Диктаторите

А дотогава бил избил 5000 души! Сула обявявал проскрипции не само в Рим, но и в цяла Италия. Искал да изтреби демократите — колцина са сторили като него същата глупост и в миналото, и сега! „Не останал нито храм, нито дом, неосквернен от кръв — мъжете бивали избивани до жените си, а децата — до майките си!“ В какво били виновни жените и децата? Колкото бяха виновни жените и децата на победените народи, и победените от победените — евреите, на Хитлер!

Онзи, който укривал гражданин, чието име било включено в проскрипциите, бивал наказван със смърт — независимо от това, дали искал да спаси баща си, брат си или сина си. А онзи, който убивал такъв гражданин, получавал като награда два таланта — независимо от това, дали роб убивал господаря си, или син — баща си!

Главната цел на проскрипциите била, както казахме, конфискацията на имуществото на убитите. Убийците казвали: „Този го уби къщата му; онзи — градината му; а другия — топлите му извори.“ Целий Аврелий, човек, който не се месел в политиката и затова мислел, че Сула няма да го закачи, когато веднъж отишъл на площада и прочел и своето име на таблото за проскрипции, се провикнал:

— О, нещастие мое! Изяде ме имотът ми на хълма Албан!

Не сварил да стори и две крачки и един убиец го сграбчил и го заклал.

Междувременно успели да заловят Марий младши. Но той предпочел да се самоубие, вместо да се остави да го убият.

А всемогъщият Сула отишъл в Пренест да раздава правосъдие, сиреч да коли. И тъй като не желаел да си губи ценното време, като коли „обвиняемите“ един по един, събрал ги всичките на площада, около дванайсет хиляди души, и ги изклал наред, като овце!

От конфискациите на имуществата на „враговете на отечеството“ Сула събрал около триста и петдесет милиона сестерции! И когато не останал вече нито един „враг“ за колене, обявил себе си за диктатор, след като от 120 години насам това изключително звание не било давано на нито един римлянин — давало се само във време на извънредно голяма опасност, когато „спасението на отечеството било върховният закон“ — salus patriae summa lex esto!

След това устроил един изумителен триумф и говорил на народа, събран на Форума. И докато аристократите, които благодарение на него се завърнали в Рим и си възвърнали имотите и привилегиите, го наричали „спасител“, той поискал от народа за в бъдеще да го нарича „Щастливия“ и „Прекрасния“.

Сула задържал диктаторската си власт цели три години — години на терор, оргии и наслади. Женил се пет-шест пъти, имал деца, но дружел и гуляел с актьори, музиканти и шутове. И от всички тях комикът Росций, главният мимик Сорикс и лисиодът Митровий (когото, макар и вече остарял, диктаторът продължавал да обича) имали голямо влияние над Сула.

От оргиите плътта му се скапала, напълнил се с въшки и гной. Никакво лекарство, никакъв лечебен извор не му помогнал. Ден и нощ цял куп роби му пощели въшките, но те се размножавали още повече. Този малък враг го победил с числеността си. И така човекът, който причинил нещастия и скръб на милиони хора и смъртта на хиляди, бил наказан от собственото си тяло и бил изяден от най-отвратителните гадини.

Щастливия и Прекрасния предал черната си душа на въшките в 78 г. пр.н.е. И макар че знаел, че ще умре, починал, без да се разкае — пишел спомените си и ги прекъснал едва два дни преди смъртта си.

И ето какво последно злодеяние направил на смъртния си одър — съобщили му, че архонтът Граний не изплащал задълженията си към държавата, като чакал Сула да умре, за да не ги изплати въобще.

Тогава Сула го поканил в дома си, в спалнята си, за да поговорят. Около леглото му стояли няколко роби. И когато Граний влязъл, Сула им дал знак и те го удушили. Но от яростта, която изпитал при отмъщението и от резките движения гнойникът вътре в него се спукал и Сула повърнал много кръв. И на сутринта починал, след като прекарал много мъчителна нощ — единственото възмездие, което изпитал!

Щом узнали за смъртта му, демократите се разтичали, за да попречат на погребението му. Но Помпей ги възпрял. А на гроба му издълбали следния надпис, за който казват, че бил съчинен от самия Сула: „Никой не е навреждал толкова много на враговете си и не е облагодетелствувал толкова много приятелите си, колкото Сула.“

Нека отбележим още два случая, които показват по какъв начин са се заемали по онова време най-високите политически длъжности. Знаем как Помпей е отговорил на Мамертините, че мечът му е законът. Нещо подобно казал на Сената и един висш офицер, изпратен от Цезар да поиска продължение на срока на командуването му. Сенатът не давал продължение. И тогава пратеникът потупал с ръка меча си и казал:

— Това тук ще го даде!

По същия начин и Лепид, когато след смъртта на Сула поискал да заеме мястото му, вдигнал войската си и я отвел пред стените на Рим. И изпратил известие на Сената:

— Или ме направете консул, или… ще вляза вътре!…

Такава била „демокрацията“, „Res Publica“-та, „свободната държава“ в края на дните си! Плячка за всеки авантюрист побойник!