Диктаторите

Оттогава еврейската нация е живяла около деветнадесет столетия пръсната из целия свят. И е била постоянно преследвана. Защото римляните не унищожили само средището на една голяма национална култура, но и славата на един героичен народ. Римляните предали в наследство на човечеството цялата онази несправедлива ненавист към този народ, дал на света голямата си литература и монотеизма.

ГОНЕНИЯТА НА ХРИСТИЯНИТЕ

Жестокостта на римляните спрямо юдеите волю-неволю ни припомня и жестокостта им спрямо християните. Но за какво по-напред да си спомни човек!

Безбройни са престъпленията — грабежи и убийства, — които римската власт вършела ежедневно и в Италия, и в провинциите. Три са обаче най-големите масови злодеяния, които римският империализъм е сторил на света. Това са престъпленията против духа. Никой друг народ в древността, никой варварин, нито хуните, нито монголите не сторили толкова зло на човечеството, колкото римляните.

Те опожарили двете най-големи духовни средища в древния свят — Атина и Ерусалим. Също те в продължение на повече от два века и половина са се мъчели да удавят в кръв, чрез най-ужасни изтезания, християнството.

Това, че римляните потъпкали свободата на всички народи на тогавашния свят — Европа, Азия и Африка — и безчинствували с огън и меч, без да щадят живота, честта и имуществото на хората, е нищо пред тези три престъпления срещу духа и съвестта.

Десет на брой са най-големите гонения срещу християните от годините 64 до 313. Най-тежки са били гоненията, извършени от императорите Деций и Диоклетиан. Ние ще се занимаем с първото гонение, предприето от Нерон през 64 година, превърнало се в образец за онези, които последвали по-късно.

Названието „християнин“ било станало равнозначно с определението „престъпник“. Християните не се покланяли на римските императори като на богове и не отдавали почит на статуите им! Следователно били светотатци, осквернители, врагове и рушители на справедливата държава!

За нас не е толкова важна жестокостта на императорския Рим, а това, че превръщал смъртта на хиляди хора в… зрелище. Една от най-зловещите особености на римските нрави била именно това превръщане на мъченията в празненство и на избиванията — в обществено тържество. Никога дотогава, сиреч преди Римската империя, никой не стигнал дотам, че да прави от най-ужасните изтезания на жертвите си предмет на смях и удоволствие. Арените станали място за масови екзекуции. А съдилищата щедро снабдявали амфитеатрите с човешки материал за развлечение на тълпата! „Заедно с това трябва да отбележим и една безчовечна злоупотреба с правосъдието, тъй като и най-малката простъпка се наказвала със смърт…“ — пише Ренан. Бихме могли да добавим, че това важи за всяка подобна епоха!

И действително нямало умен или глупав римлянин, образован или невежа, управник или разбойник, който да не считал, че избиването на християните е една правилна мярка „за защита на държавата“, а мъченическата им смърт — „прекрасно зрелище“! Всички наблюдавали от трибуните с настървение и безгранично злорадство изгарянето на живи хора, гърчовете им, разкъсването им от дивите зверове, и всички крещели от възторг, когато жертвата издъхвала… красиво, и я освирквали, когато умирала… грозно, и най-вече — бързо!

Ето каква била „духовната култура“ на „империум романум“, културата на управници садисти, които покварили и самия народ и го направили „себеподобен“.

Но как у Нерон възникнала мисълта за масови гонения срещу християнския елемент в Рим? След опожаряването на Рим през пролетта на 64 година, тъй като изгоряла голяма част от кварталите на простолюдието, народът взел да разправя, че сам Нерон подпалил столицата. Така че Нерон, който може би не бил виновен, но все пак изразил открито удоволствието си от това зрелище, като го възпявал с китара в ръце, бил обвинен от пострадалите — и от много историци! — че подпалил града, за да построи още по-хубава столица. Тогава Нерон направил това, което винаги и навсякъде правят силните виновници. Хвърлил вината върху християните. Сиреч насочил народното негодувание срещу невинните християни. Чрез своите агенти разпространил слуха, че християните подпалили Рим. Така била организирана — в онези стари времена, когато нямало вестници, чрез които виновните да извращават истината! — системата на разпространението на слуховете! И Нерон почнал да залавя християни и да ги изтезава, докато си „признаят“. А след като си „признавали“, нареждал да ги убият. Гледал, значи, народът, че императорът му избива християните, и си казвал:

— Щом Законът ги убива, значи няма съмнение, че са… виновни!

Тази система на „признания“ и на „създаване на виновни“ е толкова стара, колкото е стар и светът на Неправдата и Престъплението!

Почти всички християни били хора „нисши“. Римското право разделяло поданиците на „нисши“ — humiliores, които нямали никакви политически права, и на „висши“ — honestiores, които имали всички политически права.