Диктаторите

Нека изброим някои от престъпленията, извършени от Месалина. Убила сестрата на Калигула, Юлия Ливила, защото била много красива! Юлия Ливила била сестра на Агрипина, която ще срещнем малко по-късно като главен герой в нашата история. Убила любовника си Полибий, освободен роб и писар на съпруга й. След това убила и заместника на Полибий, писаря Мирон. Убила красивия млад мъж Монтан, проконсула на Галатия Сабин, всички все нейни любовници, защото… им се била наситила. Но убила други двама тъкмо за противното — защото не пожелали да станат нейни любовници: Винуций, племенник на Клавдий, и Силаний, неин зет.

Но ако избитите й любовници ви се струват малко на брой, то живите представляват цял легион! Нека чуем Ювенал — шеста сатира, — макар че не знаем дали нещата, които ни казва, са точни или преувеличени:

„Когато разбирала, че мъжът й е потънал в сън, августейшата хетера слагала на главата си една качулка и се измъквала от двореца заедно с някоя робиня. Закрила черните си коси с руса перука, тя се промъквала в топлия публичен дом със старите завеси. Там имала запазена отделна килия. И тогава, под псевдонима Ликиска, отдавала на клиентите голо тялото, което те роди, Британике!“ Британик бил син на Месалина и престолонаследник.

Още много други неща разказва Ювенал за нощните похождения на Месалина, но не са за разправяне. Но това, което днес е трудно за казване, тогава много лесно се вършело.

Месалина загинала не заради безсрамията си. „Щастливият“ й съпруг не отдавал значение на такива дреболии. Самите й злодеяния унищожили Месалина. Нейната смърт била само едно обикновено политическо престъпление за онова време. Убила я Агрипина. Защото след убийството на сестра й, Юлия Ливила, извършено по нареждане на Месалина, Агрипина с право се изплашила, че рано или късно щял да дойде и нейният ред. И се заела да предварди злото. Да убие, вместо да я убият. Освен това нали си имала и Нерон, неин син и любимец. Страхувала се и за неговия живот. При това не само Агрипина, но и други дворцови хора се изплашили за живота си; и най-вече двамата освободени роби, съветници на Клавдий, Палас и Нарцис, защото след убийството на събратята им Полибий и Мирон, страхували се, че и те някой ден ще загубят главите си. И така двамата съветници и Агрипина се свързали, уговорили се и организирали общ заговор срещу августейшата!

Скроили сатанински план, на който би завидял и надареният с най-богато въображение драматически писател. Устроили една великолепна клопка и на греховната императрица, и на слабоумния й съпруг.

Историята, която ще разкажем, е толкова невероятна, че човек може да се запита:

— Но възможно ли е да съществува толкова глупав мъж и толкова зашеметена от похотливост жена, та да паднат в капана като мишки?

Последният любовник на Месалина — а като последен, и… най-добър! — бил един красив, очарователен и силен млад мъж. Произхождал от аристократично семейство и предстояло Клавдий да го направи консул. Казвал се Гай Силий.

Този млад човек влизал и излизал свободно от покоите на императрицата. Идиотът Клавдий виждал това непрекъснато сноване вън-вътре из спалнята на жена си, но… не му минавало нищо лошо през ума!

— Хайде бе! Обикновени работи са това! — казвал си той. — Просто едно приятелство!

Но по едно време тази твърде голяма интимност на разпасаната му съпруга с красивия млад мъж почнала да не му се харесва много-много, и то не защото ревнувал, а защото се боял за живота си. Познавал жестоката, амбициозна и похотлива природа на жена си. Познавал и дворцовите порядки — близките да се избиват един друг; дете, майка, баща, мъж, всички се избивали помежду си! И затова се страхувал да не би двамата „приятели“ да си опекат работата и го очистят било с отрова, било с нож, за да му вземат трона.

Най-сетне! Идиотът император помислил веднъж поне правилно! Разбрал, че „приятелят“ на жена му не би могъл да бъде и негов приятел!

По това време в Рим се било разпространило едно анонимно пророчество, че „през тази година щял да умре мъжът на Месалина“. Може би това пророчество, съобразно изискванията на „войната на слухове“, водена нашироко в Рим, да е било разпространено от най-главните заговорници, Агрипина, Палас и Нарцис! Така или иначе, но те не пропуснали изгодния случай да се възползуват от пророчеството.

Съобщили на императора:

— Така и така, в Рим се е разпространило това пророчество: „Тази година ще умре мъжът на Месалина!“

— Какво?! — възкликнал тъпият монарх, като треперел цял от страх. — Ще умра аз?

Клавдий повярвал на пророчеството. Така ставало в онези години на упадък не само на Рим, но и на Гърция. Хората не вярвали на очите си, но вярвали на пророчества. Гадателите, вълшебниците и астролозите имали златна работа. Защото суеверните хора от онова време, простолюдие и аристокрация, можели да приемат, че природата греши, но прорицателите — никога! Изплашеният Клавдий запитал:

— Ами какво да правя тогава?

Тъкмо този въпрос очаквали и двамата заговорници. Нарцис имал вече готов отговор: