Читаем Диктаторите полностью

Агрипина се опитала да използува убийството на Британик. Октавия, сестра му, по принуда се присъединила към омразната си свекърва. Консервативно настроените аристократи също така били на нейна страна. След това започнала да събира и да взема пари отвсякъде. Поискала да има свои телохранители. Всичко това било твърде подозрително. Нерон се тревожел най-много от опитите й да привлече към себе си офицерите на преторианците.

По-нататъшното й присъствие в двореца станало невъзможно. Ала Агрипина не била само звяр по душа, но и по воля. Не искала по никакъв начин да загуби влиянието си.

Междувременно любовта на Нерон към Акте почнала да отслабва. И тогава на сцената се появила една друга жена, аристократка, образована, умна и много красива — Попея, първата жена в групата на „неподражаемите“. По това време тя била омъжена за близкия му приятел Отон.

Нерон се влюбил в нея лудо, с целия плам на двадесетте си години. Хитрата и опитна в тези работи Попея му поставила условие — или ще изгониш майка си от двореца, или не те искам! Няма да се омъжа за теб!

Нерон се посъветвал с учителя си Сенека и с началника на преторианците си, едноръкия Бур. Тримата се съгласили, че Агрипина е станала много опасна и трябва да се махне оттук. Императорът не можел вече нито да яде, нито да спи, нито да пътува спокойно. Затова решил да убие тихо-кротко — а не с публичен съд — майка си, за да се отърве от нея. Наредил на своя адмирал Аницет да вземе Агрипина на един от своите кораби и да я поразходи из Неаполитанския залив уж за развлечение и там… да потопи кораба, да го прати на дъното заедно с императрицата майка.

Корабокрушението станало, но чудовищната Агрипина се спасила. Естествено, разбрала какво й скроили. И оттогава нататък станала още по-опасна. Нещата били стигнали дотам, че един от двамата трябвало да падне. Който първи свари, да изяде другия! И тъй Нерон изпратил Аницет начело на група убийци, във вилата на майка си със заповед да я ликвидират.

Щом ги видяла, Агрипина разбрала какво я очаква, грабнала ножа на един от убийците и го забила в гърдите си.

В същия миг един от офицерите я ударил с меча си по тила, а Аницет пронизал гърдите й със своя.

Когато пристигнала вестта за убийството на майка му, Нерон, любящият син, започнал цял да трепери. Сенека, който бил при него, го утешил:

— Ти извърши един акт на милост!

Офицерите от охраната му се приближили и също почнали да го уверяват, че ако той не я бил убил, тя щяла да го убие.

Сенека и Дион Касий разказват, че Нерон бързо се съвзел и пожелал да отиде да види с очите си трупа на майка си (Тацит не е съгласен с това твърдение). Когато влязъл в стаята и видял тялото на Агрипина сред локва кръв, императорът се изплашил и почувствувал, че губи съзнание. Поискал чаша вода. И когато дошъл на себе си, отвил голото тяло на майка си, погалил го и казал:

— Не бях обърнал досега внимание какво прекрасно тяло е имала! Гърдите й са великолепни!

След това поискал вино и се напил. И когато лятото минало и забравил… мъката си, преценил хладнокръвно положението и разбрал, че отсега нататък разполагал с абсолютна свобода в държавния и личния си живот, и тогава извикал:

— Най-сетне аз съм сам! Станах император благодарение на Аницет.

Продължаваме по-накратко списъка на другите жертви на младия император. След „брат“ си Британик и майка си Агрипина Нерон отровил леля си Домиция Лепида, сестра на баща му, която го отгледала като малък, когато Калигула, брат на майка му и на Домиция, изпратил на заточение Агрипина. И още преди старицата да издъхне, той обсебил цялото й огромно богатство. След това се развел с жена си Октавия по настояване на Попея и малко по-късно я убил. И тогава се оженил за прочутата с красотата, ума и силния си характер Попея Сабина, в която бил лудо влюбен и която го водела за носа и си играела с него като с играчка!

