Диктаторите

Той бил толкова изкуфял, че когато се завърнал в Италия, отрупан с лаврови венци от победите си в Олимпийските, Истмийските и Немейските игри, събарял част от стените на всеки град, в който влизал, защото такъв обичай имали гърците, та сринал дори и стените на Неапол и Рим. А народът пощурявал от възторг, че има за император такъв левент, песнопоец и пехливанин!

Буйна, необуздана и покварена природа, Нерон не се отдал изведнъж на всичките си слабости и пороци, сиреч още щом се възкачил на престола, а полека-лека и малко по малко, както казва Светоний. „И никой не бива да се съмнява — пише Светоний, — че тези слабости на императора не се дължели на възрастта му, а на характера му.“

Когато се мръквало, слагал си шапка и фалшива брада и излизал с компанията си, с „неподражаемите“, по улиците, както Месалина, когато се мръквало, си слагала руса перука, намятала се с широк плащ и отивала в бардаците.

Заедно с компанията си императорът влизал в народните кръчми; там всички се напивали, трошели каквото им попадне и… крадели!

При едно от тези нощни скитания на Нерон с компанията му из сокаците на Рим шумните младежи веднъж срещнали един сенатор с жена му. Тайфата закачила съпругата му. Сенаторът, който бил силен човек, сграбчил императора и го направил на пух и прах. За малко не му изкарал едното око. Този случай накарал Нерон да поумнее и да прекъсне този род шеги, за да прави… още по-лоши!

Но нека спрем за малко тук, за да си спомним за „най-добрата майка“, майката на Нерон. Агрипина съвсем не турила на трона сина си, за да управлява той, а самата тя — да трупа пари (била страшно сребролюбива!) и да развратничи. Защото сега, след като постигнала целта си да направи сина си император, Агрипина пратила по дяволите цялата си фалшива добродетелност, зад която някога се прикривала, за да спечели уважението на аристокрацията и на народа за себе си и за сина си — хората биха казали, че каквато е майката, такъв е и синът! — и го ударила на любов!

Но, за да подсили моралния си авторитет, а така също и авторитета на младия император, успяла да издействува Сенатът да обяви мъжа й за бог! Тогава всеки би казал:

— Каква велика, каква знаменита… съпруга!

Но и това не било достатъчно. Поискала да издигне храм на… бог Клавдий.

Но младежите от онази епоха, а пък и самият Нерон, не вярвали на богове. Смеели се и се присмивали на Агрипина, задето обожествила… малоумния си съпруг! Нерон и компанията му се смеели и се подигравали и с покойния Клавдий.

— Представяш ли си как слабоумният и треперещ Клавдий ще се представи на другите богове като равен с тях!

И тогава учителят на Нерон, Сенека, седнал и съчинил една сатира, „Отиквяване“, която била прочетена на римската тълпа през време на Сатурналиите, твърде разпуснати празненства, които ставали всяка година на 16, 17 и 18 декември.

Тук ще дадем кратко съдържание на тази сатира, която е остроумно и хубаво написана и представлява един от шедьоврите на римската литература, защото от нея научаваме много неща за психологията и манталитета на римската аристокрация от I век на нашата ера.

Сатирата почва със смъртта на Клавдий — как старикът бере душа в леглото си. Край него е застанала Клото, орисница, която отрязва с ножица нишката на живота. Хермес я пита:

— Защо не режеш нишката?

— Защото има още много народи, които чакат да получат права на римски граждани.

Но Хермес настоява и Клото — кръц! — отрязва нишката. И Клавдий веднага застава пред небесните врата, а боговете, като го виждат, се смайват.

— Кой е този старик с бели коси, дето си влачи краката, дето главата му се люшка наляво-надясно, а езикът му заеква и съска като език на тюлен?

Изпращат отракания Херкулес да поговори с него. Херкулес му заговорва на гръцки. Но Клавдий, както и цялата римска аристокрация, знаел отлично да говори и пише на гръцки.

— Прочели ли сте моите произведения? — пита Клавдий, зарадван, че и боговете знаят гръцки.

Херкулес се учудва. И тогава богиня Терма — Сенека избягнал да спомене за отровата, която Агрипина дала на мъжа си — обяснява на Херкулес:

— Този е един идиот!

Клавдий се ядосва:

— Заповядвам да обезглавите тази арогантна личност!

Но никой не се помръдва.

И тогава Клавдий разбира, че грубостта не минава пред гръцките богове, че боговете не са… освободени роби, които изпълняват безропотно заповедите му, и започва да им се подмилква. Ала обожественият Август не желае боговете да приемат в своя кръг един идиот и убиец.

— Тоя не може да каже две свързани думи. Избил е стотици хора. Не е достоен да стане бог. Кой ще му се кланя на него? Кой ще вярва в него? Ако направите бог един такъв субект, тогава никой смъртен няма да ви счита вече за богове!

— Отведете го в ада! — заповядват другите богове.

Хваща го тогава Хермес под ръка и поемат пътя към ада. Този път минавал над Форума в Рим. Поглежда Клавдий отгоре, отвисоко и вижда, че римският народ танцува от радост и възторг.

— Какво става тук? — пита Клавдий.

Двамата пътници се спират да погледат зрелището. И чуват как радостни… оплаквачки нареждат: