Диктаторите

Когато най-сетне съпротивата на Аристион била прекратена и Сула влязъл в града откъм Керамикос, той подложил жителите на клане. Те платили за греховете на поставения отвън тиранин. „Не знаем — казва Плутарх — точно колко хора е изклал, но можем да предположим техния брой по пролятата кръв. Само кръвта на тези, които са били избити на Агората, заляла цялото пространство при Керамикос, чак до Дипилос. Много атиняни се хвърляли в краката на Сула и го молели за милост.“ Също така всички сенатори, които придружавали консула, го молели да прекрати това злодеяние. Най-сетне, след като се наситил на мъст, дал заповед да не се колят останалите. И произнесъл със сатанински сарказъм:

— Подарявам живота на останалите заради… прадедите им!

След Атина превзел и Пирея и изгорил много къщи.

Но тези исторически събития ни интересуват дотолкова, доколкото ни разкриват жестокостта и грабителския характер на предшествениците на римските императори и техните безмилостни методи на управление.

От Гърция Сула преминал в Азия през Дарданелите. И за да предотврати бедата, която щяла да го сполети, Митридат приел условията за мир, предложени от Сула. Едно от условията било Митридат да заплати 2000 таланта обезщетение. Но извън тази сума Сула наложил глоба на цяла Азия в размер на 20 000 таланта! Освен това задължил жителите на Азия да дават подслон на войниците му, да ги хранят и да им плащат по 12 драхми на ден. Много голяма сума. Така Сула научил войската си да живее на чужд гръб. И тъкмо така я покварил.

Когато се завърнал в Гърция от Ефес, пак през Дарданелите, той отишъл отново в Атина и ограбил прочутата библиотека Апеликон, в която се съхранявали всички произведения на Аристотел и Теофраст. Ограбил също така и много шедьоври на изкуството, статуи, картини, колони, и натоварил се добре с книги, произведения на изкуството и пари, Сула потеглил за Италия, като преди това се отбил в Едипос, за да направи бани, понеже страдал от подагра. Веднъж, когато се разхождал край брега, няколко рибари му поднесли в дар прекрасни риби.

— Откъде сте? — запитал ги той.

— От Алея!

— Ами че има ли още живи алейци?

Защото Сула бил разрушил този град заедно с други два, Ларимна и Антидона.

Като видели учудването на Сула, рибарите се разтреперили. Помислили, че тиранинът съжалявал, задето има останали живи хора от тези градове. Но Сула им казал усмихнато:

— Вървете си с добро! Няма нищо. Подаръкът ви е хубав!

Ала положението в Италия се било променило през време на отсъствието му. Марий се върнал в Рим и турил под нож привържениците на Сула. Придружавала го постоянната му лична охрана, роби копиеносци, все избрани злодеи (каквито имали и Сулпиций, и Сула!). Те обезглавявали без всякаква друга процедура всеки гражданин, който поздравявал Марий, но комуто Марий не отговарял с поздрав. Това бил знакът.

Такъв ужас обхванал римляните, че всички бягали да се скрият, дето сварят, или да напуснат града, за да се спасят. Улиците били изпълнени с обезглавени трупове и хората, които бягали, се препъвали в тях.

Такъв страх и такива злодеяния Рим не бил виждал дотогава. Но отде да знаел какво го очаквало, когато се завърнел Сула!

И тогава станало това, което често виждаме да става и в нашата нова история. Нито приятелски, нито роднински връзки имали значение вече. Малцина били тези, които не предали на касапите на Марий приятелите и роднините си, потърсили убежище при тях. Всеки гледал да предаде другия, за да спаси себе си.

Касапите на Марий не само колели, но и обезчестявали децата и жените на жертвите си и грабели всичко, каквото им попаднело. Злото взело такива размери, че Цина и Серторий, приятели на Марий, се уговорили и нападнали нощем лагера на негодниците и ги избили до един. Междувременно обаче старият Марий умрял и водачеството на партията му поел неговият син, Марий младши.

Завръщайки се в Италия, Сула мислел само за едно — за отмъщение. И така започнала новата гражданска война (82 г. пр.н.е.). И само след няколко сражения Сула излязъл победител. Останал единствен господар на Рим, той обявявал проскрипции в продължение на цели шест месеца, сиреч в продължение на цели шест месеца публикувал списъци на „врагове“, които всеки можел да убие срещу определено възнаграждение. Тези проскрипции били един вид обявления за награда за главата на еди-кого си. А като последица от убийството му, конфискацията на имуществото му. Тази била основната цел на проскрипциите.

И тъй като на това зло краят му не се виждал, веднъж един млад човек, Гай Метел запитал Сула в Сената:

— Кога ще престане това зло? Не щем да спасим от смърт тези, които си решил да убиеш, но поне да избавим от тази мъчителна агония онези, които нямаш намерение да убиеш!

А Сула отвърнал:

— И аз не знам още!