Читаем Диктаторите полностью

Дал десет жълтици и взел главата. Какво щял да я прави? Взел я и отишъл, та я турил на същото място, където Галба обезглавил баща му. Главата останала там много дни, докато накрая се скапала. Тогава я заровили в градината на една малка къща, собственост на бившия император.

Така глупаво и безславно загинал Галба, който не съумял да се задържи на трона на световната империя, завоюван от него с цената на толкова кръв. А притежавал всички необходими качества за този висок пост. Бил, както вече казахме, сладострастник, чревоугодник, алчен, жесток, извратен и страхлив! Но не бил нито млад, нито щедър! Не давал нищо на народа и войската, трупал всичко за себе си — а при това, много преди да стане император, бил най-богатият човек в света!

Царувал едва седем месеца!

<p>ОТОН</p></span><span></span><span><p>32–69 г.</p></span><span>

Отон, който наследил Галба, е повече познат като съпруг на Попея Сабина, отколкото като римски император. Впрочем на главата си по-дълго време е носил короната на измамен съпруг, отколкото короната на император. Защото първата си роля (на измамен съпруг) я е играл в продължение на цели четири години, докато втората (на император) — само три месеца. И въпреки това този парфюмиран аристократ, прекарал най-развратен живот като другар на Нерон в оргиите му, този човек, който не отказал да отстъпи дори собствената си съпруга на господаря си, умрял по-геройски и по-храбро от Нерон.

Марк Салвий Отон е роден в 32 и е умрял през 69 година — едва 37-годишен! Бил е със седем години по-голям от приятеля си Нерон. Светоний ни дава следния портрет на Отон: „Неговият ръст и общо взето външността му не съответствували на смелостта му. Бил нисък и с криви крака. Но се грижел за себе си като жена. Обезкосмявал редовно цялото си тяло и носел перука, но я сресвал така изкусно, че изглеждала като естествена коса. Бръснел се всеки ден, като си теглел по няколко «контри» и търкал кожата си с мокри трохи от хляб — вършел това още от най-ранните си юношески години! — защото смятал, че по този начин космите не растели…“

Но нека започнем неговата история от жена му. Жена му е по-историческа личност от него! Попея Сабина била една година по-голяма от Отон и цели осем години по-голяма от Нерон. Майка й била прочута красавица на времето, а развратът й бил още по-прочут от красотата й. Дълго време била неразделна приятелка на страшната Месалина, жената на Клавдий. Била й другар в оргиите и в безсрамията. Но в края на краищата императрицата почнала да завижда на приятелката си. И съобразно порядките на епохата, отървала се бързо от нея — заповядала й да се самоубие. Дъщеря й, Попея, наследила от майка си и красотата, и безнравствеността й. Била ослепително красива, а добродетелността й — твърде уязвима. Още като съвсем млада се омъжила — това е бил вторият й брак! — за най-близкия приятел на Нерон — Отон.

Попея била силно руса. Косите й блестели като кехлибар. Цветът на косите й бил естествен — това именно съставлявало тяхната красота. Всички тъмнокоси по онова време боядисвали косите си руси. Кожата й била толкова нежна и бяла, че хората разправяли, че любовницата на императора се къпе всяка сутрин в магарешко мляко, което се издоявало от 500 магарици! Тялото й било стройно, гъвкаво и тънко като на девойка. И затова по-късно Нерон нарекъл любовника си Спор — Попея, защото му напомнял на жена му, която пък приличала на… момче!

Попея знаела, че е много красива и че красотата й е фатална и никой не може да й устои. И я разхищавала до крайност. Често казвала:

— Трябва да сваря да поживея. И да сваря да умра, преди лицето ми да повехне!

Ала Попея имала нещо по-голямо от младостта, красотата и дързостта си в любовта, една по-важна сила — своя ум и воля. Имала повече дух от всички мъже от нейната среда и същевременно и по-властна воля. И повече вкус. Давала тон на женската мода в Рим, освен това била много културна — имала големи познания в областта на литературата и изкуствата, при все че била леконравна и цинична.

