Читаем Диктаторите полностью

Оттогава еврейската нация е живяла около деветнадесет столетия пръсната из целия свят. И е била постоянно преследвана. Защото римляните не унищожили само средището на една голяма национална култура, но и славата на един героичен народ. Римляните предали в наследство на човечеството цялата онази несправедлива ненавист към този народ, дал на света голямата си литература и монотеизма.

<p>ГОНЕНИЯТА НА ХРИСТИЯНИТЕ</p>

Жестокостта на римляните спрямо юдеите волю-неволю ни припомня и жестокостта им спрямо християните. Но за какво по-напред да си спомни човек!

Безбройни са престъпленията — грабежи и убийства, — които римската власт вършела ежедневно и в Италия, и в провинциите. Три са обаче най-големите масови злодеяния, които римският империализъм е сторил на света. Това са престъпленията против духа. Никой друг народ в древността, никой варварин, нито хуните, нито монголите не сторили толкова зло на човечеството, колкото римляните.

Те опожарили двете най-големи духовни средища в древния свят — Атина и Ерусалим. Също те в продължение на повече от два века и половина са се мъчели да удавят в кръв, чрез най-ужасни изтезания, християнството.

Това, че римляните потъпкали свободата на всички народи на тогавашния свят — Европа, Азия и Африка — и безчинствували с огън и меч, без да щадят живота, честта и имуществото на хората, е нищо пред тези три престъпления срещу духа и съвестта.

Десет на брой са най-големите гонения срещу християните от годините 64 до 313. Най-тежки са били гоненията, извършени от императорите Деций и Диоклетиан. Ние ще се занимаем с първото гонение, предприето от Нерон през 64 година, превърнало се в образец за онези, които последвали по-късно.

Названието „християнин“ било станало равнозначно с определението „престъпник“. Християните не се покланяли на римските императори като на богове и не отдавали почит на статуите им! Следователно били светотатци, осквернители, врагове и рушители на справедливата държава!

За нас не е толкова важна жестокостта на императорския Рим, а това, че превръщал смъртта на хиляди хора в… зрелище. Една от най-зловещите особености на римските нрави била именно това превръщане на мъченията в празненство и на избиванията — в обществено тържество. Никога дотогава, сиреч преди Римската империя, никой не стигнал дотам, че да прави от най-ужасните изтезания на жертвите си предмет на смях и удоволствие. Арените станали място за масови екзекуции. А съдилищата щедро снабдявали амфитеатрите с човешки материал за развлечение на тълпата! „Заедно с това трябва да отбележим и една безчовечна злоупотреба с правосъдието, тъй като и най-малката простъпка се наказвала със смърт…“ — пише Ренан. Бихме могли да добавим, че това важи за всяка подобна епоха!

И действително нямало умен или глупав римлянин, образован или невежа, управник или разбойник, който да не считал, че избиването на християните е една правилна мярка „за защита на държавата“, а мъченическата им смърт — „прекрасно зрелище“! Всички наблюдавали от трибуните с настървение и безгранично злорадство изгарянето на живи хора, гърчовете им, разкъсването им от дивите зверове, и всички крещели от възторг, когато жертвата издъхвала… красиво, и я освирквали, когато умирала… грозно, и най-вече — бързо!

Ето каква била „духовната култура“ на „империум романум“, културата на управници садисти, които покварили и самия народ и го направили „себеподобен“.

Но как у Нерон възникнала мисълта за масови гонения срещу християнския елемент в Рим? След опожаряването на Рим през пролетта на 64 година, тъй като изгоряла голяма част от кварталите на простолюдието, народът взел да разправя, че сам Нерон подпалил столицата. Така че Нерон, който може би не бил виновен, но все пак изразил открито удоволствието си от това зрелище, като го възпявал с китара в ръце, бил обвинен от пострадалите — и от много историци! — че подпалил града, за да построи още по-хубава столица. Тогава Нерон направил това, което винаги и навсякъде правят силните виновници. Хвърлил вината върху християните. Сиреч насочил народното негодувание срещу невинните християни. Чрез своите агенти разпространил слуха, че християните подпалили Рим. Така била организирана — в онези стари времена, когато нямало вестници, чрез които виновните да извращават истината! — системата на разпространението на слуховете! И Нерон почнал да залавя християни и да ги изтезава, докато си „признаят“. А след като си „признавали“, нареждал да ги убият. Гледал, значи, народът, че императорът му избива християните, и си казвал:

— Щом Законът ги убива, значи няма съмнение, че са… виновни!

Тази система на „признания“ и на „създаване на виновни“ е толкова стара, колкото е стар и светът на Неправдата и Престъплението!

Почти всички християни били хора „нисши“. Римското право разделяло поданиците на „нисши“ — humiliores, които нямали никакви политически права, и на „висши“ — honestiores, които имали всички политически права.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Лира Орфея
Лира Орфея

Робертсон Дэвис — крупнейший канадский писатель, мастер сюжетных хитросплетений и загадок, один из лучших рассказчиков англоязычной литературы. Он попадал в шорт-лист Букера, под конец жизни чуть было не получил Нобелевскую премию, но, даже навеки оставшись в числе кандидатов, завоевал статус мирового классика. Его ставшая началом «канадского прорыва» в мировой литературе «Дептфордская трилогия» («Пятый персонаж», «Мантикора», «Мир чудес») уже хорошо известна российскому читателю, а теперь настал черед и «Корнишской трилогии». Открыли ее «Мятежные ангелы», продолжил роман «Что в костях заложено» (дошедший до букеровского короткого списка), а завершает «Лира Орфея».Под руководством Артура Корниша и его прекрасной жены Марии Магдалины Феотоки Фонд Корниша решается на небывало амбициозный проект: завершить неоконченную оперу Э. Т. А. Гофмана «Артур Британский, или Великодушный рогоносец». Великая сила искусства — или заложенных в самом сюжете архетипов — такова, что жизнь Марии, Артура и всех причастных к проекту начинает подражать событиям оперы. А из чистилища за всем этим наблюдает сам Гофман, в свое время написавший: «Лира Орфея открывает двери подземного мира», и наблюдает отнюдь не с праздным интересом…

Геннадий Николаевич Скобликов , Робертсон Дэвис

Проза / Классическая проза / Советская классическая проза
Недобрый час
Недобрый час

Что делает девочка в 11 лет? Учится, спорит с родителями, болтает с подружками о мальчишках… Мир 11-летней сироты Мошки Май немного иной. Она всеми способами пытается заработать средства на жизнь себе и своему питомцу, своенравному гусю Сарацину. Едва выбравшись из одной неприятности, Мошка и ее спутник, поэт и авантюрист Эпонимий Клент, узнают, что негодяи собираются похитить Лучезару, дочь мэра города Побор. Не раздумывая они отправляются в путешествие, чтобы выручить девушку и заодно поправить свое материальное положение… Только вот Побор — непростой город. За благополучным фасадом Дневного Побора скрывается мрачная жизнь обитателей ночного города. После захода солнца на улицы выезжает зловещая черная карета, а добрые жители дневного города трепещут от страха за закрытыми дверями своих домов.Мошка и Клент разрабатывают хитроумный план по спасению Лучезары. Но вот вопрос, хочет ли дочка мэра, чтобы ее спасали? И кто поможет Мошке, которая рискует навсегда остаться во мраке и больше не увидеть солнечного света? Тик-так, тик-так… Время идет, всего три дня есть у Мошки, чтобы выбраться из царства ночи.

Габриэль Гарсия Маркес , Фрэнсис Хардинг

Фантастика / Политический детектив / Фантастика для детей / Классическая проза / Фэнтези