Убил Сула, мъж на Антония, дъщеря на Клавдий от първия му брак. Убил Рубилий Плавт, друг свой роднина, който се намирал в Мала Азия и който, според донесението на новия началник на преторианците Тигелиний, се мъчел да разбунтува малоазийските легиони. Той бил внук на император Тиберий и представлявал опасност само защото имал известни права върху трона.

А един ден убил и любимата си Попея, която била бременна, с един ритник в корема. Убил я в момент на нервна криза. След това много съжалявал и искрено оплакал жена си и особено нероденото дете — но било късно.

След убийството на Попея Нерон се оженил за трети път, за Статилия Месалина, която била омъжена и за да може да се ожени за нея, извършил най-простото нещо — убил мъжа й.

После убил Антония, сестра на Октавия, защото не искала да се подчини на желанията му. След като убил Попея, Нерон убил и сина й от първия й брак, Руфиний Криспин, а така също и млечния му брат Туск и други.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Лира Орфея
Лира Орфея

Робертсон Дэвис — крупнейший канадский писатель, мастер сюжетных хитросплетений и загадок, один из лучших рассказчиков англоязычной литературы. Он попадал в шорт-лист Букера, под конец жизни чуть было не получил Нобелевскую премию, но, даже навеки оставшись в числе кандидатов, завоевал статус мирового классика. Его ставшая началом «канадского прорыва» в мировой литературе «Дептфордская трилогия» («Пятый персонаж», «Мантикора», «Мир чудес») уже хорошо известна российскому читателю, а теперь настал черед и «Корнишской трилогии». Открыли ее «Мятежные ангелы», продолжил роман «Что в костях заложено» (дошедший до букеровского короткого списка), а завершает «Лира Орфея».Под руководством Артура Корниша и его прекрасной жены Марии Магдалины Феотоки Фонд Корниша решается на небывало амбициозный проект: завершить неоконченную оперу Э. Т. А. Гофмана «Артур Британский, или Великодушный рогоносец». Великая сила искусства — или заложенных в самом сюжете архетипов — такова, что жизнь Марии, Артура и всех причастных к проекту начинает подражать событиям оперы. А из чистилища за всем этим наблюдает сам Гофман, в свое время написавший: «Лира Орфея открывает двери подземного мира», и наблюдает отнюдь не с праздным интересом…

Геннадий Николаевич Скобликов , Робертсон Дэвис

Проза / Классическая проза / Советская классическая проза
Недобрый час
Недобрый час

Что делает девочка в 11 лет? Учится, спорит с родителями, болтает с подружками о мальчишках… Мир 11-летней сироты Мошки Май немного иной. Она всеми способами пытается заработать средства на жизнь себе и своему питомцу, своенравному гусю Сарацину. Едва выбравшись из одной неприятности, Мошка и ее спутник, поэт и авантюрист Эпонимий Клент, узнают, что негодяи собираются похитить Лучезару, дочь мэра города Побор. Не раздумывая они отправляются в путешествие, чтобы выручить девушку и заодно поправить свое материальное положение… Только вот Побор — непростой город. За благополучным фасадом Дневного Побора скрывается мрачная жизнь обитателей ночного города. После захода солнца на улицы выезжает зловещая черная карета, а добрые жители дневного города трепещут от страха за закрытыми дверями своих домов.Мошка и Клент разрабатывают хитроумный план по спасению Лучезары. Но вот вопрос, хочет ли дочка мэра, чтобы ее спасали? И кто поможет Мошке, которая рискует навсегда остаться во мраке и больше не увидеть солнечного света? Тик-так, тик-так… Время идет, всего три дня есть у Мошки, чтобы выбраться из царства ночи.

Габриэль Гарсия Маркес , Фрэнсис Хардинг

Фантастика / Политический детектив / Фантастика для детей / Классическая проза / Фэнтези