Диктаторите

Мнозина искали да се приемат тези условия. Това били аристократите и богатите граждани. Може би знаели, а може би и не знаели, че когато притисне с коляното си победения, победителят не удържа думата си — както впрочем става винаги. Но какво направил тогава фанатизираният народ? За да не се повдига вече въпрос за предание, сега и за в бъдеще, народът на Ерусалим хванал двамата пратеници и ги заклал.

Тогава високомерният Гал тръгнал срещу „престъпния“ град, за да го накаже като възмездител. И разположил лагера си на един час път от стените на Ерусалим.

Цестий Гал разположил лагера си близо до стените на Ерусалим, но не посмял да го атакува. Напразно чакал цели пет месеца да му предадат града аристократите — „десните“ сред юдеите! — както му били обещали. И след като видял, че нито със заплахи, нито с подкупи и предателство може да направи нещо, вдигнал обсадата и се върнал в Габаон. Ала въстаниците не му позволили да се оттегли спокойно и лесно. Излезли извън стените и го нападнали, преследвали го и пленили обоза му и много от войниците му.

Военното бездарие на Гал прави изумително впечатление. Само по един начин може да се обясни този позор — лошото управление на Нерон разстроило цялата администрация на държавата; в провинциите се изпращали не най-добрите военачалници, а най-големите блюдолизци.

Докато Римската империя се посрамвала в Азия по такъв начин, ръководните кръгове в Ерусалим били настроени много песимистично. Смятали, че тези първи военни успехи на въстаниците рано или късно щели да бъдат последвани от поражения. Римската армия в края на краищата щяла да победи. И се стремели да бъдат готови за този край. Едни от тях избягали от Ерусалим и преминали на страната на римляните, с други думи, се обявили против родината си; а тези, които останали в града, се мъчели по всякакъв начин да наложат своите, изгодни за тях, възгледи, а именно — капитулация! Ала народът, веднъж започнал борбата, искал веднъж за винаги да се отърве и от чуждите тирани, и от местните техни сътрудници.

Целият град бил превърнат в казарма и в работилница за оръжия. Младежите се обучавали от сутрин до вечер. От всички краища на Изтока към свещения Цион се стичали родолюбци, хора от народа, за да се борят за свободата на родината си, за „правата“ вяра. Защото никой не се съмнявал, че е настъпил краят на Римската империя.

Докато Изтокът се тресял из основи, какво правел в това време императорът Нерон? Продължавал турнето си из Гърция, надбягвал се с колесница на общогръцките игри, пеел с китарата си и събирал венци от слугите на римляните и ръкопляскания от клакьорите.

Когато узнал за поражението на Гал, Нерон разбрал, че нещата са много по-сериозни, отколкото си представял. Разбрал, че тази война не би могла да бъде спечелена с провинциални войски и с такъв бездарен пълководец. Решил да изпрати многобройна войска от метрополията и умен и опитен военачалник. И пратил Тит Флавий Веспасиан.

Веспасиан се готвил почти цяла година. И през март 67 година почнал да прилага плана си — да настъпи в Палестина от всички страни, така че да принуди юдеите да се съберат до един зад стените на Ерусалим.

Предвиждал, че струпването на бежанци и бойци в града ще предизвика недостиг на храна и разхлабване на дисциплината. И тогава съпротивата на аристокрацията и богатите граждани ще надделее над войнствеността на народа. Така и станало.

Спуснал се по крайбрежието и стигнал до Птолемаида. Там се установил на лагер. И оттам нападнал Йопат в Галилея. Този малък град в последно време се бил укрепил добре. Съпротивата на населението му била изключително героична. Нито един от защитниците му не се уплашил, нито пожелал да се спаси. Когато Веспасиан ги затворил в една теснина без изход, те се избили един друг, за да не паднат живи в ръцете на врага.

Такъв всеобщ изключителен героизъм е нещо много рядко в световната история. Оттогава е останало прозвището „галилеец“, означаващо човек, който доброволно и с фанатична упоритост търси смъртта.

Но както и във всяка борба, така и в освободителната борба на юдеите имало предатели. Отбелязахме вече няколко пъти опозицията на двете най-горни обществени класи и свързването им с врага. Сега нещата приели по-решителни форми. Опозицията и предателството вече се вършели открито.

Този много интересен обрат на въстанието ще разкажем именно сега. И най-вече защото Юдейската война ни дава един почти типичен образец на противоположните „сили“ у един народ и по какъв начин враждебните сили се неутрализират.

Въстаниците били толкова убедени, че свободата на Израел е вече извоювана, че почнали да секат свои пари с изображението на храма и други техни свещени емблеми с Юдейски надписи. Нарекли тези пари „ерусалимски“ или „на опасността“, а годината на издаването им нарекли „година на свободата“