Читаем Диктаторите полностью

— Да престанеш да бъдеш временно, за една година, съпруг на Месалина!

— Ами тогава кой ще… умре на мое място?

— Онзи, който ще заеме мястото ти до Месалина. Пророчеството ще се сбъдне именно за него.

Клавдий се почесал по главата.

— Ама трябва да се ожени за нея с всички формалности.

— Да! С всичките формалности, но само формално!

— И как ще стане това?

— Ще намерим някой млад човек, да речем Гай Силий, и ще го принудим да се ожени за Месалина. Няма да посмее да откаже. Нито пък и ще му обясним защо. До края на годината ще умре, жертва на предопределението. И тогава ще вземеш отново… вдовицата му.

— Много хитро намислен удар! — забелязал Клавдий. — Но неприложим. Първо, обичам жена си много и не мога да понеса… друг да се докосне до нея! Сетне, майка е на двете ми деца! И най-после, и тя самата няма да се съгласи да се разведе със съпруга си император, за да вземе един бъдещ консул!

Нарцис се засмял.

— Но тя няма да научи това. Ще вземем мерки да не го узнае.

— Не разбирам.

— Няма да й кажем нищо. Ти ще подпишеш брачния й договор със Силий. Няма да кажем нищо нито на Месалина, нито на Силий. Тайната ще я знаем само ти и ние. Но така или иначе пред закона и боговете съпруг на Месалина ще бъде Силий, докато умре… Сиреч само за няколко месеца!

Клавдий бил във възторг. Като всички ограничени хора, които разполагат с голяма политическа или икономическа власт, Клавдий обичал софистиката и формализма. И подписал брачния договор. Ударил му и печата си. Оттук нататък смъртта трябвало да зареже него, Клавдий, и да гони другия съпруг, законния! И старикът търкал предоволен големия си корем, задето се отървал от смъртта и я прехвърлил върху един… невинен! Впрочем, както казахме, той не понасял твърде много този „невинен“, защото влизал и излизал от спалнята на императрицата, сякаш и спалнята, и императрицата били негови!

Получило се следното комично положение — Месалина и Гай Силий мамели Клавдий… законно! А Клавдий продължавал да се мами, че той мами двамата невинни, които нямали никаква излишна връзка помежду си, тъй като не знаели, че са женени. И когато Месалина деляла със Силий императорското брачно ложе, считала, че прелюбодействува, а всъщност упражнявала „произтичащите от закона съпружески права“!

За заговорниците обаче това не било театрален фарс, а политически заговор. Целта на този заговор не била да се спаси животът на стария Клавдий, а да се очисти опасната императрица. И ето с каква сатанинска жестокост тласнали фарса към трагичната му развръзка.

След като подписал брачния договор, Клавдий, съвсем законен ерген вече, решил да избяга за малко от Рим и от царските си неприятности и да прекара няколко седмици в Остия, пристанището на столицата.

Било октомври месец. Бъчвите с новото вино скоро щели да бъдат отворени. Взел със себе си и две жени с по-леки нрави, за да го забавляват в уединението му.

Обаче щом заминал, Нарцис отишъл при Месалина и й показал брачния й договор със Силий.

— Великият ти съпруг те отстъпи от добрина на по-млад и по-силен от него мъж. И най-вече по твой вкус. Императорът, нали знаеш, е вече стар и болен. Разочарован е от всичко. Много е вероятно да наследите, заедно с младия си съпруг трона му, и то много скоро.

Няма съмнение, че този сатана Нарцис й дал да разбере, че не е чак толкова нужно да чакат естествената смърт на старика…

Нарцис, както вече казахме, дал на Месалина да разбере, че с малко нейна „помощ“ Силий би могъл да замести Клавдий на трона, както го бил заместил и в леглото.

Месалина не била нито глупава, нито искала да я молят много за тази работа. Независимо дали била вече сама помислила за това, тя възприела с възторг тази идея. И най-вече се зарадвала, когато разбрала, че Силий не бил вече някакъв незаконен любовник, а законен неин съпруг и любовник! Очарователният, младият, буйният Силий!

