Диктаторите

Две години воювал Веспасиан в Юдея и през цялото това време синът му бил при него. Направил го юнак и половина. След ожесточени боеве Веспасиан бил покорил почти цялата територия на Юдея, когато войската го провъзгласила за император. Тогава бащата оставил сина си за свой заместник и заминал за Рим.

И действително Тит се показал достоен за баща си и се проявил като един от най-способните военачалници в древността. Успял да превземе последния бастион на евреите — столицата им Ерусалим. Но освен блестящи качества на стратег Тит притежавал жестокостта и свирепостта на истински римлянин от онази епоха. Имал и другите недостатъци на римските аристократи — като приятел на Нерон и син на император бил станал вече типичен патриций! Бил користолюбив и безнравствен. Впрочем всички негови предшественици императори домъкнали чак до трона тези недостатъци. Изключение правел баща му, който бил наистина невъобразимо сребролюбив, но не и жесток и безнравствен.

А Светоний нарича Тит „радостта и любовта на човешкия род.“ До такава степен този човек успял да спечели благоразположението на хората със своите способности и с военните си успехи, същият този Тит, който изклал като овце 500 000 евреи и превърнал в роби други 100 000 и имал за любовница жената на брат си!

При това сам Тит се смятал за най-добрия човек на своето време! Този човек, който изтребил шестстотин хиляди себеподобни, се оплаквал на смъртния си одър, че напразно умира толкова рано!

— Не съм сторил никакво зло на този свят! Освен едно!

И това единствено зло било прелюбодеянието му с жената на брат му.

Както виждаме, и самият Тит, и Светоний, и „човешкият род“ имали най-добро мнение за императора. Всички те нито били глупави, нито всъщност лъжели. Такава е била епохата. Избиването на 600 000 души при това от провинция и на туй отгоре и бунтовници не се смятало за престъпление. Животът на хората нямал никаква стойност. Цялото съществувание на императорския Рим се крепяло на жестоката експлоатация на народите в Европа, Азия и Африка. Избиването на хиляди хора било едно от най-ефикасните средства за поддържането властта на малцинството и робуването на мнозинството.

Тит може да е бил като предшествениците си жесток, користолюбив и безнравствен, но поне не е бил като тях луд. Бил много разумен и достатъчно лицемерен, за да разбере, че не би могъл да се задържи на трона, ако не се опира на подкрепата на народа.

Затова мръсните си работи вършел тайно. А за народа и за имотните хора се грижел открито.

Всички дотогавашни диктатори и императори, от Сула до триумвиратите на Помпей — Цезар — Крас и Антоний — Октавиан — Лепид, за да събират пари, ограбвали провинциите и избивали богатите граждани и конфискували имуществата им. Тит е първият император, който „зачитал собствеността“, както ни съобщава Светоний. И за да ни го съобщава като нещо съвършено необичайно, представете си до каква степен своеволни са били в ония времена най-висшите управници на Рим.

За да стане популярен, Тит се показвал много ласкав и приветлив към всички. Не обезкуражавал никого от тези, които идвали при него. Приемал всички. Понякога дори ги приемал в банята си, докато се къпел.

Извършил нещо, което изглежда невероятно за тогавашните нрави. Прогонил от Рим всички доносници и шпиони, които дотогава имали златна работа, като оклеветявали или издавали разни видни граждани. На някои от тях отнел свободата и ги прехвърлил в съсловието на робите.

От всичко това личи, че е бил човек умен, който знаел интереса си и умеел да се сдържа. Докато преди да стане император гуляел по цели нощи с Нерон и куп други субекти от аристокрацията, когато се възкачил на трона, променил начина си на живот. Изгонил цялата си компания от двореца. Преди това имал наемни дангалаци, с помощта на които убивал всички граждани, считани от него за опасни, но сетне, когато се закрепил на трона, престанал да убива.

Също така първоначално искал да му се плаща за всяка услуга, която правел, но по-късно почнал дори да дава от джоба си. Само в едно нещо не можал да се… поправи. Когато се завърнал победител от Юдея, довел със себе си като своя любовница Юдейската принцеса Береника, но баща му със „строгите си нрави“ го принудил да я остави. Ала след това Тит си опекъл работата със снаха си Домиция.

Когато умрял, народът искрено го оплакал. И най-вече, защото наследникът му се оказал едно от най-страшните короновани чудовища на Рим.

Но истинската история на Тит — това е превземането и разрушаването на Ерусалим, едно голямо историческо събитие, оказало голямо влияние върху съдбата на човечеството. Нито Тит, нито съвременните му историци разбрали значението на това събитие. Така че си заслужава труда да разкажем за тази война с юдеите, за опустошаването на родното им огнище и за изтреблението, на което е бил подложен един народ в продължение на цели деветнадесет века!