче знаеше, че ще му е нужна помощ, за да разбере посланието.

Изправи се и прекъсна Пейнтър, който разговаряше с французина. Враговете като че ли вече бяха станали колеги. Все пак Ханк забеляза напрегнатостта на Пейнтър, нервността, с която свиваше юмруци, гневното пламъче в очите му, отривистата му реч. Сигурно беше напрегнал цялата си воля, за да не откъсне главата на Рафаел. Ханк виждаше също и раната в очите му, родена от чувството за вина и болка всеки път, когато поглеждаше към Каи.

И положението ставаше по-нетърпимо от дългото чакане и напрежението.

Ханк му предложи начин да се разсее.

— Пейнтър, може ли да заснемем надписа от тази страна? Искам да го пратя на моя колега, експерта по древни езици и лингвистика. При последния ни разговор той ми каза, че май успял да разчете няколко думи, които имали връзка със съвременния иврит.

— В този момент всяка помощ е от значение. Дори една дума може да се окаже ключ към решаването на пъзела.

Ханк се дръпна назад, докато Пейнтър и французинът сканираха надписа и изпращаха изображението на университета. Блъсна се в куфара, в който се пазеше вазата.

„Хм-м…“

Неочакваният възглас на Пейнтър привлече вниманието на всички.

— Току-що получихме вести от НАСА. Имаме попадение!

36.

1 юни, 07:06

Хохенвалд, Тенеси

Когато свалиха малкия багер от платформата и Грей го подкара през пустия паркинг на щатския парк „Мериуедър Луис“, слънцето тъкмо беше изгряло.

Районът се намираше на около сто и трийсет километра южно от Нашвил по панорамния път Натчез Трейс. В този ранен час паркът беше все още затворен, а търсеният гроб се намираше далеч от пътя, сред гъста гора.

Ако действаха бързо, никой нямаше да им попречи.

Кат бе помогнала за оскверняването на гроба — бе уредила разрешение за фиктивна поправка на канал и нае земекопната техника от близкото градче Хохенвалд.

Монк и Сейчан водеха, облечени в сини работни комбинезони и въоръжени с лопати.

Грей ги следваше, като натискаше двете спирачки, за да взема завоите, и гледаше над товарещата кофа. Беше карал трактори и багери като юноша в Тексас и сега бързо си припомняше някогашните си умения.

Влязоха в парка, минаха покрай десетки табели и стигнаха до възстановената странноприемница, в която бе умрял Луис. Паметникът беше от другата страна на широка поляна. Беше непретенциозен — каменна основа, върху която беше поставен счупен варовиков блок, символизиращ преждевременно прекъснатия живот.

Грей бавно подкара през поляната.

Когато се приближиха достатъчно, Монк завъртя ръка в кръг и Грей обърна багера така, че кофата да е откъм гроба, изключи от скорост, завъртя седалката към ръчките за управление на стрелата и пусна стабилизаторите.

Но преди да започне да копае, трябваше малко да разчисти.

Извини се наум на мъртвия пионер, вдигна стрелата и я изпъна — използва кофата като таран срещу горната част на паметника. Хидравликата зави и варовиковият блок бавно се отдели от постамента и се катурна в тревата.

Нужни му бяха още петнайсет минути, за да махне основата — загребваше камъни и хоросан и ги трупаше на купчина отстрани. След това насочи зъбите на кофата към земята и започна да копае.

Монк и Сейчан проверяваха след всяко загребване. Накрая рязко изсвирване накара Грей да спре. Монк се изправи до дупката и посочи надолу.

— Време е да събудим мъртвеца!

Двамата с Грей разчистиха останалата пръст с лопати. Монк имаше известни затруднения с единствената си ръка, но отдавна се беше научил да се справя изкусно и само с чукана си.

Сейчан гледаше, застанала на ръба на гроба.

Според информацията от Ерик Хейсман екипът на Грей не беше първият, който оскверняваше последния дом на Луис. Комисията за издигането на паметника беше изкопала тялото му през 1847 г., за да се увери, че това наистина е гробът на прочутия пионер. В доклада й до властите се изразяваше и твърдата увереност, че смъртта на Луис не е самоубийство — „умрял от ръцете на убиец“.

Ковчегът вероятно беше от онова време.

Тъкмо това не даваше покой на Грей. Дали комисията не беше махнала всички вещи на покойника?

След минути щяха да разберат.