Диктаторите

Ала Сула не бил от хората, които се колебаят или се примиряват със свършения факт. Измъкнал се бързо от Рим, за да не го заловят, и отишъл в Нола, в Кампания. Там се намирала войската му. И без да губи време, вдигнал легионите си и ги повел срещу Рим — срещу отечеството, дето се казва!

Народът не го искал. И когато влязъл в Рим, демократите го замеряли с камъни от прозорците и покривите. И тогава Сула извикал на войниците си:

— Какво чакате? Подпалете къщите им!

Грабнал една запалена борина и пръв пристъпил напред. Стрелците му почнали да хвърлят върху дървените къщи запалени стрели, сиреч на чийто връх били поставени насмолени кълчища, за да предизвикат пожар. По същия начин четири века преди това Ксеркс опожарил дървените стени на Акропола.

И какъвто бил болезнено чувствителен и отмъстителен, Сула не правел разлика между приятели и врагове и подпалвал всичко наред.

Тогава, за да успее да се справи с тези злодеи, Марий обявил робите за свободни. Но не сварил да ги въоръжи. И победеният Марий бил принуден да напусне Рим. Тогава Сула свикал Сената и го заставил да гласува осъждането на смърт на Марий, Сулпиций и техните привърженици. Казахме, че Марий успял да избяга. Ала Сулпиций бил предаден от някакъв роб и му отсекли главата. А пък същия този роб Сула първо освободил, а след това убил — хвърлил го от една скала! „Гневът и настървението — казва Плутарх — диктували всички негови постъпки. Обръщал внимание само на враговете си, никак не се интересувал от приятелите си и не проявявал милост към никого.“

Ето един пример на непризнателност от негова страна: когато Сулпиций се надигнал срещу Сула, Сула отишъл да търси убежище в дома на Марий. Марий го приел с почит и му помогнал да избяга в Нола. А сега, когато се завърнал победител, Сула забравил всичко и обявил парична награда за главата на Марий! А Марий по това време се намирал в Африка и не разполагал с никаква военна сила. Тогава Сула вдигнал легионите си и ги повел срещу Митридат Понтийски.

Първата му работа била да умиротвори Гърция. Защото началникът на флотата на Митридат, Архелай, завладял Цикладските острови и Евбея, а тиранът на Атина Аристион или Атинион вдигнал въстание срещу римското владичество.

Но кой е бил този Аристион или Атинион? Един авантюрист, който служел в двора на Митридат и когото Архелай изпратил в Атина с 2000 войници и с тяхна помощ Аристион се обявил за тиран, или диктатор, както бихме казали днес. „Заради този тиран — казва Плутарх — атиняните били принудени да приемат чуждото господство.“

Интересно е да видим какво е било отношението на Сула към гърците. Би било странно да мислим, че Сула би се държал по-човешки с гърците, отколкото със собствените си сънародници.

Обсадил Атина и понеже не успял да я превземе, защото войската на Аристион изгорила всичките му обсадни машини, Сула изсякъл всички „свещени гори“ на атиняните, а така също градината на Академията на Платон, за да си направи нови машини и укрепления. И понеже му трябвали пари, изпратил свои хора да ограбят най-богатите храмове в Гърция: в Епидавър, в Олимпия и в Делфи. Задигнал всички скъпоценни дарове и всички съкровища от тези общогръцки светилища.

Сула прибрал всички тези неща с оправданието, че при него щели да бъдат най-сигурно запазени и че щял да ги върне още по-многобройни. В Делфи Сула изпратил Кафис от Фокеа да прибере съкровищата и даровете, след като ги преброи и претегли добре, за да не би… да го изиграят!

Но Кафис не дръзнал да се докосне до тези свещени скъпоценности. Амфиктионите обаче го молели да ги вземе. А той се просълзявал.

Някои уверявали, че били чули китарата на Аполон да свири вътре в храма. Изплашеният Кафис седнал и написал на Сула за това чудо, за да изплаши и него. Но Сула, който бил реалист до немай-къде, му отвърнал подигравателно: „Чудя ти се как не си разбрал, че щом богът пее, това ще рече, че е доволен и следователно ни дава всичките си богатства от все сърце…“

Междувременно обсадата на Атина предизвикала голям глад сред жителите й. Тези, които имали храни, ги укрили и по този начин цената им достигнала невиждани размери. Един медимн1 жито в мирно време струвал 5–6 драхми. А сега цената му се покачила на 1000! Хората почнали да ядат само диви треви, а сетне обувките си и кожените мехове за дървено масло, които сварявали. А в това време диктаторът Аристион всеки ден гуляел и танцувал; но оставил свещения светилник на Атина да угасне поради липса на масло, и когато булевтите и жреците отишли да го помолят да се смили над града и да се споразумее с обсадителите, той почнал да ги замерва със стрели и ги прогонил до един.