Диктаторите

В края на 64, началото на 65 година прокуратор на Юдея станал Гесий Флор. Той бил ограничен човек и още по-лош политик. Трябва да отбележим, че Юдея не била отделна провинция на Римската империя, а представлявала част от Сирия. Имала обаче един прокуратор с войска, за да поддържа „реда“ и да събира данъците. Трябва също така да отбележим, че във всички провинции на римската държава войската била съставена в по-голямата си част от местни хора. Така че покорените, поробените от Рим народи били държани в подчинение за сметка на завоевателите от… сънародниците на робите! Чудесна, умна и удобна система, която се използува от векове от всички чудесни и умни господари на чужди народи! Много психологична и много практична система! Практична, защото не заангажирвала в чуждите страни военни части от метрополията, и психологична, защото покорените народи оставали с впечатлението, че… се самоуправляват!

Юдеите отказвали да служат в римската войска, защото смятали всички други народи за нечисти и по никакъв начин не искали да се смесват с тях, за да не се омърсят.

Но този им отказ вредял преди всичко на тях самите. Защото войската в страната им била съставена от чужденци; а чуждоземната войска била враждебно настроена към местните жители и особено към евреите, които гледали на целия свят като на враг. И затова чуждото владичество им се струвало още по-тежко. Ако войската в Юдея е била съставена от местни жители, страната, разбира се, пак не би била свободна, но поне не е щяла да чувствува така силно загубата на свободата си.

Повод за избухването на въстанието дал прокураторът на Юдея Гесий Флор, който бил много зле настроен към местните жители, а и самата войска, съставена от чужденци, също мразела юдеите.

Въстанието на юдеите не било чак толкова безсмислено, както би могъл да помисли човек, имайки предвид края му. То имало неизчерпаема нравствена дълбочина и много реалистично съдържание. През онази епоха юдеите били наводнили Изтока и господствували най-вече в големите центрове. „Няма място на света — пише Страбон, — където това племе да не се е настанило или по-скоро да не е покорило страната.“ Мала Азия, Египет, Киренайка били пълни с юдеи. Тези страни били възприели юдейските нрави и закони. В Александрия те имали цял свой квартал с вожд, който ръководел общите им дела, съдел и бдял за изпълнението на договорите и завещанията им, сякаш бил управник на независима държава.

Навсякъде еврейските колонии представлявали държава в държавата. Навсякъде имали привилегии и никъде нямали военни задължения. Именно поради тези причини останалите националности ги мразели.

Ала със сплотеността си, с икономическата си експанзия из целия Изток, със способността си да вдъхват респект и с превъзходството си във всички области евреите почнали да мислят, че ще завладеят света.

Благодарение на икономическото и националното си превъзходство в целия Изток евреите не смятали за невъзможно да победят римляните. Впрочем не им било за първи път да се сблъскват със силни завоеватели. Два и половина века преди това успели да победят и да прогонят от страната си друг един могъщ владетел, Антиох Епифан, под героичното ръководство на Макавеите и на… ангелите! Така и сега, през първите пет месеца на въстанието евреите прогонили Флор от Ерусалим. И разпрострели властта си над цяла Юдея, над Галилея и над част от Персия, превзели и всички крепости край Мъртво море. Онези от азиатските народи, които като партите мразели римляните, се възползували от сгодния случай и също въстанали. И ако всички поробени народи били сторили същото, то тогава „империум романум“ на комедианта император (Нерон) бързо би се разпаднала и в Азия, и в Северна Африка.

Но другите народи мразели евреите повече от римляните. Римляните направили това, което се прави винаги при подобни случаи. Използували безпогрешния принцип „Разделяй и владей“. Вдигнали останалите народи на Азия и Африка срещу… убийците юдеи. Впрочем това не било трудна работа, защото вождовете на покорените народи били римофили и продажни. Имали интерес от победата на тираните, защото тази победа би гарантирала привилегиите им. Така че тези „врагове“ на въстаниците били много по-опасни от римските легиони.

И успешното начало, вечното начало на антибунтовническите движения било сложено. „Лоялните“ народи сложили под нож евреите във всички големи градове в Мала Азия. В Кесария били изклани 20 000 души, в Александрия — 50 000 и още толкова в Антиохия, столицата на Сирия. Паднало голямо клане на „злодеи“, извършено от подбужданите от тираните раболепни тълпи на Изтока.

Провалила ги обаче не враждебността на съседите им, а предателството на техния цар Агрипа II. Когато народът се вдигнал срещу завоевателя, Агрипа избягал от столицата си Ерусалим заедно с целия Херодов род и отишъл при римляните и заедно с тях се борил против народа си. И дори бил в Антиохия по време на кланетата, предателят му с предател, и макар че сам не участвувал в тях, но душата му се възрадвала!