Диктаторите

И така при Клавдий Веспасиан станал хилядник, ковчежник, висш военачалник и консул. При това бил добър пълководец. В похода срещу Британия три пъти победил „враговете“. И навсякъде проявил заедно със способностите си на стратег и големи качества на администратор.

Когато след смъртта на Клавдий император станал Нерон, в своето „културно турне“ из Гърция той взел в свитата си и Веспасиан. Ала Веспасиан бил голям невежа. Не можел да разбере и оцени… дарбите на маестрото император. Така че, когато Нерон показвал талантите си на музикант и поет, недодяланият Веспасиан или си тръгвал посред представлението, или се изтягал на пейката и му удрял един сън!

Затова изпаднал в немилост пред господаря си. „Водачът на музите Аполон“ го изгонил от свитата си. Веспасиан се върнал разтревожен в Рим и се оттеглил в едно село, докато разгневеният му господар го позабрави, та случаят да няма лоши „последици“. Ала една сутрин пратеници на Нерон почукали на вратата му.

— Свърши се, загубен съм! — промърморил Веспасиан.

— Императорът ти възлага командуването на войските срещу юдеите!

От този миг нататък пътят на Веспасиан към трона бил открит.

Юдеите били въстанали и победили няколко пъти римския пълководец Гай Галба. Трябвало, значи, да бъде заменен с друг, опитен военачалник, и то с по-многобройна войска.

В Юдея Нерон искал да изпрати не само повече войска и способен военачалник, но и такъв военачалник, който да не вдъхва опасения на двореца. И действително, Веспасиан бил най-добрият пълководец на своето време, но същевременно бил безопасен. Защото не произхождал нито от някое голямо семейство, нито пък бил популярен сред народа.

Но всички се излъгали.

Докато Веспасиан воювал в Юдея, в Рим се случили събитията, които вече разказахме. В подножието на трона на цезарите се повалили един след друг само за няколко месеца трима императори — Нерон, Галба и Отон. Мизийските легиони, които, както отбелязахме, идвали на помощ на Отон, когато узнали, че Отон се самоубил, решили да провъзгласят за император един от своите, та да им простял всичките грабежи, насилия и убийства, извършени от тях в селищата, през които минавали на път за Италия.

В Апулия Илирийска провъзгласили за император най-добрия военачалник на онова време — Веспасиан. Но това му избиране останало без последствие. Защото скоро мизийските легиони се разпаднали и така Веспасиан си останал само с титлата.

Истинското му провъзгласяване станало долу, в Юдея. Първи го провъзгласил за император Александър Тиберий, управител на Египет, а след това и войската в Юдея. По този начин се сбъднало, както ни казва Светоний, едно пророчество, твърде разпространено сред народните слоеве в Близкия изток.

И това пророчество гласяло, че господарят на света ще излезе от Юдея. И това пророчество се изпълнило с възкачването на Веспасиан, както ни обяснява Светоний; ала юдеите го тълкували другояче, а именно — че Юдейският народ ще стане господар на света. Една от психологическите причини за въстанието на юдеите била и вярата им в това пророчество.

Азиатските легиони също застанали на страната на Веспасиан и се обявили против Вителий, защото се говорело, че Вителий възнамерявал да прехвърли легионите от Азия в Италия и да ги замени с германски легиони. По този начин личните намерения на Веспасиан се покривали с всеобщите интереси на войските в Азия. А тъкмо това искал и старият военачалник.

И ето как още веднъж тронът бил зает с помощта на войската.

Веспасиан изпратил по-голямата част от войските си в Италия срещу Вителий, а сам той отишъл в Египет, за да го подготви за отбрана. Там обаче научил, че легионите му разбили Вителий при Кремона и го убили. И тогава забързал за Италия да не би някой друг военачалник да го изпревари и да заеме трона. И влязъл в Рим с ореола на победител на евреите!

Но, както казахме, макар че бил необразован, Веспасиан имал много практичен ум и вършел работите си като добър стопанин. И така първата му грижа била да възстанови дисциплината във войската и да сложи ред в икономиката на страната. А също така — и в обществените нрави, както направил това Август.

Както пише Светоний, войската била преминала всякаква граница на разврат и наглост. Дори самите негови войници били станали твърде дръзки, тъй като били победители в Юдея и Италия, докато останалите войници (тези на Вителий) били огорчени и ядосани, понеже загубили „играта“ и печалбата. Веспасиан разпуснал тези части и изпратил войниците по домовете им. А след това стегнал юздите и на своите войници и почнал да им плаща със зор заплатата.

Макар и „елинофил“, никак не се затруднил да отмени „свободата“ на гърците, подарена им преди четири години от Нерон — през 66 година. Издал закони против разкоша и забранил на лихварите да дават заеми на богаташките синове, тъй като законът нямало да признава вече тези заеми.