Диктаторите

Трябва да отбележим, че римските императори, които описваме на тези страници, са, естествено, страшни и чудовищни, но не представляват изолирани и изключителни явления. Те са представители на своята епоха, на една дълбоко корумпирана и безчестна власт, управлявала света с терор, разбойничество, грабеж и смърт чрез разпъване.

Сула, Крас, Цезар, Антоний и Октавиан не са изключение в едно общество от зли люде. Били са като другите, но по-силни от тях. Силни и по отношение на своите… слабости. Груби материалисти, безнравствени и алчни до немай-къде.

Но щом веднъж безотговорната и пожизнена власт на императорите се установила окончателно, всякаква вътрешна задръжка изчезнала от психиката на отделните личности и на самата тълпа. Обществото покварило управниците си, а управниците — обществото. Императорите излизали от недрата на такова именно общество.

Намериха се историци, които се опитаха да оправдаят жестокостта на Тиберий, както пък други сториха това за Нерон. Специално за Тиберий писаха, че не бил виновен, задето зарязал по средата добрите намерения, които имал в началото на царуването си и се превърнал в див звяр. Слабостите, беззаконията, предателствата, страхливостта, клеветите, заговорите, ласкателствата и раболепието на обкръжението им били толкова големи, че дори такъв разумен, упорит и методичен човек като Август не успял да промени нищо.

Всичко това отвратило Тиберий от хората и го накарало да се уедини на остров Капри.

Тиберий бил обхванат от един вид мизантропия и озлобление срещу всички. И също се отдал на всеобщия разврат, и може би не надминал другите, но пък и не останал по-назад от тях.

Разправят, че в първите години на царуването си Тиберий бил подтикнат към разни злодеяния от началника на преторианците си, Сейан. Този Сейан играл голяма роля в двора на Тиберий. Успял да стане консул и любовник на императрица Ливила. И управлявал държавата както си искал. И накрая — апетитът идва с яденето! — се опитал да завземе и престола. Но Тиберий го изпреварил. Заловил и него, и всичките му съзаклятници и ги избил до един. И хвърлил труповете им в Тибър.

Но след това, както пише Светоний, императорът не можал вече да се успокои. И станал още по-лош. Дотогава бил убил доведеника си Агрипа Постумий, племенника си Германик и царя на партите Вононий. Вононий бил изгонен от поданиците си и за да се спаси, потърсил убежище в Антиохия и закрилата на Тиберий. Но Тиберий го убил, за да му вземе съкровищата. Заграбил също така имуществата на много князе в Испания, Сирия и на голям брой богаташи в Гърция, при това за съвсем незначителни обвинения. Изпратил в изгнание жена си, прочутата дъщеря на Август, Юлия, а така също и жената на Германик, Агрипина, на остров Пандатерия. А там наредил на един центурион да я набие, а после сам й извадил едното око; нещастницата починала на този остров. Уморил от глад двете по-големи деца на Германик, Друс и Нерон — вторият изял дори сламата на постелята си от глад.

Взел за свои лични съветници двайсет от най-знатните граждани на Рим. И избил всички един по един! Питаел голямо уважение към гръцките философи и дружал с тях. Веднъж попитал един от тях, Зенон, който пишел на един доста „макаронически“2 език:

— Какъв е този труден диалект?

— Родоски — отвърнал Зенон.

Но понеже Тиберий бил прекарал осем години в изгнание на остров Родос, помислил, че Зенон го подиграва и затова веднага го изпратил на заточение на остров Кинара.

Имал обичай да разправя на приятелите си през време на ядене разни странни и нечувани неща. Събирал тези неща от книгите, които прочитал през деня. Граматикът Селевк, за да може да отговори на въпросите на императора, питал предварително робите какви книги е чел през деня господарят им. И по този начин знаел какви въпроси може да зададе императорът и си подготвял отговорите. Ала императорът се усъмнил. Как тъй Селевк може да знае всичко? И открил тайната му. И тогава първо го изпратил на заточение, а след това го убил, за да… се научи да не се прави на хитър! И ето какви безсмислици питал:

— Коя е била майката на Хекуба?

— Кое женско име взел Ахил, когато се предрешил като девойка и се скрил сред дъщерите на цар Ликомед?

— Кои песни пеели… сирените?

Тиберий не убивал само за да конфискува имуществото на жертвите си. Убивал и по други причини. Особено широко прилагал закона за „обида на величеството“. Сиреч, за най-малкото нещо наказвал когото си щял под предлог, че не уважава „свещената и неприкосновена“ особа на императора.

Забранено било да се критикува каквато и да е негова постъпка или дума. Ако, примерно, някой гражданин отивал в един от многобройните публични домове в Рим или на баня и носел в себе си монети или пръстен с образа на Август; ако някой господар удрял роба си пред някой паметник на Август; или ако празнувал в същия ден, когато някога празнувал и Август — всички тези неща били престъпления съгласно закона за „обида на величеството“. За тях се налагало смъртно наказание!