Диктаторите

Слабоумният Тиберий Клавдий Цезар Август Германик, новият — но не и млад! — император, бил най-добрият от всички свои умни или луди предшественици. Какво се разбира под „най-добрият“? Сторил и той много зло на народа, но все пак по-малко от другите трима от Юлианската династия, сиреч от неговия род.

Страдал от манията да бъде „справедлив“. Впрочем всички властници, кой повече, кой по-малко, считат себе си за справедливи. Но Клавдий искал това да личи. Искал народът да вижда неговата справедливост. Като император, с други думи, като военачалник, той бил облечен и с властта на съдия. Всички римски военачалници, от консулите, та до преторите, и управлявали, и съдели.

Клавдий упражнявал с достойнство съдийската длъжност. Отивал и лично съдел по съдилищата гражданите. И какъвто си бил дефектен в главата, такъв неуравновесен бил и в присъдите си. Веднъж проявявал голяма снизходителност, друг път пък голяма строгост и никакво съжаление. И всичко това — без причина и без мярка.

За да се покаже безпристрастен съдник, оставял защитниците на обвиняемите да бърборят с часове на трибуната. Изтърпявал ги със стоическа издръжливост. И когато накрая вече се изморявал и ставал от стола си да се поразтъпче, адвокатите и обвиняемите го дърпали за тогата или падали на колене пред него и го теглели назад:

— Къде отиваш? Седни още малко, за да свършим!

Веднъж при едно дело обвиняемият гражданин така се ядосал от ограничеността и глупостта на императора-съдия, че запратил връз мутрата му калема и плочите си за писане. А друг път някакъв грък, след като императорът го вбесил с дребнавостта и безсмислиците си, му извикал в самата съдебна зала:

— Ти си само един дъртак и глупак!

Въпреки всичко това веднъж Клавдий издал такава присъда, на която би му завидял и самият премъдър Соломон — случаят бил подобен на този с юдейския цар.

Една жена твърдяла, че синът й не е нейно дете.

И тогава Клавдий й казал:

— Щом не е твое дете, заповядвам ти да се омъжиш за него!

И тогава жената предпочела да признае, че синът й е нейно дете, отколкото да се омъжи за него!

Но обикновено този пресправедлив, старателен, свръхсъвестен съдник спял в креслото си.

През цялото си царуване се занимавал само с разни дреболии и незначителни неща, които често граничели със смешното. Издал такива заповеди, които станали пословични поради глупостта им. Ще цитираме някои от тях:

„Всички римляни да насмолят добре бъчвите си, защото тази година се предвижда голям добив на вино!“

Ето и друга: „Известявам на римляните, че най-добрият лек против ухапванията от пепелянка е сок от тиса!“

И друга: „Позволявам на римляните да се облекчават свободно от газовете по време на ядене, ако почувствуват нужда от това!“

И вече най-интересното — поправил един закон на Тиберий, според който шейсетгодишните не могат да поддържат законно бащинството си. И тъй Клавдий признал, че и шейсетгодишните могат да имат собствени деца. Тази поправка на закона направил заради себе си, защото бил прехвърлил шейсетте!

Такъв император предизвиквал, разбира се, смях сред поданиците си. Но все пак поданиците му го предпочитали пред предшествениците му, Тиберий и Калигула. Както казахме, Клавдий не бил такова чудовище като тях, но въпреки това бил не по-малко коравосърдечен и садист от тях.

Отивал често в затворите, за да наблюдава изтезанията и изпълнението на смъртните присъди на осъдените. А на ужасните зрелища, каквито представлявали боят с диви зверове и гладиаторските двубои, пръв отивал и последен си тръгвал.

Един такъв малоумен император не би могъл да държи здраво в ръцете си „държавното кормило“. Затова го държали други за негова сметка: прословутата му жена, страшната Месалина, и освободените от него роби Палас, Нарцис и Калист. Те вършели каквото си искали. Императорът, човек без воля и без памет, бил подчинен на тази клика. Кликата му поднасяла заповедите, които тя съставяла, а той подписвал. И след това не помнел какво бил подписал — кого убил и кого помилвал. И затова понякога се случвало да кани на императорските угощения сенатори, които вече бил изпратил на другия свят. Така и с Месалина — след като я убил, чакал я да дойде… да ядат!

Тъпоумието му стигало дотам, че сам подписал брачния договор на жена си Месалина с любовника й Силий, тъй като кликата го уверявала, че се касае… за шега!

Бил висок на ръст, казва ни Светоний, и шкембелия. Белите му коси придавали на физиономията му известна красота и достойнство. Когато седял на трона и не отварял уста да бръщолеви глупостите си, имал внушителен вид. Но когато ходел или приказвал, ставал смешен. Защото коленете му треперели и освен това тътрел краката си по пода. А пък когато говорел, заеквал и не можел да каже две смислени приказки.

На туй отгоре, когато говорел сърдито, устата му се напълвала с пяна, а носът му — със сополи. Но когато бил в добро настроение, смеел се сам без причина, както се смеят глупаците.

Освен това имал един вид хорея на врата — главата му непрекъснато се тресяла и клатела.