Компанията й била много приятна, преливаща от блестящо остроумие и създавала атмосфера, изпълнена с копнежи. Компанията й очаровала „човека на изкуството“ — императора Нерон.

Когато се запознал с нея, Нерон бил още наивен и неопитен в много отношения. А Попея, напротив, била много веща, много обиграна и умела в любовта. Младият император, почти юноша още, попаднал в мрежата на тази вълшебница като муха в паяжина. В нейните обятия за първи път познал голямата, истинската любов — страстта! Никога дотогава не бил изживявал такова нещо дори не би могъл да си го представи!

Така че било съвсем естествено да се отдаде „телом и духом“ на тази жена. Когато Нерон паднал в краката на Попея, пленен от красотата, вещината и опита й, тя го уверила, че няма по-красив мъж от него в цялата империя.

— Ти си най-съвършеният „неподражаем“!

Перейти на страницу:

Похожие книги

Лира Орфея
Лира Орфея

Робертсон Дэвис — крупнейший канадский писатель, мастер сюжетных хитросплетений и загадок, один из лучших рассказчиков англоязычной литературы. Он попадал в шорт-лист Букера, под конец жизни чуть было не получил Нобелевскую премию, но, даже навеки оставшись в числе кандидатов, завоевал статус мирового классика. Его ставшая началом «канадского прорыва» в мировой литературе «Дептфордская трилогия» («Пятый персонаж», «Мантикора», «Мир чудес») уже хорошо известна российскому читателю, а теперь настал черед и «Корнишской трилогии». Открыли ее «Мятежные ангелы», продолжил роман «Что в костях заложено» (дошедший до букеровского короткого списка), а завершает «Лира Орфея».Под руководством Артура Корниша и его прекрасной жены Марии Магдалины Феотоки Фонд Корниша решается на небывало амбициозный проект: завершить неоконченную оперу Э. Т. А. Гофмана «Артур Британский, или Великодушный рогоносец». Великая сила искусства — или заложенных в самом сюжете архетипов — такова, что жизнь Марии, Артура и всех причастных к проекту начинает подражать событиям оперы. А из чистилища за всем этим наблюдает сам Гофман, в свое время написавший: «Лира Орфея открывает двери подземного мира», и наблюдает отнюдь не с праздным интересом…

Геннадий Николаевич Скобликов , Робертсон Дэвис

Проза / Классическая проза / Советская классическая проза
Недобрый час
Недобрый час

Что делает девочка в 11 лет? Учится, спорит с родителями, болтает с подружками о мальчишках… Мир 11-летней сироты Мошки Май немного иной. Она всеми способами пытается заработать средства на жизнь себе и своему питомцу, своенравному гусю Сарацину. Едва выбравшись из одной неприятности, Мошка и ее спутник, поэт и авантюрист Эпонимий Клент, узнают, что негодяи собираются похитить Лучезару, дочь мэра города Побор. Не раздумывая они отправляются в путешествие, чтобы выручить девушку и заодно поправить свое материальное положение… Только вот Побор — непростой город. За благополучным фасадом Дневного Побора скрывается мрачная жизнь обитателей ночного города. После захода солнца на улицы выезжает зловещая черная карета, а добрые жители дневного города трепещут от страха за закрытыми дверями своих домов.Мошка и Клент разрабатывают хитроумный план по спасению Лучезары. Но вот вопрос, хочет ли дочка мэра, чтобы ее спасали? И кто поможет Мошке, которая рискует навсегда остаться во мраке и больше не увидеть солнечного света? Тик-так, тик-так… Время идет, всего три дня есть у Мошки, чтобы выбраться из царства ночи.

Габриэль Гарсия Маркес , Фрэнсис Хардинг

Фантастика / Политический детектив / Фантастика для детей / Классическая проза / Фэнтези