Диктаторите

Избиването на двете най-горни обществени съсловия, на Херодовци и на садукеите, сиреч на светските и на духовните ръководители на Израел, укрепило въстанието. Защото Херодовци и садукеите били естествени съюзници на римляните и врагове на народа. И подкопавали с всички средства, тайни и явни, борбата за освобождението на родината си.

Но въстанието е било осъдено на неуспех поради две основни причини: 1) защото не било добре организирано във военно отношение, а врагът, като държава на насилието, имал много войници, разбира се, покварени и грабители, ала организирани и опитни във военното дело; 2) защото срещу юдеите воювали не само всемогъщата Римска империя, но и съседните им народи. Тези народи ги мразели, защото юдеите проявявали верска нетърпимост и се отнасяли с всички чужденци презрително, като към нечисти хора; и освен това търговският гений на евреите представлявал пречка на домогванията им за икономическо господство в Изтока.

Въстанието спомогнало за създаването на свободно юдейско национално огнище и най-вече демократичната власт представлявала голяма опасност за богатите обществени слоеве, които се крепели на чуждото оръжие и сами поддържали чуждите господари, защото осигурявали привилегиите им.

Такова било положението, когато след смъртта на Нерон (68 г. от н.е.) на трона се възкачили и паднали един след друг трима мимолетни императори — Галба, Отон и Вителий.

И тогава легионите и народите на Изтока провъзгласили за император Веспасиан. Това станало в края на пролетта на 69 година. Веспасиан и Тит се отправили пак към Ерусалим, но съвсем нямали намерение да съсипват легионите, като ги хвърлят в атака срещу стените му. Било в навечерието на нова гражданска война и войската им била нужна за постигането на техни лични политически цели.

И така Веспасиан изпратил в Италия срещу Вителий военачалника Муций, а сам отишъл в Александрия, за да изчака там развитието на събитията. Тит оставил в Юдея да продължи войната.

Как Веспасиан, а след това и синът му Тит станали императори, вече описахме. Тук трябва да дадем някои подробности за предателя цар Агрипа II.

Агрипа изоставил своя борещ се народ и избягал при римляните, откъдето заедно с привържениците си се биел против родината си. Агрипа взел със себе си и сестра си Береника, прочута в целия Изток с красотата, хитростта и разврата си. Естествено и брат й, съобразно източните обичаи от онова време — като фараоните, Птоломеите, римските императори и еврейските царе — не пропуснал възможността да й се порадва и да я направи своя любовница. Извратената сестра на извратения брат не пропуснала възможността да оплете в любовните си мрежи младия военачалник и бъдещ император Тит.

Береника била вдовица на царя на сирийска Халкида и след смъртта на мъжа си живеела незаконно с брат си. Народът на Юдея проклинал царя си за това възмутително кръвосмешение. И за да потули нещата, Агрипа омъжил Береника за царя на Киликия Полемон. Ала Береника не могла да понесе раздялата. Тъгувала и копнеела за греховната си връзка. И веднъж, ни в клин ни в ръкав, зарязала мъжа си и се върнала при брат си. И продължила противоестественото си съжителствуване с него.

Когато Юдейският народ въстанал срещу завоевателите римляни, Береника се намирала в Ерусалим. Но щом работите тръгнали зле, Береника избягала заедно с брат си в лагера на римляните, за да се борят срещу братята си.

Двамата Флавиевци, баща и син, дължат много на Береника. Защото тази демонична еврейка, благодарение на дързостта и на добре скроените си интриги, съумяла да спечели подкрепата на всички малки царчета в Сирия, които били или роднини, или съюзници на Херодовци и изповядали Юдейската вяра по времето, когато Веспасиан бил провъзгласен за император. Александър Тиберий, управителят на Египет, юдей ренегат, също подкрепил враговете на отечеството си. Той пръв признал Веспасиан за император на Рим, на Запада и на Изтока и, естествено, и на родината си, Юдея.

Чудесни времена! Неизменни времена!

И така виждаме, че династията на Флавиевци, която почти изтребила цялата юдейска нация, дължала трона си най-вече на подкрепата на юдейските „ръководни кръгове“. Имали, значи, право „ревнителите“ на Цион, като изклали тези предатели в Ерусалим и унищожили това гнездо на оси в Свещения град.