Диктаторите

За негово нещастие любимката му Друсила умряла. Тогава заповядал всеобщ траур в цялата империя. Налагал смъртно наказание на всички, които се смеели, ходели на баня или се хранели с цялото си семейство на масата, а не всеки поотделно! А самият той оставил косите си да растат и си пуснал брада и оттогава нататък, когато при официални церемонии трябвало да положи клетва, заклевал се в името на Друсила.

Карал другите две, Агрипина и Ливила, да блудствуват пред него с любовниците си. Но накрая взел, че ги пратил и двете на заточение.

Агрипина се омъжила за Гней Домиций Ахенобарб (Червенобрад). От него родила прословутия Нерон. Но веднъж открила, че мъжът й имал противоестествени връзки със сестра си, Домиция Лепида, каквито, ако се доверим на Светоний, и тя самата, Агрипина, имала по-късно със сина си, и каквито, ако вярваме на самия Калигула, имала майка му Юлия с баща си Август; Калигула дори твърдял, че е син на Август.

Чудесна империя!

Калигула обезчестявал младежи и девойки от цялата империя, а също така и омъжени жени, без да се съобразява с никого. Поканвал в двореца си най-почитаните жени заедно с мъжете им. И им давал богато угощение. След яденето и пиенето поканвал дамите да преминат пред него. А той ги оглеждал, за да избере най-хубавата, както търговецът на роби оглеждал човешката стока, която се готвел да купи. Много от жените свеждали очи от срам. Но младият император ги хващал за брадичката и повдигал главата им, за да ги види по-добре. След този преглед избирал най-прелъстителната и я отвеждал в една съседна стая. И когато след малко двойката се завръщала в гостната „с разрошени коси“, Калигула възхвалявал пред всички качествата на избраницата си или пък я укорявал за недостатъците й!

Калигула живеел в невиждан разкош. Ала за безумните му разходи му били нужни несметни суми. И събирал колкото се може повече, като налагал все нови и нови данъци, конфискувал имуществата на богатите и принуждавал почти всички граждани да го обявяват за свой наследник.

В една от стаите на двореца си натрупал толкова много злато, че събувал обувките си и газел, щастлив и опиянен, сред този Пактол.3

Но най-големият източник на злато, както за Калигула, така и за всички останали римски императори, като се почне от Август, били провинциите. Тях ограбвал и им съдирал кожата до кръв.

И Светоний продължава:

След първите седем месеца „доброта“ Калигула легнал болен. Но след оздравяването си станал същински звяр. Оттогава бил обхванат от манията да се счита за бог. Смятал, че титлите император и цар са вече много малки за него. Имало още толкова много царе в Европа, Азия и Африка! И докато дотогава императорите ставали богове едва след смъртта си, Калигула искал да стане бог още приживе и да му се кланят като на бог!

Изпратил хора в Гърция да съберат всички най-хубави статуи на богове, от най-прочутите ваятели, но не защото обичал изкуството, а за да им отчупи главите и да залепи на тяхно място собствената си глава! Сред тези нещастни статуи попаднал и шедьовърът на Фидий — Зевс Олимпийски! Но някои историци твърдят, че макар и да искал да вземе и тази статуя на Фидий, накрая не я взел.

В Рим си изградил свой собствен храм и поставил в него собствената си статуя, цялата от злато. Назначил жреци на себе си, сиреч на собственото си божество и почти всички аристократи в Рим тичали един през друг първи да имат честта да бъдат приети в колегията на жреците на бога Калигула. А той имал обичай да седи на трона, между двете си сестри любовници и да приема обожанието и поклонението на народа в амфитеатъра.

Мегаломанията му била толкова голяма, че през летните нощи отварял прозорците си и правел знаци на луната да слезе от небето… за да спи с него в леглото му! А през деня подхващал разговори със Зевс. Говорел му скришом, карал му се и го заплашвал!

— Ще те изпъдя, ще те върна обратно в Гърция, там, отдето те доведох! — викал му той.

Но скоро се смилявал и… прощавал на Зевс.

— Няма нищо — казвал му той. — Ще се… научиш!

И така Зевс се чувствувал много задължен на… покровителя си и го канел на гости в дома си!

„Домът“ на Зевс бил храмът на Капитола. И затова Калигула построил една галерия, която започвала от Палатинския хълм и стигала чак до Капитолийския хълм. По тази галерия двамата велики богове си ходели на гости един на друг и въобще дружели.

От всички римски императори Калигула бил най-свирепият, но и най-слабият; най-жестокият, но и най-страхливият; най-сребролюбивият, но и най-разточителният. Бил, с други думи, човек на крайните противоречия и най-вече способен да мрази и да обича със страстта на безумец и живите, и мъртвите.

Ето как изглеждал физически: имал едро тяло и бил висок, но краката и вратът му били тънки. Имал блед цвят на лицето и очите му били хлътнали в орбитите. Слепоочията му също били вдлъбнати. Очите му били винаги широко отворени. Тези очи не трепвали никога, както не трепват очите на рибите. Сякаш нямал клепачи.

Челото му било „високо и застрашително“, казва Светоний, а главата му плешива.