Читаем Диктаторите полностью

Веднъж назначил на хубава служба някакъв млад човек от аристокрацията. Младият мъж пожелал да се представи пред императора, за да му изрази благодарността си. Но решил, че трябва да се наконти и да се напарфюмира. И така, когато се явил пред Веспасиан, императорът го помирисал и ядосано му казал:

— Бих предпочел да миришеш на… чесън!

И му отнел длъжността.

Най-любопитното е, че Веспасиан никога не скривал народния си произход, и то в една епоха, когато „родът“ представлявал най-важното нещо за един гражданин. Напротив, гордеел се с народния си произход. Веднъж един се опитал да го поласкае:

— Основоположникът на твоя род е бил един от другарите на Херакъл…

— Хайде, зарежи ги тия, нещастнико! — отвърнал му Веспасиан.

Като човек от народа, Веспасиан имал голямо чувство за хумор и не бил злобен по душа. „Нито един невинен човек не пострадал през годините на неговото царуване“ — отбелязва Светоний. Но бил много сребролюбив — какво да се прави, работата му била такава! Удвоил и утроил данъците в провинциите. И поради голямото си сребролюбие често пъти престъпвал дълга си. „Продавал държавните длъжности на тези, които давали най-висока цена, срещу пари откупували оправдаването си и дадените под съд.“ С присъщата си селска хитрост Веспасиан измислил един невиждан дотогава способ за вадене на пари. Назначавал на най-важните и отговорни постове хора алчни и грабливи. И когато те натъпквали догоре касите си с пари, пипвал ги като издути от кръв пиявици, обвинявал ги, осъждал ги и конфискувал състоянието им, сиреч ограбените от държавата суми. Един вид, дето е речено, турял други да крадат вместо него, а пък той… докопвал всичко… законно.

Този вид крадци той сам наричал „гъбите ми“! След като набъбвали прекомерно, изстисквал ги и им вземал сока!

Някои съвременни на Веспасиан историци се мъчат да оправдаят неговото сребролюбие. От доста години вече поради разхищенията на Нерон и опустошенията от непрекъснатите граждански войни държавната хазна била празна. А за да се справи с административните нужди, на държавата й били необходими много милиарди сестерции. Ето защо Веспасиан бил принуден да наложи тежки данъци на провинциите и да използува незаконни начини… за да си набави законни средства.

Вършел работи, които не подобавали на достойнството и положението му. Например между другото бил и вехтошар. Продавал стари художествени предмети. Облагал с данък дори обществените писоари. И именно оттогава им останало названието „веспасианки“. И когато неговият син Тит му обърнал внимание, че народът счита това за много просташко нещо, старият му баща тикнал под носа му цяла шепа с пари и му казал:

— Е, смърдят ли?

— Не!

— И все пак са пари от „там“!

Веднъж пък според раболепния обичай в ония времена при него дошли пратеници от някакъв град да му съобщят, че съгражданите им са решили да му издигнат огромна статуя.

А Веспасиан със своя народен хумор им казал усмихнато:

— Ето тук я издигнете!

И им посочил шепата си. С други думи, казвал им със заобикалки, че предпочитал да му дадат на ръка парите, които ще похарчат за статуята.

Така царувал цели десет години този народен и грубоват човек на казармата, Мулетаря. И въпреки недостатъците си царувал по-добре и по-честно от всичките свои предшественици императори потомци на богове, по-покварени от които историята не познава.

И макар че не бил образован, разбирал цената на литературата и изкуството. Подпомогнал писателите, поетите, хората на изкуството и отпуснал пенсии за най-добрите от тях.

Също така определил да се дават по сто хиляди сестерции годишно на учителите по гръцки и латински език.

Когато почувствувал, че е настъпил последният му час, пожелал да го вдигнат от леглото и да го изправят на крака.

— Императорите трябва да умират прави!

И така починал прав на 24 юни 79 година! Ала народът както в Италия, така и в провинциите бил съсипан от данъците и не можал да се съвземе.

