Читаем Диктаторите полностью

Когато дал нареждане да убият Месалина, Клавдий бил обзет от такъв страх, че избягал от Рим и отишъл в лагера на легионите си, за да търси закрила. И по пътя питал минувачите:

— Наистина, все още ли съм император?

Този именно малодушен човек, този страхливец, това посмешище, да можехте само да го видите каква жестокост проявявал в амфитеатъра! Когато ранените гладиатори падали на земята, давал заповед да не ги оставят да умрат спокойно, а да ги колят пред него, та да гледа гримасите на лицата им! А при боевете с диви зверове, когато „чудовищата на Африка“ разкъсвали всички, които зверогледачите им хвърляли, често пъти императорът не оставал доволен. Искал да гледа как „чудовищата“ разкъсват още хора. И затова Господарят на света, най-висшият представител на римската цивилизация давал заповед, за да продължи пиршеството, самите зверогледачи да се хвърлят сред зверовете!

Но в историята Клавдий е известен не толкова като господар на света, колкото като мъж на Месалина. Този въпрос ще го разгледаме по-късно. Сега трябва да допълним портрета на Клавдий.

Този чревоугодник, този кръвожаден, сластолюбив и страхлив император проявявал освен низките си инстинкти и влечение към литературата. Искал да се покаже просветен човек и дори писател! Предшествениците му Цезар, Август, Тиберий писали кой история, кой стихове, и при това стихове на гръцки! А пък Калигула се проявявал не като поет или историк, а като критик!

От всички тези „короновани“ писачи, единствен Цезар притежавал действително писателска дарба, дарба на гений. А на Калигула не му стигало само да критикува писателите — искал и да налага мнението си и да наказва живи и мъртви! Искал да изхвърли от всички библиотеки творбите на Омир, Вергилий и Тит Ливий, защото ги считал за лъжливи и бездарни.

Клавдий написал много томове история и мемоари на гръцки език. Всичките му произведения са се загубили. Останало само голямото зло, което сторил на съвременниците си, като се оженил за Месалина и осиновил Нерон.

Жените в Рим от епохата на империята приличали по нрави на мъжете. Били жестоки и извратени. Месалина, жената на Клавдий, е един събирателен представителен тип на жена от онази епоха — развратна, сурова и разсипница.

Месалина е първата жена на император, която взела титлата Августа. Но само титлата ли взела! Взела и властта от старческите ръце на мъжа си. И формално, и действително.

Добила правото да присъствува на заседанията на Сената. Докато била жива, тя управлявала империята — или по-скоро нейната нимфомания! Месалина била същинска бясна вакханка, която, без да се прикрива твърде много, блудствувала върху трона на императорите!

Тя била дъщеря на Марк Валерий Месала Барбат и на Домиция Лепида, внучка на великия Антоний. Домиция Лепида пък била сестра на Гней Домиций Ахенобарб, баща на Нерон. Така че и по бащина, и по майчина линия в жилите на Месалина течала кръв на дегенерати.

Била преждевременно развита физически, а и инстинктите й отрано се пробудили. Още когато била неузрял плод, Месалина имала съвършено и стегнато тяло, сочно и великолепно закръглено, красиво лице, големи предизвикателни очи и гъсти черни коси. И същевременно била дръзка, невъздържана, безразсъдно смела, решителна и цинична. Не се колебаела пред нищо и не поставяла никакви юзди на желанията си.

Едва станала шестнадесетгодишно девойче и се омъжила за „принц“ Клавдий, който бил на петдесет и една. Стар котарак — млада мишка, дето има една дума. Но тъкмо такъв стар, тъп и похотлив съпруг й бил нужен на Месалина, за да се отдаде на ненаситното си сладострастие. Защото ето какво ни казва сатиричният поет Ювенал: „Месалина се уморяваше от любов, но не се насищаше никога!“

С плама си, с младостта си, с красотата си и най-вече с изкуството си покварила всички младежи в императорския двор и превърнала безволевия си мъж в своя играчка. Постоянно била влюбена в някого с неудържима страст; но тази страст не траела дълго. Често сменявала любовниците си. И за да бъдем по-точни — не ги сменявала, а ги убивала! Убивала старите и си взимала нови! Не убивала само любовниците си, но и враговете си и много римски богаташи, за да конфискува имуществата им. Сиреч, в качеството си на Августа вършела това, което вършели всички Августовци!

Поднасяла на своя съпруг-идиот заповедите за убиването на този или онзи и той ги подписвал, без да ги чете, а в това време от устата му течели лиги. Гледал безсрамията на жена си, но бил толкова глупав, че не вярвал на очите си, или толкова влюбен, че се правел на сляп!

Перейти на страницу:

Похожие книги

Лира Орфея
Лира Орфея

Робертсон Дэвис — крупнейший канадский писатель, мастер сюжетных хитросплетений и загадок, один из лучших рассказчиков англоязычной литературы. Он попадал в шорт-лист Букера, под конец жизни чуть было не получил Нобелевскую премию, но, даже навеки оставшись в числе кандидатов, завоевал статус мирового классика. Его ставшая началом «канадского прорыва» в мировой литературе «Дептфордская трилогия» («Пятый персонаж», «Мантикора», «Мир чудес») уже хорошо известна российскому читателю, а теперь настал черед и «Корнишской трилогии». Открыли ее «Мятежные ангелы», продолжил роман «Что в костях заложено» (дошедший до букеровского короткого списка), а завершает «Лира Орфея».Под руководством Артура Корниша и его прекрасной жены Марии Магдалины Феотоки Фонд Корниша решается на небывало амбициозный проект: завершить неоконченную оперу Э. Т. А. Гофмана «Артур Британский, или Великодушный рогоносец». Великая сила искусства — или заложенных в самом сюжете архетипов — такова, что жизнь Марии, Артура и всех причастных к проекту начинает подражать событиям оперы. А из чистилища за всем этим наблюдает сам Гофман, в свое время написавший: «Лира Орфея открывает двери подземного мира», и наблюдает отнюдь не с праздным интересом…

Геннадий Николаевич Скобликов , Робертсон Дэвис

Проза / Классическая проза / Советская классическая проза
Недобрый час
Недобрый час

Что делает девочка в 11 лет? Учится, спорит с родителями, болтает с подружками о мальчишках… Мир 11-летней сироты Мошки Май немного иной. Она всеми способами пытается заработать средства на жизнь себе и своему питомцу, своенравному гусю Сарацину. Едва выбравшись из одной неприятности, Мошка и ее спутник, поэт и авантюрист Эпонимий Клент, узнают, что негодяи собираются похитить Лучезару, дочь мэра города Побор. Не раздумывая они отправляются в путешествие, чтобы выручить девушку и заодно поправить свое материальное положение… Только вот Побор — непростой город. За благополучным фасадом Дневного Побора скрывается мрачная жизнь обитателей ночного города. После захода солнца на улицы выезжает зловещая черная карета, а добрые жители дневного города трепещут от страха за закрытыми дверями своих домов.Мошка и Клент разрабатывают хитроумный план по спасению Лучезары. Но вот вопрос, хочет ли дочка мэра, чтобы ее спасали? И кто поможет Мошке, которая рискует навсегда остаться во мраке и больше не увидеть солнечного света? Тик-так, тик-так… Время идет, всего три дня есть у Мошки, чтобы выбраться из царства ночи.

Габриэль Гарсия Маркес , Фрэнсис Хардинг

Фантастика / Политический детектив / Фантастика для детей / Классическая проза / Фэнтези