Диктаторите

Разбира се, за да събере тези 100 милиона, Веспасиан щял или да ограби поданиците си, или чисто и просто, веднъж качил се на трона, да не удържи на думата си. Или пък щял да ги плати, но скоро щял да си ги вземе заедно с главата на Вителий.

Ала първи не удържал на думата си самият Вителий. Попишманил се. И почнал да… действува! Подпалил храма на Зевс Капитолийски, където бил потърсил убежище Флавий Сабин с привържениците си и ги изгорил живи! А те смятали, че Вителий, ако не зачита човешките закони, то ще зачете поне божиите. А може би и не вярвали много-много в това, но нямали друг изход!

Но Вителий много скоро си получил заслуженото. Войските на Веспасиан с бърз денонощен ход стигнали в Италия и влезли в Рим. Всички войници и служители на Вителий веднага го изоставили, щом Веспасиан станал господар на Рим. Сваленият император и сега постъпил най-практично. Натъпкал пояса си със златни монети и се укрил в къщичката на портиера си.

Първите Веспасианови легионери, влезли в Рим, веднага изтичали в двореца да заловят злодея и клетвопрестъпника. Претърсили всички помещения. Нито следа от Вителий!

— Къде ли се е скрил?

— Какво те е еня теб! Граби сега, докато никой не пази всичко това!

И се нахвърлили да грабят с пълни шепи. Вземали всичко, каквото им попаднело. А жителите на Рим били обхванати от паника. Всички залостили вратите си, защото знаели от дългогодишен опит — още от времето на Сула, Помпей, Цезар, Октавиан — какво значи победоносен пълководец!

Голяма награда щял да получи онзи, който откриел укрилия се бивш император. Претърсили двора и пристройките към двореца и в портиерната намерили „златоносния“ Вителий!

— А! Тук ли си бил, гълъбчето ни! — извикали му със злоба и омраза войниците, които го открили. Сграбчили го за яката и го измъкнали навън.

— Я, какъв си хубав! Съблечи се!

Смъкнали му дрехите, намерили парите, взели му ги и си ги поделили; сетне замъкнали вързания Вителий на главния площад. А там войската и народът почнали да го замерват с кал и нечистотии по лицето, удряли го, ругаели го, наричали го лакомник и подпалвач, изтезавали го в продължение на часове, сетне го съсекли с мечовете си. А след това дотътрили с железни куки разкъсаното му на парчета тяло до брега на Тибър и хвърлили кървавите късове в реката от Авентинския хълм. Оттам хвърляли труповете на робите.

Така умрял като роб онзи, който бил роб на корема си!

ВЕСПАСИАН

Откакто „свободната държава“, „respublica“-та била ликвидирана и законите престанали да действуват, и тъй като абсолютната императорска власт не била наследствена, та да има някакъв ред в предаването й, най-енергичните военачалници заемали със сила престола.

И, естествено, насилниците не се спирали пред нищо, за да постигнат целта си, не се съобразявали с никакви пречки — нравствени или от друг вид. Престъплението било най-обикновеното средство. Но престъплението само по себе си не било достатъчно. Защото целта била не само да се качиш на трона, но и да се закрепиш на него. И затова подкрепата на преторианците, а така също и на легионите в провинциите, била абсолютно необходима. Самата войска убивала предишния император и поставяла на трона новия. Срещу възнаграждение. И го крепяла на трона пак срещу възнаграждение.

Въоръжените сили на страната качвали и сваляли императорите. Разбира се, без да пострадат самите те. Извършвали предателство спрямо стария си господар, след като престъпвали клетвата си за вярност, която били положили пред него, а сетне го и убивали. Предателство с пискюл отгоре.

Така че можем да кажем — римските императори заемали трона чрез предателството на войската.

За да поддържа „любовта“ на войската, императорът трябвало непрекъснато да й дава пари, при това винаги повече от предшественика си. Ала трябвало да раздава пари и на народа, та хората да го обичат, сиреч да го искат и да го акламират. Всеки римски управник, от претора до императора, за да бъдел популярен, трябвало да бъде щедър.

И затова всички раздавали на народа жито, месо, вино, пари, устройвали празненства и угощения. Ако някой не давал достатъчно, тогава го убивали и поставяли друг, който давал повече. Плутарх отбелязва, че войската и народът изоставили Нерон, за да получат повече; убили Галба, защото не получили от него обещаното!

И така всъщност войската управлявала империята — така че цялата империя е работела, за да храни войската. Абсолютно всички — Рим, Италия, провинциите, сънародници и чужди народи, всички работели за войската. Историята на римските императори е история на цял низ от военни преврати, каквато е, така да се каже, и историята на всички държави, навлезли в периода на своя упадък. Политическият живот е бил пренесен от Сената във военните лагери. А тронът се е намирал в нещо като постоянен търг.