Диктаторите

Така че покварата на императорския Рим не е плод на епохата, а нещо много по-старо и по-дълбоко! Само че през епохата на империята злото взело големи размери.

Заедно с чуждите, ограбените богатства, в Рим били пренесени и нравите на другите народи, които били по-цивилизовани от римляните. И най-вече гръцките нрави. Така в Рим възникнала нова мода, „елинизмът“, нещо подобно на това, което днес наричаме „парижка мода“. Съгласно тази мода, „елинизма“, жените в Рим получавали по-голямо образование, учели музика, пишели стихове, ходели на театър, месели се в политиката и се явявали като адвокати в съдилищата.

Както се създал типът на „модерната жена“ в императорския Рим, така се създал и типът на „модерния мъж“. Не само жените, но и мъжете се стремели да подражават на гръцките нрави и да водят гръцки начин на живот — modo greco.

В страниците досега срещнахме доста много известни римляни, които говорели и пишели на гръцки. Всички мъже и жени, които знаели гръцки, се наричали „образовани“ хора. И тъй рамо до рамо с cultum puerum — образования младеж, вървяла и culta puella — образованата девойка. Образованието им било колкото се може по-гръцко.

Но тази гръцка култура била нещо чуждо и пришито към римската цивилизация. Грубите нрави на римляните, „националните нрави“, не можели така лесно да се изгладят. Така че римляните вземали само фасадата на гръцката култура, външния й блясък. Съдържанието на тази култура не могло да проникне в дълбините на суровата душа на Ромуловите потомци.

Впрочем културата, на която римляните подражавали, била „елинистичната“ култура от епохата на упадъка на гърците, и най-вече александрийската — конвенционална и предвзета. Културата на Азия от VI век и културата на Атина от V век пр.н.е. били твърде далечни за римляните. Духът, дълбочината, простотата, хармонията и човечността на класическото изкуство, култура и мисъл на гърците принадлежало безвъзвратно на миналото.

Гръцката просвета, гръцкото образование за повечето римляни от аристокрацията било един вид провинциален снобизъм. Ювенал обвинява жените от онова време, че дори в най-съкровените мигове на интимния си живот, в най-пламенните минути на любовните ласки, въздишали на… гръцки:

— Ах, живот мой!

— Ах, душа моя!

След като компанията Агрипина, Нарцис, Палас убила Месалина, племенницата на Клавдий, Агрипина, поела святото задължение да се грижи и утешава брата на баща си, слабоумния си чичо император. Впрочем алкохолизмът, чревоугодничеството и властолюбието увеличили вродената му глупост, а сега нараненото му сърце не му давало възможност да събере и малкото си ум.

Съобразителната, хладнокръвна, жестока и двулична Агрипина умеела да обуздава страстите си, да възпира чувствената си природа и да прикрива безнравствеността си. Умеела да се представи за въздържана, морална, целомъдрена и покровителка на добродетелността и в очите на стария си чичо, и в очите на консервативната римска аристокрация. И с лицемерието си — лицемерието на основателя на династията, Август! — тя успяла да спечели уважението и поддръжката на всички онези, които мечтаели за възвръщането на старите нрави.

И така Агрипина застанала начело на „консерваторите“, както някога Август се обявил против „модерните“, поддържани след това от Калигула, сега от Клавдий, а по-късно — от Нерон.

С вниманието си, с грижите си, с престореното си вълнение Агрипина успяла да омотае стария глупак. И накрая му станала толкова необходима, че се оженил за нея. Направил я „Августа“. От този момент нататък фактически тя почнала да царува, още повече че била по-способна от Месалина, а по-късно на трона щял да се възкачи синът й — Нерон!

По времето, когато се омъжила за Клавдий, Агрипина била на 34 години, той на 59. От първия си брак със зловещия Гней Домиций Ахенобарб имала един разглезен хлапак — Нерон. Клавдий също така имал две деца от Месалина — Британик и Октавия. За да може потомъкът на Клавдий, Нерон, да изяде децата на… баща си, трябвало да бъде осиновен. И сатанинската Агрипина успяла да накара стария да осинови сина й.

Е, вече оттук нататък работата си вървяла сама. Щом като Нерон станал законен син на Клавдий, можем да очакваме, че всичките му близки роднини ще бъдат очистени.

НЕРОН 37–68 г. от н.е.

Разтваряме широко двете крила на вратата на Историята, за да влезе, държейки кормилото на света и китарата на Аполон, „звярът“ от Апокалипсиса, коронованият майцеубиец, братоубиец и кръвосмесител, „Аполон и Хелиос“ — Нерон Клавдий Цезар Друс Германик.

Той е гордостта на аристократичния Рим, върхът на неговите „добродетели“, цветът на „цивилизацията“ му.

Нерон дошъл на бял свят наопаки, сиреч не с главата напред, а с краката. Това било счетено за лошо знамение. Трона си взел чрез убийство — майка му Агрипина отровила своя чичо и мъж Клавдий със съдействието на сина си.