Диктаторите

Из средата на такива хора излизали кандидатите за трона, а из средата на тези кандидати — императорите.

Галба произхождал от старо аристократическо семейство. И както всички римски аристократически семейства, така и семейството на Галба водело началото си от богове. Юлиевци считали Афродита за тяхна прамайка; Антоний се смятал за потомък на Херкулес, а Галба — на Зевс и Пасифая, дъщерята на Минос.

Бил среден на ръст, казва ни Светоний, плешив, със сини очи и гърбав нос. Бил голям чревоугодник и още по-голям скъперник и кръволок. Но преди всичко бил мързеливец и много безволев човек. Като психологически тип представлявал смес от противоположности. От крайна жестокост преминавал изведнъж към пълно безгрижие. Все пак приел предложението на Виндекс да поеме ръководството на въстанието, но не се съгласил да се провъзгласи за император. Взел просто титлата — „прокуратор на народа и Сената“.

Когато обаче научил радостните вести — че съдружникът му в търгашеското им начинание, въстанието, Виндекс, починал, и че „врагът“ му Нерон се самоубил, а Нимфид Сабиний, началникът на преторианците, който поискал да обсеби трона, бил убит от войниците си, добил смелост, отказал се от титлата „прокуратор на народа и Сената“ и взел титлата „цезар“! И потеглил срещу Рим. Не съществували вече сериозни препятствия. Пътят бил открит.

Светоний — любителят на митове, ни разказва следния анекдот:

Някога си предсказали на дядото на Галба, че един от потомците му щял да стане цар, но само за един-единствен ден. А старецът отвърнал:

— Когато мъжко муле роди!

И действително, казва Светоний, когато Галба взел решение да се провъзгласи за император, едно мъжко муле родило!

Истинското име на дедите на Галба било Сулпиций. Но отде им се лепнало това презиме Галба? Светоний дава много етимологически обяснения за името. Ще отбележим едно от тях, защото показва какво е било мнението на съвременниците за душевните качества на този род. Един от прадедите на императора — казва той, — воювайки в Испания, опожарил един град с факли, потопени в някаква смола, наречена галбанон. И оттам му останал този прякор. Така или иначе, но и без прякор Галбовци еша си нямали по свирепост. Един друг Галба, докато бил управител на Испания, изклал 30 000 лузитанци (португалци) чрез вероломство. Това станало причина местните жители да въстанат под водачеството на известния национален герой Вирнат.

Бащата на Галба бил гърбав. Оженил се за правнучката на Мумий, онзи недодялан и жесток римлянин, който опожарил Коринт, най-големия и най-богат град в Гърция по онова време. Така че във вените на императора Сергий Галба и по бащина, и по майчина линия течала кръв на престъпници, кръв на подпалвачи и касапи!

Той бил толкова стар, че познавал лично всички досегашни римски императори от Юлиянския род. И дори още като юноша Галба бил силно обикнат от жената на Август, Ливия. Обикнала го толкова много, че в завещанието си му оставила 50 милиона сестерции.

И така значи Галба на младини бил приятел на прекрасната и зряла жена на Август, Ливия, която му завещала 50 милиона сестерции. Завещала му ги, но не ги получил. Защото новият император Тиберий не бил балама да предаде толкова пари на друг. Обявил завещанието за невалидно и сам прибрал парите.

След убийството на Тиберий от Калигула и на Калигула от преторианците, казвали на Галба: „Не изтървавай сгодния момент! Скачай на трона!“ Но какъвто си бил нерешителен и тъй като предпочитал хубавия живот пред рисковете, Галба изпуснал удобния случай и оставил убийците да възкачат на трона слабоумния Клавдий. В знак на признателност за лоялното му отношение Клавдий го изпратил управител на най-богатата провинция — Африка.

Още много преди да стане управител и да ограби Африка, Галба бил много богат — „най-богатото частно лице в Рим, което постоянно влизало и излизало от двореца на Август“, казва ни Плутарх. Можем да си представим какво е натрупал в продължение на дълги години като самовластен бирник и официален разбойнически главатар в Африка и Испания!

Но за да може да ограбва така поданиците си, неизбежно би трябвало да има много кораво сърце. А той го имал и в излишък. Отсичал ръце, разпъвал на кръст дори римски граждани — забранено било да осъждат на такава позорна смърт римски граждани! — оставял провинилите се в нещо свои войници да умират от глад. И не преставал да ограбва провинциите си. Затова, казва ни Светоний, когато се провъзгласил за император, славата му на скъперник и кръвопиец първа стигнала в Рим. Пръснал се слух, че новият император за наказание наложил страшни глоби на много градове в Испания и Галия и разрушил стените им, задето не застанали на негова страна. Говорело се също така, че избил всички офицери, които не го били подкрепили; избил ги заедно с целите им семейства — с жените и децата.

Но как възнаградил офицерите и войниците, които му останали верни и го подкрепили? Дал на всеки по паница зеле и по пет до десет динара!