Диктаторите

Бил много способен пълководец и спечелил всички войни, които Август още приживе му възложил да води. И затова Сенатът предложил да му се даде титлата „Непобедим“. Освен военен гений Тиберий притежавал и силно развита дарба да лицемери. А старият му пастрок знаел, че лицемерието е абсолютно необходимо за всеки, който заема най-високите държавни длъжности.

Учителят на Тиберий разбрал отрано какво чудовище представлява ученикът му. „Това е кал, замесена с кръв.“ Тази епиграмна характеристика е най-вярната.

Когато Август умрял, Тиберий бил почти старец: на 56 години! Чрез осиновяването пастрокът му го определял за наследник на богатството му, но не и на императорската титла, която не била наследствена. Но Тиберий скръцнал със зъби. Със заплахи, пари и лицемерие успял да убеди Сената да му предложи абсолютната и пожизнена власт над цялата държава. А пък се преструвал уж, че не ще:

— Не знаете какво чудовище е тази императорска власт!

Вместо да каже:

— Не знаете какво чудовище е… императорът, когото каните!

— Приеми, пък после си дай оставката! — молел го Сенатът.

И „милозливият“ Тиберий нямало как, принудил се да приеме, за да не счупи хатъра на толкова достопочтени господа.

— Не мога да гледам как цялата империя чака само от мен да я спася! Приемам, но само при едно условие — властта ще бъде поделена между мен, Сената и останалите управници в държавата.

Отначало Тиберий си давал вид, че уважава „по-висшестоящите“ от него. Когато консулите минавали край него, ставал от мястото си и им правел път. Също така, когато идвали при него, за да получат „заповедите му“, отвръщал притеснено:

— Аз не давам заповеди. Аз давам само съвети!

Но всичко това само в началото, докато се закрепи на трона. След това показал зверските си зъби и цялата империя, управници и управлявани, треперели пред него от страх.

Светоний ни казва, че Тиберий бил много висок, много здрав и много силен. Имал широки гърди и плещи. И бил извънредно як. Само със средния си пръст можел да разбие мутрата на човек. Имал бяла кожа и дълги коси. Лицето му било красиво, обсипано тук-таме с лунички. Имал големи очи и можел да гледа в тъмното като котка или тигър, сякаш било светло. Вратът му бил дебел и як, а лицето му било навъсено. Почти не говорел. А когато говорел, разчленявал думите си бавно и ръкомахал престорено и недоволно — сиреч, показвал цялата онази прикрита суровост на душата си.

Имал желязно здраве. През целия си живот не се разболял нито веднъж.

Тиберий имал малко бавен ум и притъпена съвест. Бил фаталист и суеверен. И се боял много от светкавици и гръмотевици. Когато се разразявала буря, поставял на главата си лавров венец, тъй като смятал, че лавровите клонки прогонвали мълниите.

Говорел гръцки със същата лекота, с която говорел и латински. Пишел дори стихове на гръцки, като вземал за образци гръцките поети от периода на упадъка, чиито най-характерни белези били натруфеният стил и неясността. Подражавал главно на Евфорион, епик и автор на елегии от III в. пр.н.е., от Халкида, на Риан, също така епик от III в. пр.н.е., от Вини на Крит, на Партений, автор на елегии от I в. пр.н.е., от Никея. Тиберий обичал толкова много тези поети, че произведенията и портретите им задължително трябвало да притежава всяка обществена библиотека, а пък литераторите изследвали и разглеждали тези трима любими стихотворци на императора, за да го ласкаят.

Въпреки цялата си тази физическа сила и душевна суровост, Тиберий бил човек колеблив, мнителен и лицемерен. В началото на царуването си се преструвал, че следва пътя на старата римска добродетелност, който и самият Август лицемерно следвал. Искал да възпре упадъка на нравите с разни законодателни мерки; подобно нещо предприел и срещу прекаления разкош на богаташите. Затворил кръчмите и публичните домове. Изпращал на заточение жените, които престъпвали съпружеската вярност. Забранил чуждите религиозни обреди, проникнали в най-висшите слоеве на римското общество и в римската религия въобще. И изгонил от Рим астролозите и евреите.

А при това той бил най-големият пияница в империята. Пиел толкова много, че войниците си правели игра на думи с името му и го наричали Биберий, от Biberius — пияница, и Калидий, от Calidus — топло вино, вместо Клавдий. Толкова много обичал да пиянствува, че раздавал най-високите държавни длъжности на онези, които пиели най-много.

Този бранител на морала се погрижил веднага след смъртта на Август да убие Агрипа, внук на императора, уж по заповед на починалия, и едва тогава, след като отстранил всяко династическо съперничество, известил на Сената и на народа за смъртта на… божествения Август!

По-късно отровил в Сирия Германик, негов племенник, когото при това бил осиновил. Защо ли? Защото народът го обичал и това го плашело. Но всичко това е само началото. Следващите му злодеяния и позорните му дела в обществения, и особено в личния му живот, са безбройни.