Диктаторите

Макар че дал и на трите си момичета строго възпитание от стария тип, Август обаче не успял да промени вроденото им коварство. Научил ги на домакинските работи, да предат, да тъкат и да не поглеждат мъжете; винаги поставял при тях възпитателки, за да не могат дори да приказват свободно помежду си. Римските нрави били толкова разкапани, разложението на обществото за няколко поколения отишло толкова далеч, че вече никой не можел да го възпре нито със заповеди, нито с лицемерната „добродетелност“ на императора.

Остарелият в грехове Август искал всички да са морални и самият той да им бъде образец, а всъщност бил и кръвожаден, и отмъстителен, и алчен, и женолюбец, и дори завладян от страстта на хазарта.

Враговете му го обвинявали, че заплатил осиновяването си от Цезар с най-унизителна жертва и че се бил „продал“ на Авлус Хиртий в Испания за 300 000 сестерции! По-късно придобил навика да обезкосмява тялото си в банята, и дори Ливия, любимата му жена, му изпращала момиченца.

Такъв нравоучител не би могъл да наставлява дълбоко разложеното римско общество. Дъщеря му и внучката му, двете прочути Юлии, били, както сам признавал, гангрена за семейната му репутация. И затова Август се видял принуден да ги изпрати на заточение и двете. От тези две Юлии, дъщеря му била по-лошата. Най-лошата в семейството, но не и в Рим.

Когато я изпратил в изгнание, Октавиан забранил да й дават вино, а също така и всякакъв досег с мъже. И дори разисквал в Сената, дали не трябва да я убие. Народът на Рим често молел императора да прости на дъщеря си и да я върне от изгнанието й. Но Август бил непреклонен. И дори веднъж ядосан, отвърнал със следните думи на народа:

— Пожелавам ви да имате жени и дъщери като Юлия!

А пък другата Юлия, внучката му, няколко месеца след като била изпратена в изгнание, родила дете. Август отказал да го признае за законно. И забранил да го кърмят. И по този начин убил бебето.

Август се сприятелявал много трудно. Но когато обиквал някого, бил му верен. Бил голям любител на литературата и изкуството и сам пишел стихове. Произведенията му нямали голяма стойност, но самият Август имал много тънък усет, с други думи, разбирал от поезия и изкуство и в двореца си събирал и подкрепял големите творци на своето време, от една страна, защото ги почитал, а от друга, защото искал да го възхваляват! Затова с пълно право му се отдава почит за това, че е дал на света „златния век“ на римската литература и изкуство, който също така с пълно право се нарича „векът на Август“.

Само имената на Вергилий и на Хораций са достатъчни, за да обезсмъртят цялата духовна сфера на онази епоха и името на Август. Тази му заслуга надхвърля всички други негови заслуги — военни и политически. Заедно с мира, той дал на света и светлината на изкуството.

В яденето и пиенето бил много въздържан, защото страдал от цистит. Така че освен литературата, изкуството, малките момиченца и заровете, нямал други слабости. След смъртта си оставил голямо богатство. И щял да остави много по-голямо, ако не харчел баснословни суми за строеж на обществени сгради и паметници и ако не раздавал на народа от императорската си хазна.

На наследниците си оставил несметни имущества. Освен това и 40 милиона сестерции, за да се раздадат на латинските племена в Италия, и по 1000 сестерции на всеки войник!

През годините на неговото царуване различни негови поданици му оставили над пет милиарда сестерции. Така че Август успял да стане господар не само на душите и мислите в своята империя, но и на телата и… парите!

И ако дарил на необятната си държава благоденствие и разцвет на литературата и изкуствата, това се дължи на обстоятелството, че установил мир в цялата империя, защото се задоволил със съществуващите граници и не пожелал да ги прекрачи за нови завоевания.

ТИБЕРИЙ КЛАВДИЙ НЕРОН „КАЛ, ЗАМЕСЕНА С КРЪВ“

Тиберий Клавдий Нерон, осиновеният син и наследник на Август, открива поредицата от короновани чудовища от Юлианската династия, заемали престола на световната империя. Бил доведен син на Август, син на жена му Ливия, за която се оженил, когато била вече бременна от предишния си мъж Тиберий Нерон. Именно това дете, родено след втория брак на Ливия, било осиновено от втория си баща, който го направил и свой наследник.

Август имал трима внуци от прочутата си дъщеря Юлия. Но първите двама, Гай и Луций, починали рано, а третият, Постумий, още от малък бил толкова безсрамен и кръвожаден, че дядо му Август се видял принуден да го изпрати на изгнание в Соренто и дори да го постави под стража. И така осиновил… най-добрия!

Август, разбира се, познавал високомерния, свиреп и загадъчен нрав на Тиберий. Тази хитра стара лисица не би могла да бъде излъгана. Но какво да прави? Тиберий бил сравнително най-добрият в рода. Притежавал големи способности, по-големи от недостатъците му.