Диктаторите

Когато Законът съдел тези именно „нисши“ хора за „предателство“ и „светотатство“, налагал им или наказанието смърт чрез изгаряне, или пък им отреждал да бъдат хвърлени на дивите зверове в амфитеатъра, но след безмилостен побой с бич.

А „honestiores“ за същите престъпления ги наказвали… по-човечно — отсичали им главата, както отсекли главата и на апостол Павел.

Така че тези две наказания — смърт чрез изгаряне и смърт чрез разкъсване от диви зверове — не били измислени от Нерон. Заварил ги вече установени от римската богиня Темида, от справедливата държава на римляните. Нерон само разширил твърде много обхвата на тези наказания. Не ги прилагал вече само при отделни случаи, а масово. С други думи, пръв приложил нацисткия закон за обща отговорност; по същия начин нацизмът, когато не можеше да открие извършителя на някой саботаж или на някой акт на свободолюбие, наказваше невинни хора, които залавяше наслуки.

Еднакви порядки, еднакво разбиране за право!

Римският закон просто и хладнокръвно бил установил тези два вида смъртно наказание за „нисшите“ си поданици — разпъването на кръст и разкъсването от дивите зверове. Както казахме, Нерон не е изобретателят на този закон. Заварил го е наготово от предшествениците си. Само че пръв ги приложил с такова удоволствие и с такъв висок усет за постановка — та нали бил човек на изкуството!

Неизчерпаемият източник — митологията — щедро подхранвала въображението на този коронован човек на изкуството, който задоволявал „естетическите“ нужди на една извратена тълпа. И както в драмата цялата сила на произведението се развихря накрая, така и при тези представления краят бил… най-драматичен.

Когато арената се изпълвала с тела на убити и ранени, представили различни богове и герои от митологията, появявало се едно лице с маската на Психопомп и с нажежен железен бастун докосвал натъркаляните наоколо тела… на боговете и героите, за да провери дали все още мърдат или не. И ако някое помръдвало, тогава други служители, „маскирани“ като плутоновци и хорковци — Хоркос бил богът, който наказвал клетвопрестъпниците, но същевременно това било едно от имената на Плутон, — убивали с чукове онези, които упорствували… да живеят! След това плутоновците и хорковците ги влачели за краката, за да ги замъкнат в ада, сиреч на боклука!

Римската цивилизация била много… кавалерска. Не отказвали на жените пълно равноправие с мъжете. Всички прилични „цивилизации“ изтезават и избиват жените наравно с мъжете. Изкарвали, значи, и жените на арената да представят различни сцени от митологията — да служат и те на Високото изкуство на една кръвожадна тирания. Жените обикновено представяли дирки и данаиди. Не знаем много-много как точно стояла работата с тези данаиди, петдесетте дъщери на Данай, които убили мъжете си, но след това пък сами били избити от Линкей. Но, изглежда, че жените представяли „действително“ тази касапница. Петдесетте данаиди не на лъжа, а наистина убивали мъжете си, а след това единственият спасил се от тези петдесет съпрузи, Линкей, избивал, и той наистина, а не на лъжа, петдесетте съпруги. Случаят, както виждате, не бил чак толкова интересен, ако не бил броят на убийствата. Сто убийства наведнъж! Насищала се и олигархията, и тълпата, възприела психологията на господарите си — много кръв и купища трупове! И все пак, изглежда, че епизодът с Амимона внасял „пикантност“ в цялото това еднообразие! Амимона била една от петдесетте данаиди, която един сатир гонел, за да я изнасили, но накрая я изнасилвал началникът му — Посейдон.

Твърде възможно е тази драма да е завършвала с представянето на мъченията, на които мъртвите бивали подлагани в ада. Защото за престъплението си данаидите били наказани да пълнят с вода една делва без дъно. И така ненаситния за кървави зрелища Господар на света и на неговите слуги били представяни наистина, а не на шега, изтезанията и страданията на обречените на вечни мъки. През тази златна епоха представянето на сцени от другия свят били много на мода. Тази мода била пренесена в Рим от разни фокусници и пътуващи артисти от Египет и Нубия. Такива неща искала да гледа и аристокрацията, и тълпата, такива неща му показвали парсаджиите.

Знаем по какъв жесток начин е била умъртвена Дирка. Дирка била враг на Антиопа, царица на Тива. Синовете на Антиопа, Зет и Амфион, вързали Дирка за рогата на един разярен бик, който я влачил до скалите на Китерон и накрая я направил на парчета.

Този именно мит Нерон представял на арената в действителност. Опитните служители в амфитеатъра връзвали за рогата на разярени бикове най-красивите девойки християнки, при това голи, сетне подгонвали животните с бичове и изпълнените с похот очи на благородниците и на тълпата с наслада гледали как се раздирала младата гръд на девойките и как кървавите им вътрешности се изсипвали на пясъка!