Диктаторите

Тит бил тогава на тридесет години. Пълен, кръглолик, с дебел врат. Той бил отличен военачалник и превъзходен политически ум! От своя баща император Тит получил категоричната заповед да прояви крайна суровост спрямо тези „смутители на реда“ и „престъпници“, които се радвали на гражданските войни между римляните и подтикнали вековните врагове на римската държава, партите, да нападнат империята.

Било в навечерието на Пасха, когато Тит стигнал на около миля и половина от стените на Ерусалим. Градът бил пълен с верующи, дошли от всички краища на Азия, защото навред ги считали за врагове и ги преследвали и избивали. И така в Ерусалим била събрана цялата еврейска нация, за да бъде изтребена до крак!

Колко били на брой тези хора? Йосиф Флавий ни дава само за избитите невероятната цифра от един милион и сто хиляди души!

Свещеният град бил един от най-добре укрепените градове в древността. Стените му били изградени от масивни каменни блокове. А зад външната стена имало и други, вътрешни стени като тази на храма на Горния град и така нататък. Броят на защитниците бил голям, а храбростта им още по-голяма. В първите схватки Тит претърпял поражение и дори сам бил ранен…

Затова римският военачалник започнал да води военните действия с голямо благоразумие и предпазливост. И с голяма вещина. Знаел, че въстаниците били решени на всичко, фанатизирани и непоколебими. Към края на април стенобойните машини на римляните успели да разрушат част от северната стена и да превземат един квартал на града. А след пет дни римската войска завладяла и крепостта Акра на югоизточния край на Ерусалим.

След тези си успехи Тит направил много благоприятни за защитниците предложения за прекратяване на военните действия. На тези предложения на римския военачалник защитниците отговорили с подигравки. И изгорили обсадните машини на римляните.

Обсадителите почнали да губят и кураж, и търпение. И мнозина от тях повярвали, че юдеите имат право, като считат столицата си за непревземаема. Във войската на Тит започнали да се отбелязват дезертьорства. Самият Тит загубил надежда, че ще може да превземе с пристъп града. И тогава решил да затегне още повече обсадата, така че никой да не може нито да влезе, нито да излезе от Ерусалим.

Построил други стени срещу стените на Ерусалим и издигнал цял низ от кули около града. И по този начин го откъснал напълно от външния свят.

Дотогава жителите на Ерусалим си набавяли зеленчуци и други храни от околностите на града. Но сега всичко това изчезнало. Настанал голям глад сред цялото население — бойци, жени, старци и деца. Стигнали дотам, че си изтръгвали един друг от устата залъците. И ако някой изглеждал добре във външния си вид, решавали, че има скрити храни и си хапва както трябва. Тогава изгладнелите го хващали и почвали да го измъчват, за да разкрие къде ги е укрил.

Ерусалим се превърнал в истински ад, особено за жените и децата. И сякаш всичко това не било достатъчно, та Тит, за да пречупи упорството и нервите на обсадените, разпъвал всеки ден под стените на града, пред очите на храбрите защитници, по 500 евреи пленници. Разпъвал ги след най-ужасни изтезания, та сънародниците им да гледат отсреща това, да губят смелост и да живеят със страха, че и тях ще ги сполети същото!

Петстотин разпънати на ден — направете сметка колко правят за десет дни! Не достигали греди за кръстовете! А и нямало място за издигането на други кръстове! Труповете се разлагали на кръстовете, гарвани грачели около тях, и страшна смрад тровела въздуха и живите!

Римската империя — една от многото империи на този свят! — показвала с тези свои зверства равнището на силата и културата си!

Пред това ужасно зрелище и на хилядите им разпнати братя под стените на Свещения град — едно зрелище, което би могло да скъса нервите на всеки нормален човек! — „безумните разбойници“ се настървявали още повече, и фанатизмът, упоритостта и волята им за победа достигнали крайните предели на човешките възможности.

Казахме вече, че в душите им нито за миг не се разколебала увереността им, че Свещеният град и храмът господен били непревзимаеми. Закрилял ги вечният бог!

Пророчествата предсказвали помощ от небето. Вярата им в чудото на небесното спасение била толкова силна, че мнозина, които можели да избягат от този ад на глада и смъртта, предпочели да останат, за да видят чудото! И всеки, който дръзвал да предложи капитулация, бивал убит. Така бил убит върховният жрец Матия и трите му деца. Събранията, трудът и плачът… били забранени.

А в това време римският военачалник почнал да се безпокои. Искал да свърши най-сетне с тези безумци и да се прибере в Рим, където баща му царувал, та да си разбере и той като принц от живота.

Но не искал да завладее Ерусалим чрез глад. Такава една слава не би могла да придаде ослепителен блясък на „дебюта“ на новата династия на Флавиевци и да я закрепи в сърцето на народа. Искал, значи, да завладее юнашки Свещения град! С меча си! С пристъп!