Диктаторите

Лукул не считал самата Киликия, такава каквато била, за някаква голяма плячка, достойна за апетита му и грабителските му способности. Или всичко, или нищо! Но все пак трябвало да почне отнякъде! Искал да вземе Киликия, защото се падала близо до Кападокия. И разчитал, при това правилно, че Сенатът ще възложи на него да води войната срещу Митридат, която Сула оставил незавършена. А тази война била много… сочна!

И така Лукул направил всичко възможно, използувал всички средства, законни и незаконни, за да сложи ръка на Киликия. Той, а не друг, трябвало да вземе тази провинция. „И се видял принуден — казва моралистът Плутарх — да извърши нещо, което не било нито честно, нито достойно за похвала“, но това нещо му помогнало много в постигането на целта. По онова време в Рим живеела една жена, прочута с красотата и кокетството си, на име Преция. Животът й съвсем не бил по-добър от живота на явните хетери, ала понеже имала много влиятелни „покровители“, които използувала, за да прави разни политически услуги на приятелите си, Преция станала силен политически фактор.

Един от любовниците й бил и самият Цетег, който тогава се намирал на върха на силата и славата си и „водел и управлявал държавата“. Ала пък Цетег го управлявала Преция, следователно Преция управлявала Рим! Нищо не ставало, без Цетег да го желае, сиреч без да го желае Преция!

С подаръци и ласкателства Лукул успял да спечели покровителството на тази именно красива, сладострастна и всемогъща жена. И Цетег веднага от враг се превърнал в приятел на младия човек и станал негов ласкател и покровител — и му харизал Киликия! И само това ли? Заедно с тази тлъста баница, Киликия, Сенатът го натоварил и с ръководството на войната срещу Митридат. Мечта!

И така „облеченият в тога римски Ксеркс“ — Xerxes togatus — дължи трона си на тогавашната мадам Помпадур!

Митридат Велики знаел гръцки, както и Лукул. Но в областта на езиците надвишавал далеч своя противник. Знаел двадесет и два езика — езиците на всички народи на Изтока. Ала азиатският монарх си намерил майстора. Римският Ксеркс се показал по-голям азиатец от коронования варварин!

Този път Митридат се бил съюзил със зет си Тигран, царя на Армения. И нахлул във Витиния със 120 000 пехотинци и 16 000 конници. Всички градове не само във Витиния, но и в цяла Мала Азия разтваряли с готовност вратите си пред него. Дотегнала им била безмилостната тирания на римляните. Искали да се отърват и от управителите на провинциите, които ги управлявали „бащински“, и от двата вида харпии, които ръфали месата им: римските бирници и лихвари.

Малоазийските градове били до такава степен опустошени от римските кожодери, че когато ги превзел, сам Лукул ги съжалил за хала им — навярно защото управителите, бирниците и лихварите не оставили нищо за него!

Дотогава през повечето страни на Западна Азия били преминали разни римски плячкаджии, последният и най-големият от които бил Сула. Като практичен човек Лукул избрал „да нахлуе“ в непокорени страни, за да намери богатствата им непокътнати и първи да им обере каймака! Сула, както знаем, минал преди това през повечето от тези области на Азия и „прочистил“ страни и градове от всичко, което имали. Както сигурно читателите си спомнят, той грабел не само вещи и роби, но и принуждавал местните жители да дават подслон, да хранят и да дават пари за харчлък на войниците му. А освен това наложил на нещастните азиатци глоба от 20 000 таланта, близо шест милиона златни лири!

След такова безмилостно дране (тази била главната цел на войните и завоеванията на Рим) „нечувани и невиждани станали теглата на Азия“, която бирниците и лихварите ограбвали до такава степен, че обикновените хора се принуждавали да продават момчетата си и красивите си момичета, за да платят дълговете си, а знатните продавали статуите, картините и дори даровете в храмовете, докато накрая продавали и себе си в робство!

Ала преди да стигнат до този ужасен край и знатните, и обикновените хора трябвало да преживеят още по-големи тегла. Римската власт хващала длъжниците и ги затваряла. А в затвора ги подлагали на мъчения, изкълчвали им ръцете и краката, слагали ги да стоят през лятото на слънце, а през зимата ги заравяли до шия в кал. Така че, когато накрая римските управници ги продавали като роби, робството им се струвало избавление!

Искате ли сега още една ужасна подробност? Двадесетте хиляди таланта, които жителите броили на Сула, били взети в заем — тъй като хората нямали пари — от римските и местните лихвари. А на тях изплатили сумата два пъти. С други думи, глобата станала 40 000 таланта! Действително римските завоевания били „златен Пактол“!

Лукул уреждал покоряването на градовете не с война, а със споразумения. По този начин докопвал сам целия откуп, кръв не се проливала, унищожаване на блага нямало — но войниците му мърморели. „Войниците — казва Плутарх — негодували срещу Лукул, задето превземал всички градове със споразумения, а не със сила и не давал и на тях възможност да се възползуват от оплячкосването им!“