Диктаторите

За тази цел заповядал да се изградят още четири укрепления, откъдето възнамерявал да започне последната си атака. Изсякъл всички дървета по градините и нивите около Ерусалим — не останало дърво на четири мили от стените му. На 1 юли юдеите направили излаз извън стените на града, за да изгорят дървените кули на римляните, както опожарили обсадните им машини на 27 и 29 май.

Но този път претърпели неуспех. Този ден решил съдбата на Свещения град. На 5 юли Тит завладял крепостта Антония. А на 12 същия месец започнал атаката си срещу храма.

Ерусалимският храм бил една от най-страшните крепости през онази епоха, казва ни Тацит. Отстоял едва на 60 метра от крепостта Антония. От бойниците на крепостта Антония предателят историк Йосиф Флавий викал на еврейски език, за да го разберат сънародниците му, че съпротивата им е безнадеждна.

— Прекратете кръвопролитието и Тит ще позволи на Йоан от Гискала да излезе от Ерусалим с цялата си войска и ще даде възможност на всички юдеи да изповядат необезпокоявани вярата си в единния бог!

Но Йоан не искал и да чуе за това.

Някои отвръщали:

— Решени сме да умрем тук!

Тогава Тит заповядал атака срещу храма. Било 8 август, когато най-сетне римляните успели да подпалят вратите на храма. Изумлението на юдеите било безгранично. Как така Йехова, богът на Израел, е позволил такова светотатство?!

На 10 август един войник, „без някой да му е заповядал това“, хвърлил в храма през един от прозорците му запалена насмолена главня. В дома господен бързо се издигнали високи пламъци. Йосиф Флавий се мъчи да ни убеди, че уж богобоязливият Тит не искал да опожари храма и че войникът по свой почин хвърлил горящата главня в него. Не искал да опожари храма на… своята Береника! И дори сам се спуснал да гаси огъня!

И все пак! Сред различните предмети, които украсявали триумфа на Тит в Рим, имало и една картина, която представяла опожаряването на храма. Навярно Тит е считал станалото за… голям свой подвиг!

Във всеки случай Йосиф Флавий ни повече, ни по-малко иска да ни убеди, че юдеите сами извършили това невиждано и нечувано светотатство, юдеите „ревнители“, тези религиозни фанатици! Ето как ни предава той това: „Огънят се прехвърлил от съседните къщи, които били в пламъци.“

Йосиф Флавий е предшественик на всички по-нови „историци“ от този тип — от тези, които предават нацията си и стоварват върху съотечествениците си злодеянията на враговете им.

Колкото повече Тит ги нападал и притискал, толкова повече нараствали фанатизмът и настървението на защитниците на Ерусалим. Започнало безмилостно клане на юдеите в двора, в преддверието и в олтара на храма. Кръв се леела като река. Чували се само виковете на бойците и предсмъртното хъркане на съсечените, които молели бога да им помогне.

Мнозина можели да се спасят в Горния град. Но предпочели да умрат в подножието на олтара. Защото считали тази смърт за висока чест. Едни се хвърляли сами сред пламъците на храма, за да изгорят заедно с него, а други — върху мечовете на римските войници, за да загинат.

Трети пък се убивали едни други, за да ускорят края си.

След опожаряването на храма останал само Горния град. Там се оттеглили Йоан от Гискала и Симон, синът на Йор — водачите на въстанието. И двамата се укрепили в двореца на Херодовци в западната част на Ерусалим.

Междувременно Тит опожарил целия град и издигнал укрепления срещу двореца на царете на Израил.

На 7 септември Горния град бил завладян. Римляните избили наред всички, които открили там — влизали по къщите и колели. Улиците и къщите се изпълнили с трупове. Йоан и Симон заедно с последните си привърженици избягали през разни подземни ходове и се укрили.

Римските войници избивали без разлика млади, стари, болни, жени. Почти никой от юдейските бойци не се спасил. Тит събрал всички мъже над седемнайсет години и изпратил част от тях в Александрия на принудителен труд, а другите ги раздал на разни „националистически“ настроени градове в Азия, за да ги използуват по арените било за гладиатори, било за храна на дивите зверове.

Тези, които нямали още седемнайсет години, били продадени като роби. Подборът и разпределянето на пленниците продължили много дни. В това време много от тях умрели от глад, тъй като римляните не им давали нищо за ядене, а мнозина умрели, защото сами отказвали да ядат.

И така Тит изклал близо 500 000 юдеи и продал в робство други 100 000. И след като взел от храма всички по-скъпоценни свещени неща, за да украси с тях триумфа си, съборил из основи това, което все още не било срутено. И затова от 70 до 122 година, когато Адриан построил на мястото на стария град новия град Елия Капитолина, Ерусалим представлявал едно безбрежно гробище.

Културата на римския империализъм възтържествувала! Показала си мутрата, но и дълбоката си поквареност! Показала кои са „спасителите“ на човечеството и кои „престъпниците“! Това е голям урок за малките народи!