Диктаторите

През първите години на царуването си се стараел да прикрива слабостите си, докато се закрепи на трона и спечели любовта на народа като „благ господар“. Щом се възкачил на престола и почнал щедростите. Раздал по 400 сестерции на всеки гражданин, намалил данъците и възнагражденията на доносниците. По такъв начин, от една страна, облекчил народа, защото именно той плащал данъците, а от друга, задоволил и аристократите, защото доносите засягали най-вече тях.

Младият император бил луд за жени и зрелища — нали бил юноша още. И като всички свои предци имал слабост към литературата и изящните изкуства.

През неговото царуване цялата аристокрация гуляела. Императорът давал тон. Синът на Агрипина застанал начело на „модерните“, на гуляйджиите от покварената младеж, които презирали всякакъв нравствен принцип и най-вече — героичното минало на републиката.

Смятал се за голям поет, за голям трагически актьор, за голям състезател на надбягване с колесници и голям борец. Но най-вече — за голям певец. Не се стеснявал да се явява пред очите на поданиците си в публичните състезания и да се домогва с всички средства до венеца на победителя — със заплахи, с подкупи, с организирани платени клакьори. Борел се, пеел и се надбягвал с колесница с всички.

Докарал от Александрия специалисти — организатори на клакьорите. Обучил пет хиляди яки плебеи — научил ги как да ръкопляскат силно. Поставил ги „под заповедите“ на аристократи от най-висшата обществена прослойка — конниците, и ги пръскал из целия театър, за да дават сигнал за ръкопляскания на предварително определени сцени от представлението. И при всеки отделен случай ръкоплясканията имали различен ритъм.

Нерон пял за първи път в Неапол. Защото там имало много гръцки колонисти, а също така и търговци и моряци от Александрия, които разбирали от изкуство и щели да му ръкопляскат. Той бил прав. След този първи опит, престрашил се и решил да отиде в Гърция, за да покаже таланта си и там.

— Само гърците разбират от изкуство и състезания — казвал той.

И действително Нерон вземал твърде на сериозно многобройните си дарования и изкуството си. Смятал, че много по-голямо нещо е да си човек на изкуството, отколкото да си император. Затова имал обичай да казва:

— Ще се откажа от трона, за да се отдам на изкуството!

Или:

— Ако някога загубя трона и богатството си, ще преживявам от… китарата си!

И тъй като бил, значи, голям музикант, поет, актьор, водач на колесница и борец и единствено гърците ценели изкуството и телесната сила, решил да отиде в Гърция, за да „пожъне лаври“.

През есента на 6-а година взел със себе си много от своите царедворци и голям брой обучени клакьори, качил се на кораб и потеглил за Гърция.

Спрял първо в Касиопе на остров Корфу, където пял пред народа и бил възнаграден с бурни ръкопляскания от тогавашните корфуанци, които доста си били изпатили преди немного години от Антоний и Октавиан. След това се отправил за западен Пелопонес и отишъл в Олимпия!

Кой? Господарят на Гърция!

И заповядал големите панелински игри да се състоят още същата година, за да участвува в тях! А сетне взел да обикаля из всички по-големи градове на Пелопонес — пеел и всеки път обирал лаврите!

След всяка победа на императора глашатаят извиквал:

— Императорът Нерон спечели наградата в това състезание за слава на римския народ и на света, който принадлежи нему!

Щом като светът имал такъв господар, а римският народ — такава слава, човешкото достойнство било излишно — а и Нерон го бил потъпкал.

Той останал толкова доволен от приема, оказан му от гърците в Пелопонес и от безбройните лаврови венци, които спечелил, че в Коринт, където се провеждали Истмийските игри, за да изрази благодарността си към пелопонесците, извикал със силния си глас пред насъбраното множество:

— От днес обявявам Ахея (Пелопонес) за свободна!

Това означавало, че отсега нататък пелопонеските градове нямало да плащат данък на императора.

Но такава свобода, дадена от един щур човек само защото така му било скимнало в момента, нямала стойност. Защото някой друг щур би могъл по-късно да я отнеме. Така и станало. За жалост, от опита на вековете, дето има една дума, знаем, че свободата не се подарява — тя се извоюва.

Това орезиляване на императорското звание, това разточително пръскане на пари се харесвали на римския народ, който искал само безплатно хляб и зрелища.

Но разните убийства на Нерон, които ще разгледаме след малко, ограбването на имуществата на богатите и разпуснатите му нрави, били добър предлог за враговете му, който те използували, за да подготвят падането му. Впрочем той отсъствувал дълги месеци от столицата, нещо, което дало възможност на враговете му — сиреч, на претендентите за трона — да действуват тайно срещу него. Наричали го безсъвестно чудовище, което иска да бъде равно на Аполон в музиката, на Хелиос в надбягването с колесници и на Херкулес в борбата!