Но макар че се зарадвала на узаконяването на връзката си, все пак много се засегнала от обидата, която Клавдий й нанесъл — да се разведе с нея и да я омъжи за друг, без да я пита! И решила да си „отмъсти“.

Как?

Възнамерявала да вдигне бунт срещу императора, докато отсъствувал от Рим — това било много изгоден случай. Щом очистела старика, смятала да качи формално на престола сина си Германик, а фактически тя и Силий да вземат в ръцете си цялата царска власт като императорски наместници и регенти на непълнолетния владетел!

И за да ускори нещата, отпразнувала публично и официално брака си със Силий в Рим, а за да придаде политическо значение на този брак, устроила богати угощения за всички римляни-сенатори, управници, войска и народ! Хората се разсипали да ядат и да пият!

Когато Клавдий научил новината в Остия, просто загубил и ума, и дума! Загубил и малкото ум, който имал! Усещал как империята му се изплъзва от ръцете!

И тогава онзи сатанински Нарцис се отправил бързо за императорската вила в Остия и се представил на Клавдий.

— Ако не действуваш светкавично, отиде ти тронът!

— Ами какво да правя сега аз горкият?

— Дай ми командуването на преторианците и за двайсет и четири часа ще задуша бунта още в зародиша му!

Перейти на страницу:

Похожие книги

Лира Орфея
Лира Орфея

Робертсон Дэвис — крупнейший канадский писатель, мастер сюжетных хитросплетений и загадок, один из лучших рассказчиков англоязычной литературы. Он попадал в шорт-лист Букера, под конец жизни чуть было не получил Нобелевскую премию, но, даже навеки оставшись в числе кандидатов, завоевал статус мирового классика. Его ставшая началом «канадского прорыва» в мировой литературе «Дептфордская трилогия» («Пятый персонаж», «Мантикора», «Мир чудес») уже хорошо известна российскому читателю, а теперь настал черед и «Корнишской трилогии». Открыли ее «Мятежные ангелы», продолжил роман «Что в костях заложено» (дошедший до букеровского короткого списка), а завершает «Лира Орфея».Под руководством Артура Корниша и его прекрасной жены Марии Магдалины Феотоки Фонд Корниша решается на небывало амбициозный проект: завершить неоконченную оперу Э. Т. А. Гофмана «Артур Британский, или Великодушный рогоносец». Великая сила искусства — или заложенных в самом сюжете архетипов — такова, что жизнь Марии, Артура и всех причастных к проекту начинает подражать событиям оперы. А из чистилища за всем этим наблюдает сам Гофман, в свое время написавший: «Лира Орфея открывает двери подземного мира», и наблюдает отнюдь не с праздным интересом…

Геннадий Николаевич Скобликов , Робертсон Дэвис

Проза / Классическая проза / Советская классическая проза
Недобрый час
Недобрый час

Что делает девочка в 11 лет? Учится, спорит с родителями, болтает с подружками о мальчишках… Мир 11-летней сироты Мошки Май немного иной. Она всеми способами пытается заработать средства на жизнь себе и своему питомцу, своенравному гусю Сарацину. Едва выбравшись из одной неприятности, Мошка и ее спутник, поэт и авантюрист Эпонимий Клент, узнают, что негодяи собираются похитить Лучезару, дочь мэра города Побор. Не раздумывая они отправляются в путешествие, чтобы выручить девушку и заодно поправить свое материальное положение… Только вот Побор — непростой город. За благополучным фасадом Дневного Побора скрывается мрачная жизнь обитателей ночного города. После захода солнца на улицы выезжает зловещая черная карета, а добрые жители дневного города трепещут от страха за закрытыми дверями своих домов.Мошка и Клент разрабатывают хитроумный план по спасению Лучезары. Но вот вопрос, хочет ли дочка мэра, чтобы ее спасали? И кто поможет Мошке, которая рискует навсегда остаться во мраке и больше не увидеть солнечного света? Тик-так, тик-так… Время идет, всего три дня есть у Мошки, чтобы выбраться из царства ночи.

Габриэль Гарсия Маркес , Фрэнсис Хардинг

Фантастика / Политический детектив / Фантастика для детей / Классическая проза / Фэнтези