Диктаторите

Сам Нерон много обичал тези зрелища и се стараел да не изпуска и най-малките подробности. Понеже бил късоглед, навеждал се и поставял пред едното си око изпъкнал смарагд за да вижда по-добре. Този смарагд е първият „монокъл“ на древните контета.

Със смарагдения си „монокъл“, със сините си очи, с кестенявите си накъдрени коси, с дебелите си устни, изпълнен с високомерна суетност на човек на изкуството, страшен и глуповат, Нерон подлагал на критика „представлението“, а в това време въздухът ехтял от звуците на цимбали и тръби, изпълнен с миризмата и изпаренията на още топлата кръв и с облаци от тамян и други благоуханни вещества.

Нерон не пропускал нито един случай, за да прояви познанията си. Когато наредил да убият майка му, след убийството сам дошъл в двореца, за да види с очите си трупа й. И както ни разказва Светоний, младият майцеубиец съблякъл трупа на красивата си майка, опипал го с пухкавата си ръка и като познавач оценил естетически изяществото на линиите и заобленостите на това прекрасно тяло.

Можем да си представим как се е извръщал към седналите близо до него благородници — най-висшите управници седели на столче от слонова кост! — и към весталките, които също седели около него в императорската му ложа, и прошепвал като тънък познавач колко изваяна е голотата на тази или онази дирка! На тези покварени до мозъка на костите си господари на народите правели изумително впечатление свянът и безропотната търпеливост на тези млади и неоформени още момичета, които стеснително и несръчно прикривали с нежните си ръце своята голота. Тази гледка доставяла на тези разкапани римляни невъобразима наслада!

Търпеливостта на жертвите раздразвала още по-силно кръвожадността и похотливостта на зрителите. И колкото по-силна била възбудата, толкова по-голямо било и удоволствието. Римляните смятали, че християните вършели това нарочно и че от злоба умирали така мълчаливо! И затова благородните души на организаторите и зрителите на тези празненства непрекъснато търсели все по-нови и по-жестоки мъчения, за да… изпитат още по-голяма наслада!

В това отношение Нерон имал много „щастливи“ хрумвания — нали бил човек на изкуството! Едно такова „щастливо“ и действително оригинално хрумване ни разказва Светоний, който се възхищава и на неговия инициатор, и на епохата, която го е оценила. Връзвали за забити по арената колове голи момчета и момичета. След това вратата на една от клетките се отваряла — клетките били наредени около арената и се намирали под трибуните — и оттам изскачал един звяр. Този звяр бил самият император, облечен в зверски кожи! Нахвърлял се върху младите си жертви, повалял ги и ги изнасилвал пред очите на множеството. Ала това не било нищо пред онова, което следвало. След малко на арената изскачал още един звяр, който почвал да се боричка с първия, накрая го повалял на земята и му отвръщал със същото… Този втори звяр бил освободеният роб Дорифор, любовник и „съпруг“ на императора! А победеният и мятащ се император надавал, както ни казва Светоний, писъци на „озлочестена девица“!

И висшите управници, и сенаторите, и весталките, и конниците, и целият народ били луди по своя толкова достоен император и приветствували възторжено „любимеца“ си, украшението на света!

Ще си позволим едно отклонение, за да обясним как е възникнала в императорския Рим тази потребност от кървави зрелища.

В най-старо време празниците и тържествата на римляните били празненства на един земеделски народ. Орачи, скотовъдци, лозари празнували и славели добрите божества на полята през определени дни в годината с танци, песни и вино в изобилие. И с много груби веселия. Но след военните победи на империалистическия вече Рим над картагенците народните празненства престанали да бъдат земеделски и се превърнали в граждански. Изгубили пряката си връзка с боговете и станали светски; сиреч загубили религиозното си съдържание и приели политическо съдържание. Загубили дори и името си — първоначално се наричали „feriae“, което означава религиозни празненства, а по-късно „ludi“, което ще рече народни веселия.

Но най-лошото било, че тези веселия загубили своята първична простота, естественост и спонтанност и се превърнали в непристойни и вулгарни оргии. Пример за това са Сатурналиите. През седемте дни на „карнавала“ — от 17 до 24 декември — роби и свободни се сливали в едно цяло, пиянствували заедно, играели заедно на комар, задявали се един друг и блудствували без никакви задръжки — „цял Рим сякаш загубвал разума си“, както ни уверява Сенека.

В тази глава наблягаме на римските празненства, защото гоненията на християните е техният естествен завършек. Читателят не трябва само да се удивлява на това, което му разказваме, а да прави съпоставки и съответните изводи.