Диктаторите

През първите две години от царуването си Тиберий не си подал носа вън от Рим. Страхувал се да се отдалечи от двореца си, защото не знаел какво може да се случи през време на отсъствието му. По-късно, когато се уединил на остров Капри, във входа на неаполитанския залив, страхувал се да отиде в Рим, защото не знаел какво може да го очаква в столицата!

Тиберий се уединил или по-скоро се укрепил на остров Капри, защото лодка можела да се приближи само от една страна до него — отвсякъде другаде островът бил обграден от високи и непристъпни скали, под които ревяло и се блъскало морето.

Там, отдаден само на наслади и оргии, той зарязал напълно управлението на държавата. Когато някой висш офицер или управник умирал, Тиберий не назначавал на негово място друг. Оставил Испания и Сирия цели две години без проконсули. Оставил партите да ограбят Армения, сарматите — Мизия, а германците — Галия. Не се интересувал за нищо или по-скоро се боял да създава победоносни пълководци, които след това биха могли да го свалят от трона с помощта на легионите си.

Само гуляел и блудствувал. Имал двама приятели, Помпоний Флак и Луций Пизон, и с тях пиел денонощно, а в същото това време се представял за „възродител на старата римска добродетелност“. Единия назначил за управител на Сирия, а другия направил градоначалник на Рим.

Канел на трапезата си най-покварените хора в Рим при условие, че ще ядат и ще пият заедно с него като у дома си. При тези пирове прислужвали съвсем голи девойки. Раздавал най-високите държавни длъжности на онези, които пиели най-много. И създал нова длъжност — „организатор на насладите“!

В Капри устроил на разни места потайни ъгълчета за оргиите си. Там събирал заедно с приятелите си и много млади момчета и момичета и ги карал да играят пред него ролите на нимфи и сатири, за да ги гледа, та да се пробужда заспалата му старческа плът. Ала най-гадното от всичките му безсрамия, което показва каква изобретателност притежавало въображението на този извратен човек, е следното: вземал бебета в банята си и ги… кърмел!

Светоний разправя още много други неща, които тогавашното общество е приемало, възхищавало им се или се смеело и шегувало с тях, но днес и хартията дори би се изчервила, ако бъдат написани!

— Нека ме мразят — имал обичай да казва той, — стига да ме… зачитат!

Да го зачитали заради непристойността и жестокостта му тогавашните римляни! Защо не? Та нали той давал тон във всичко, което представлявало смисъла на живота на всички благородници и управници!

Но макар че подобните нему го зачитали, те не по-малко го ненавиждали, защото никой не чувствувал главата си здраво закрепена на раменете си.

Веднъж както Тиберий си седял на скалите на Капри и се възхищавал, очарован от дивно синьото Средиземно море, към него се приближил един рибар. И му поднесъл в дар една голяма и още жива риба. Тиберий се ядосал, че го обезпокоили в такъв неподходящ и… поетичен час.

— Хванете го! — заповядал той на стражите. — И му натрийте мутрата с рибата!!

Клетият рибар, с окървавено лице, започнал да се моли и да благодари на боговете.

— Благодаря ви, безсмъртни отци, за вашата помощ!

— Я чакай! — извикал Тиберий. — Защо благодариш на боговете?

— Бях уловил и един голям рак и се канех да ти го поднеса в дар и него. Боговете ме просветиха, та ти поднесох само рибата.

— Донеси бързо рака!

Рибарят отишъл при лодката си и донесъл един огромен рак, цял в бодли и шипове.

— Натрийте му сега сурата и с рака! — заповядал Тиберий.

Така нещастният рибар заплатил с живота си глупостта, която сторил, като обезпокоил господаря на света!

Жестокостта и садизмът му били толкова големи, че не минавало ден, без да убие десетина души, и то за нищо. И при това не ги убивал изведнъж. Убивал ги чрез най-ужасни изтезания — познати вече или пък измислени от самия него!

Когато осъждал някого на смърт, Тиберий не осъждал само него, а включвал в присъдата целия му род — мъже, жени и деца. Затривал, с други думи, цели семейства, за да не остават потомци, които да чакат сгода за отмъщение.

Всеки доносник бил добре дошъл и получавал голямо възнаграждение. Всяко престъпление се наказвало със смърт. Палачите събирали телата на жертвите горе на Авентинския хълм и оттам ги хвърляли в Тибър. И почти всеки ден Тибър влачел в мътните си води десетина-двайсет трупа.

Съществувал древен обичай, да го наречем свещена традиция, да не се бесят девствениците. И за да бъде всичко „по закона“, палачите първо изнасилвали девиците и след това ги обесвали със спокойна съвест.

Единственото му занимание било да измисля нови изтезания и мъчения за жертвите си. „В Капри все още показват скалата — казва Светоний, — от която Тиберий блъскал жертвите си в морето.“ А долу под нея чакали моряци в лодки и промушвали с харпуните си онези от нещастниците, които били все още живи и се мъчели да се спасят с плуване.

Ето едно много оригинално изтезание — принуждавал жертвите си да изпият по цели оки вино, да се издуят от пиене, а след това им нанасял такъв побой, че те не можели вече да уринират и… пуквали!