Наследил го синът му Тит.

<p>ТИТ</p><p>ВЪСТАНИЕТО НА ЮДЕИТЕ</p>

Веспасиан се възкачил на трона с ореола на победител на юдеите. А Тит се възкачил на трона със сиянието на разрушител на Ерусалим и на изтребител на племето на Израил.

Тит Флавий Сабиний Веспасиан (48–81 г. от н.е.) е бил възпитаван в двореца заедно с Нерон. Бил един от буйните другари на младия император във всичките му разюздани оргии. Затова, когато по-късно като помощник на баща си проявил невиждана жестокост в изтребването на евреите, хората си казвали, че Тит ще стане един нов Нерон.

Веспасиан, баща му, не гледал с добро око на живота, който синът му водел в двореца. Затова, когато Нерон му възложил командуването на войските срещу юдеите, първата му работа била да се възползува от изгодния случай, за да измъкне сина си от тинята на покварата. Взел го със себе си.

Когато измъкнал сина си от компанията на Нерон, Веспасиан му казал:

— Отсега нататък ще бъдеш войник!

Перейти на страницу:

Похожие книги

Лира Орфея
Лира Орфея

Робертсон Дэвис — крупнейший канадский писатель, мастер сюжетных хитросплетений и загадок, один из лучших рассказчиков англоязычной литературы. Он попадал в шорт-лист Букера, под конец жизни чуть было не получил Нобелевскую премию, но, даже навеки оставшись в числе кандидатов, завоевал статус мирового классика. Его ставшая началом «канадского прорыва» в мировой литературе «Дептфордская трилогия» («Пятый персонаж», «Мантикора», «Мир чудес») уже хорошо известна российскому читателю, а теперь настал черед и «Корнишской трилогии». Открыли ее «Мятежные ангелы», продолжил роман «Что в костях заложено» (дошедший до букеровского короткого списка), а завершает «Лира Орфея».Под руководством Артура Корниша и его прекрасной жены Марии Магдалины Феотоки Фонд Корниша решается на небывало амбициозный проект: завершить неоконченную оперу Э. Т. А. Гофмана «Артур Британский, или Великодушный рогоносец». Великая сила искусства — или заложенных в самом сюжете архетипов — такова, что жизнь Марии, Артура и всех причастных к проекту начинает подражать событиям оперы. А из чистилища за всем этим наблюдает сам Гофман, в свое время написавший: «Лира Орфея открывает двери подземного мира», и наблюдает отнюдь не с праздным интересом…

Геннадий Николаевич Скобликов , Робертсон Дэвис

Проза / Классическая проза / Советская классическая проза
Недобрый час
Недобрый час

Что делает девочка в 11 лет? Учится, спорит с родителями, болтает с подружками о мальчишках… Мир 11-летней сироты Мошки Май немного иной. Она всеми способами пытается заработать средства на жизнь себе и своему питомцу, своенравному гусю Сарацину. Едва выбравшись из одной неприятности, Мошка и ее спутник, поэт и авантюрист Эпонимий Клент, узнают, что негодяи собираются похитить Лучезару, дочь мэра города Побор. Не раздумывая они отправляются в путешествие, чтобы выручить девушку и заодно поправить свое материальное положение… Только вот Побор — непростой город. За благополучным фасадом Дневного Побора скрывается мрачная жизнь обитателей ночного города. После захода солнца на улицы выезжает зловещая черная карета, а добрые жители дневного города трепещут от страха за закрытыми дверями своих домов.Мошка и Клент разрабатывают хитроумный план по спасению Лучезары. Но вот вопрос, хочет ли дочка мэра, чтобы ее спасали? И кто поможет Мошке, которая рискует навсегда остаться во мраке и больше не увидеть солнечного света? Тик-так, тик-так… Время идет, всего три дня есть у Мошки, чтобы выбраться из царства ночи.

Габриэль Гарсия Маркес , Фрэнсис Хардинг

Фантастика / Политический детектив / Фантастика для детей / Классическая проза / Фэнтези