Диктаторите

Всичко това станало, когато Вителий бил още всемогъщ царедворец. Когато станал император, на официалното угощение в двореца, където бил поканен и Азиатик, сам господарят на света, изпълнен с възторжени чувства, поставил на малкия пръст на бившия роб златния пръстен, символ на аристократичната класа на конниците! А само малко преди това, на сутринта на същия ден, Вителий бил обявил официално, че би счел подобна постъпка за опозоряване на класата на конниците.

Лакомията и жестокостта на Вителий надхвърляли всяка граница. Ядял по три-четири пъти на ден — закуска, главен обед, вечеря и „пир“! Така наричал четвъртото хранене, искайки навярно да покаже, че другите са само едно обикновено похапване и че само последното е важно.

Съумявал да се натъпче здравата и четирите пъти, благодарение на навика си да излиза в коридора — след като се наяждал до насита! — и да отива при „вомиториума“, тоест мястото за повръщане, където повръщал всичката погълната храна, за да може да почне да яде отново!

И за да не плаща угощенията, карал мнозина от знатните римски граждани да го канят на гости. По този начин осигурявал безплатно ежедневната си храна и се натъпквал хубаво.

Всяко угощение струвало не по-малко от 400 000 сестерции! Но най-прочутото, най-историческото угощение е това, което брат му Луций му устроил, когато Вителий влязъл победоносно като триумфатор в Рим. На този пир били поднесени 2000 големи риби и 7000 домашни птици. Сам Вителий измислил едно „блюдо“, което нарекъл „щит на Атина“. Това „блюдо“ се състояло от черен дроб на морски папагали5, от мозък на пауни и фазани, от езици на фламинго и от бял хайвер на мурена.

За да се сготви това „ястие“, изпратили кораби от Венецианския залив чак до пролива Гибралтар, за да се уловят редките риби и птици.

Вителий бил толкова лаком, че не можел да се сдържи дори когато се правели жертвоприношения. Грабвал от жарта върху олтара полуопечените парчета месо и сладкиши и ги гълтал като гларус. Същото правел и когато минавал по улиците, край кръчмите. Вдигал капаците на тенджерите, измъквал късове месо, било горещи, било студени от предния ден и ги налапвал. Тези неща ни ги разказва Светоний. Гаргантюа на Рабле е измислена личност. Ала Вителий е действителен… герой!

Винаги бил готов да убива приятелите си или други „благородни“ граждани. И то от „благородни“ подбуди — било, за да си отмъсти, било, за да ги ограби. На един от приятелите си, който изгарял от треска, Вителий поднесъл чаша студена вода, където бил сипал тайно отрова без мирис.

Но най-вече убивал кредиторите си. А, искате парите си ли? Ще получите смърт! Онзи, който дръзвал да поиска дадените в заем и невърнати пари, заминавал веднага за там, откъдето никой… не се връща! При това не им давал възможност да се самоубият спокойно, ами карал да ги убиват пред него, за да гледа „та очите му да се радват на мъчителната им смърт“, както сам казвал. Да се пропусне такова прекрасно зрелище!

Двамата синове на един осъден на смърт помолили Вителий за милост. А това чудовище заповядало:

— Убийте и двете момчета заедно с баща им!

Един богат „конник“, тъкмо когато го мъкнели да го екзекутират, извикал на императора:

— Не ме убивай! Направил съм те мой наследник в завещанието си!

Вителий спрял наказателния взвод. И заповядал да му донесат завещанието. И наистина, видял в завещанието, че е определен за наследник на огромното състояние, ала заедно с един освободен роб.

И тогава, озверен от това, императорът заповядал:

— Да се убият веднага и „конникът“, и освободеният роб!

И така останал единствен наследник!

Но не убивал само богаташи и благородници. Цапал ръцете си и с плебейска кръв. Избил мнозина от народа, и знаете ли защо? Защото не били от неговата партия, от партията на „сините“. И разсъждавал по следния прост начин:

— Щом не са „сини“, ще рече, че са мои врагове. А щом са мои врагове, значи ми желаят злото! Секира тогава!

Но и него го стигнало това, което правел на другите. Разбунтували се легионите в Панония (днешна Унгария), в Мизия (днешна България), в Сирия и Юдея. Не го оставили да се наяде до насита, както му се искало. След като го търпели осем месеца, войниците се разбунтували и провъзгласили Веспасиан за император.

И така Вителий се видял принуден да се размърда. Станал посред „пира“ си, без да повърне, и направил каквото можал — набрал набързо войска от гладиатори и разни други авантюристи за борба срещу „узурпатора“ и за да спаси правата на… корема си!

Но тази наемническа войска била бита по всички фронтове. И тогава, виждайки, че ще загуби играта, Вителий много практично решил да спаси това, което можело да се спаси. Намерил в Рим брата на Веспасиан, Флавий Сабин и започнал пазарлъци с него за продажбата на трона. Единият вдигал цената, другият я смъквал, докато най-сетне се споразумели Вителий да отстъпи трона на новия кандидат за 100 милиона сестерции.