Диктаторите

Попея му изиграла обичайния номер на всички хитри жени. Не искала, избягвала по всякакъв начин да му се отдаде, за да го разпали още повече, та да изгуби съвсем ума си по нея. И когато най-сетне младият, силен и необуздан император я обладал, тя се разплакала… задето прегрешила!

— Горко ми! Не можах да устоя на… сърцето си!

И после пак отказвала да извърши същото прегрешение! За да го разпали и го подчини до такава степен, че да се ожени за нея.

И понеже Нерон притежавал присъщата на възрастта му откровеност и смелостта да бъде откровен, признал на приятеля си Отон, че е влюбен в жена му. И го помолил занапред да счита Попея за съпруга на императора във всяко отношение, освен по титла — и, както ни съобщава Тацит, забранил му да има каквито и да е сношения с нея.

Отон се бил наситил на жена си. Обаче й се възхищавал и я обичал, но не вече чувствено, а естетически. Възхищавал се на красотата, на културата и на ума й. Освен това стремял се да направи политическа кариера, използувайки приятелството на императора. Какво да прави! Предпочел да отстъпи една толкова ослепително красива жена, отколкото да загуби приятелството на един толкова щедър император! И когато веднъж Нерон го помолил да остави Попея да спи една-две нощи в двореца, Отон отвърнал с известна горчивина, че най-добре за него би било да се махне далеч от Рим. И тогава Нерон го назначил управител на Лузитания (Португалия). Отон приел със задоволство този пост и напуснал без съжаление Рим. А в това време из аристократичните салони се разпространявали разни подигравателни двустишия по негов адрес.

Още след първата нощ, която прекарала в двореца, Попея започнала дрязгите. Искала веднъж завинаги да стъпи на врата на императора.

— Ти си велик с ума си — казала му тя — и имаш вкус. Но каквото аз имам в дома си, ти го нямаш в твоя. Аз имам най-хубавите и най-скъпи мебели, съдове и произведения на изкуството, а ти се задоволяваш с една второстепенна покъщнина. И това навярно се дължи на обстоятелството, че доста години си съжителствувал с една робиня (Акте).

От деня, в който Попея влязла в двореца, животът в него се променил. Богатство, разточителство и невиждан разкош. Опитал веднъж сладостта на разточителството, Нерон не можел повече да се въздържа.

А за Октавия, законната съпруга на Нерон, не държал сметка нито императорът, нито любовницата му. Ала майка му, страшната Агрипина, се разтревожила. Така че Попея скоро поставила Нерон пред дилемата:

— Или мен, или Октавия! Или мен, или майка ти!… Ти си едно учениче, което още се държи за полата на майка си! Защо отлагаш брака ни? Нима не съм хубава? Нима не съм от по-аристократичен род от твоя? Нима се съмняваш, че ще ти родя момче? Не! Не това е причината! Боиш се, когато стана императрица, да не би да разкрия пред Сената всички злодеяния на майка ти! Майка ти не може да понася една жена, която те обича! Защото така ти би станал много силен и непобедим. Предпочита Октавия, която те ненавижда и ти копае гроба, за да може да управлява вместо тебе, тази твоя страшна майка!

Ако не изгониш майка си и не се ожениш за мен, ще се махна от двореца, защото тук животът ми е в опасност. А ти добре знаеш по какъв начин майка ти се отървава от нежеланите личности!

Нерон се посъветвал със Сенека и Бур. И двамата се съгласили, че Попея има право.

И докато Попея се преструвала, че тъгува за съпруга си, за да засяга любовника си, Нерон се подчинил съвсем на волята й и вършел всичко, което тази фатална жена пожелавала. Накарала го да изгони старата си платонична любовница Акте; да изпъди и майка си, и жена си, а по-късно и да ги убие; и най-сетне да се ожени за нея.

И оттогава дворецът се превърнал в най-големия център на изкуствата в света. И в този център царувала чародейката Попея — и съсипвала мъжа си.

Но, както навярно читателите си спомнят, необузданият Нерон веднъж я ритнал в корема, когато била вече бременна. И от този ритник овдовели двама мъже, двама императори — Нерон и Отон!

Женственият Отон, любимият приятел на Нерон в най-разпасаните му оргии, първи предал приятеля си и признал Галба за император Защо? Твърде лесно разбираемо. Но и сам Светоний ни го казва — за да си отмъсти, задето Нерон му отнел Попея.

Отбелязахме вече, че Отон бил управител на Лузитания. Той последвал с легионите си Галба в похода му към Рим. Ала скоро открил, че нито народът, нито войската искали Галба. Защото знаели, че е невъзможен скъперник, и при това стар и зъл. И тогава хитрецът Отон решил да използува положението. Да създаде настроение в своя полза.

И почнал да пръска наляво и надясно пари и да подкупва съвести. Всеки път, когато поканвал Галба да гостува в дома му, раздавал на телохранителите на „приятеля“ си златни монети. За да си създаде тъкмо обратната слава на тази, с която се ползувал Галба — славата на човек щедър и с широка ръка. Веднъж, когато един войник го поканил за арбитър по едно дело със свой съсед за синора между имотите им, Отон купил имота на този съсед и го подарил на войника!

— Този е за император! — казвали войниците и народът.