Диктаторите

Светоний разправя, че когато получил първите известия за въстанията в Галия и Испания, Нерон бил обзет от такава ярост и желание за отмъщение, че решил — това му било в нрава! — да извърши страшни злодеяния. Искал да повика в Рим всички управители на провинции и всички военачалници, за да ги изколи! Искал да изколи всички гали, които се намирали в Рим, за да ги накаже затова, че сънародниците им въстанали. После поискал да разреши на легионите, които се намирали в провинциите, да ограбят, да опожарят и да опустошат всичко. След това поискал да отрови целия Сенат, да подпали отново Рим и докато градът гори, да пусне всички диви зверове от амфитеатъра, та по този начин да попречи на хората да се спасят от пламъците.

Но после, след като първият пристъп на ярост преминал, решил да предприеме поход срещу въстаниците. И почнал да се готви за това. Но как се готвел? Така както и за „похода“ си в Гърция, когато победил във всички състезания като певец, борец, водач на колесница. Най-напред събрал много… музикални инструменти! След това взел всичките си наложници, отрязал им косите, въоръжил ги със секири и щитове и ги направил… амазонки!

Но събитията се развивали по-бързо от налудничавите планове на императора. И колкото повече въстаниците наближавали и числото на разбунтувалите се военачалници нараствало, толкова повече Нерон се обърквал.

Първоначално естествено погледнал твърде несериозно на нещата. Не обръщал голямо внимание на лошите известия. Не вземал решителни мерки да потуши още в зародиш въстанието. Продължавал да свири на китара и да пее.

Ала когато царедворците му предали предпазливо, че бунтовникът Виндекс го нарекъл „жалък певец“, Нерон се засегнал много. И запитал сърдито околните:

— Познавате ли някой по-добър певец от мен?

— Няма такъв! — отвърнали всички.

Писал на Сената да вземе необходимите мерки, за да се посрещнат събитията. И се оправдал пред „отците“, че не отивал лично при тях да разисква по този въпрос, защото бил… пресипнал.

Най-страшната и най-потресаващата за него вест бил бунтът на най-близкия му приятел, управителя на Португалия, Отон, същия комуто Нерон отнел жената, Попея.

И накрая, военачалникът Рубрий Гал, когото Нерон изпратил срещу бунтовниците, преминал на тяхна страна!

— Отиде, загубен съм! — извикал коронованият актьор, като се ударил по челото.

Ала гладът, от който страдал народът, представлявал най-голямата опасност за императора. Хората почнали да пишат разни оскърбителни смешки по стените. Закачили на една негова статуя един чувал с надпис: „Ето какво ти трябва на теб!“

С други думи, да те напъхаме в един чувал и да те хвърлим в Тибър — това било наказанието, което се налагало на майцеубийците.

В същото време един друг Неронов военачалник, който успял да победи войската на Виндекс, Виргиний Руф, преминал с победоносните си войски на страната на бунтовниците.

Когато прочел писмото, с което му известявали това, Нерон го накъсал на парченца, ритнал и прекатурил масата и счупил две скъпоценни вази. След това изтичал да вземе един талисман от змийска кожа, подарен от майка му, но не го намерил. Тогава взел една златна кутийка с отрова и наредил да го закарат в една от вилите му, по пътя за Остия, за да се укрие там. Същевременно дал заповед в Остия да приготвят кораб, с който да избяга в Египет.

И така, както казахме вече, от Остия Нерон искал да избяга в Александрия. Ако тамошните му поданици не го признаели за законен фараон на страната им — римските императори от Август включително насам били и крале на Египет, — то поне щели да го признаят за певец.

— Оттук нататък ще живея там благодарение на изкуството си! — казвал той.

След като корабът в Остия бил готов, Нерон събрал офицерите от гвардията си, придружили го до вилата му, и ги запитал кой от тях иска да го последва. Всички мълчали. И тогава един от тях отвърнал с един стих на Вергилий:

— „Толкова ли е трудно да умре човек?“

Тогава Нерон изпратил един освободен роб в двореца си, в „Златния дом“, да му доведе… Спор. Виж ти работа! От всичките му приятели, ласкатели и облагодетелствувани този „безполов“ Спор, евнухът, хермафродитът, побързал да дойде във вилата, за да прави компания на „господаря“ си и да умре заедно с него! Единствен той не се отрекъл от него!

Нерон почнал да счита плана си за бягство в Египет за непрактичен. Новият император сигурно щял да обяви възнаграждение за главата му и тогава първият срещнат нехранимайко би могъл да го убие, за да получи парите. По едно време намислил да се представи пред римския народ и да заяви, че се отказва от трона и признава новия император Галба, стига Галба да му повери управлението на Египет.

Но и този план бил не по-малко безсмислен. Ако се явял пред народа без войска и без сила, нещастен и просител, то народът веднага би го убил.