Диктаторите

Тогава взел друго, още по-безсмислено решение — да избяга при партите, при вековните врагове на Рим. Но същата нощ, щом заспал, гвардията му го изоставила. Отишла в Рим. Разгневен, Нерон пратил да обадят на Тигелин да дойде веднага във вилата му. Тигелин въобще не отговорил на Нерон.

Тогава всичкият му кураж се изпарил. Не знаел какво да прави. Превърнал се в човешка отрепка. Ако останел във вилата си, преторианците щели да дойдат и да го отведат. Взел със себе си двама-трима верни свои слуги и излязъл. Навън бушувала буря, леел се пороен дъжд. Обиколил много селски къщи и чукал на вратите им. Но никой не му отворил. Отчаял се и се върнал във вилата си. Цялата й прислуга вече била избягала. Вилата била пуста. Почнал да тича из всички помещения и етажи, за да намери някого и най-вече оръжейника Спикил, за да го накара да го убие. Но и той бил избягал. Нерон излязъл отново на полето и се затичал към Тибър, чиито води, придошли от дъжда, се носели с грохот. Искал да се хвърли в мътните талази и да се удави.

Но в този миг един предан нему освободен роб, на име Фаон, изтичал при императора и му попречил да направи тази постъпка на крайно отчаяние, която Нерон може би в последния момент нямало да извърши.

— Ела да те скрия в моята къща! — казал му той.

Домът на Фаон се намирал на четири километра северно от Рим. Нерон приел. Взел със себе си любимия си Спор и още един друг свой предан освободен роб, Епафродит, а така също и един слуга. Качили се на коне и потеглили загърнати в плащове. Нерон си вързал и кърпа на лицето, та никой да не го познае.

Трябвало да прекосят целия град, от единия до другия му край, за да отидат в къщата на Фаон. За щастие бурята продължавала, мълнии разсичали небето, всички се били затворили в къщите си. Така че свитата успяла да премине през целия град и да излезе отново на полето. Когато минавали край казармите на преторианците, в подножието на Палатинския хълм, чули крясъците и песните на пияните войници. Всички пиели и проглушавали света с радостните си викове. Пиели за здравето на новия си господар — Галба. И проклинали Нерон. И се заканвали!

— Смърт на тиранина!

На едно място бегълците срещнали един гражданин:

— Какво ново за Нерон? — запитали го те.

— Преследват го!

Неочаквано конят на Нерон се препънал в някакъв труп. Животното се подплашило и се изправило на задните си крака. Кърпата, с която императорът си бил закрил лицето, паднала. И тогава един стар войник го познал. Вдигнал високо фенера си до лицето на беглеца, изгледал го добре, сетне го поздравил.

Не изглеждало, че това произшествие може да има някакви последствия. И затова всички от свитата го забравили.

Препускайки в галоп, петимата мъже стигнали при Целийската врата, на северния край на града. Никаква стража не пазела вратата. Преминали светкавично през нея и излезли на полето. Стигнали в къщата на Фаон, слезли от конете и влезли вътре.

Фаон приготвил на Нерон такова скривалище, че никой, дори хората от стопанството му да не могат да открият присъствието му. В един вентилационен отвор в стената Фаон устроил последното жилище на императора — сламена постеля, парче хляб и кърчаг вода. Това било всичко.

Тогава Епафродит застанал пред тази тъмна дупка и казал на Нерон:

— Щом работите са стигнали дотук, нямаш никакъв друг изход, освен да поставиш край на живота си по почтен начин, както сториха това толкова видни римляни, когато ти им заповядваше! Иначе, рано или късно, ще те открият и ще те убият, след като първо те подложат на изтезания, а покрай теб ще отидем и ние като предатели!

Нерон намерил съвета за правилен. Императорът бил вече толкова уморен и отчаян! И заповядал да му изкопаят гроб в скривалището, където се намирал.

Приятелите му почнали да копаят гроба пред очите му. Нерон следял зловещата им работа. После им казал да отидат да донесат няколко ведра вода, за да измият тялото му от кръвта, след като се самоубие.

Приятелите му изпълнявали нарежданията на господаря си мълчаливи и печални, а в това време Нерон плачел. И току повтарял:

— Какъв артист загива! Qualis artifex pereo!

Скоро гробът бил готов. Кофите с вода били наредени край него. Приятелите му донесли от двора, пак по нареждане на Нерон, няколко мраморни плочи, за да покрият с тях гроба. Обаче бившият император, който някога изисквал от жертвите си да се самоубиват веднага, щом им даде заповед, сега намирал, че самоубийството не е много лесна работа. И все отлагал своето. Страхувал се. Нямал смелост да забие меча в гърдите си.

В крайното си отчаяние все се надявал, че може да се случи някакво чудо и да се спаси. В такава нерешителност преминала цялата нощ. Когато пукнала зората, небето било съвсем чисто и скоро слънцето засияло след нощната буря.