Диктаторите

Но нека проследим кариерата на Марк Крас. Тя е много показателна не толкова за неговата ловкост и умение, колкото за нравите на онази епоха и за начина, по който е бил устроен стопанският живот тогава.

Крас е асът на… спекулантите в Рим. Цялото му бащино наследство не надвишавало триста таланта. Но ги умножил толкова много, че преди да тръгне на поход срещу партите, седнал и пресметнал цялото си богатство, всичко! След като отделил една десета част от парите си, която принасял в дар на Херкулес, след като спаднал и стойността на житото, което, както казахме, давал на всеки римлянин в продължение на три месеца, открил, че му остават 7100 таланта, както ни съобщава Плутарх, или 200 милиона сестерции, както пише Плиний.

Ала как натрупал всичките тези пари?

Най-напред се отдал на политиката. Застанал на страната на Сула. Но когато Сула напуснал Рим и се намирал в Гърция, където воювал срещу Архелай и Атинион (с войската и съюзниците на Митридат), Марий се възползувал от това и се завърнал в Рим. Изплашен да не би привържениците на Марий да го убият като приятел на Сула, Крас офейкал и потърсил убежище в Иберия. Ала когато след митридатската война Сула се завърнал победител и отрупан с трофеи в Рим и станал почти абсолютен владетел на римската държава, Крас също се завърнал в столицата. Това било чудесен случай за грабеж!

Но какво ставало всъщност? Сула бил обявил проскрипциите — избиването на враговете му и конфискацията на имуществата им. И същите тези имущества Сула продавал на търг. А Крас в това отношение имал две предимства: първо, бил политически приятел на тирана, и второ, бил „пострадал“ — но преднамерено „пострадал“! — и като „пострадал“ имал привилегии при публичните търгове. И така този голям спекулант и хищник купувал за парче хляб имуществата на убитите. По този начин според закона на джунглата, който гласи: „Твоята смърт е моят живот“, Крас превръщал смъртта на съгражданите си в свой живот. А живот за него била парата!

Както лешоядите и враните следват войските, за да изядат убитите, така и Крас следял списъците на обречените на смърт, за да им изяде имуществото.

Огънят и войната били двата главни източника на богатството му. Видяхме вече как забогатял от гражданската война и ще видим как забогатял и от войната срещу партите, но как е забогатял и от огъня? Ето как:

Улиците на Рим представлявали тесни сокаци, а къщите, особено в кварталите, дето живеел простият народ, били дървени. И пожарите били често явление. Когато пламвал пожар, огънят не можел да се локализира. Изгаряли цели квартали. Плутарх нарича пожарите в Рим „ендемични бедствия“…

След пожара обгорелите останки, а и самите места за строеж, имали нищожна стойност. Също така онези, които имали къщи в съседство с огнището на пожара, искали да ги продадат на каквато и да е цена, защото не знаели какво ще ги постигне утре. Утре можели да загубят всичко.

И така Крас се явявал купувач на развалините за парче хляб. По този начин успял да стане собственик на огромна част от Рим, а след това да препродава местата едно по едно на много по-високи цени. И печелел несметни пари.

Друг важен източник на доходи за Крас били книгите. В онази епоха имало голямо търсене на ръкописи и всеки благородник, всеки политик и всеки образован човек искал да има своя библиотека.

Намирал, значи, Крас роби краснописци, купувал ги евтино и сетне им вадел душата от работа, като ги карал да правят преписи на най-известните произведения. Играел, така да се каже, ролята на „издател“ в онази епоха. Работа и достойна, и доходна.

Освен сделките с места, изкупуването на имуществата на „обречените“ и издаването на ръкописи Крас вършел още една също така много доходна работа — имал сребърни мини и много ниви, които обработвал. И като връх на цялата тази дейност, давал в заем пари с огромна лихва: играел ролята и на лихвар, и на банкер.

Банкерът давал в заем големи суми на влиятелни приятели и политици, на разни платежоспособни дружества и дори на цели градове. Когато давал пари в заем заради политическите си интереси, не вземал лихва — по-късно получавал от кредитираните от него политици или управлението на някоя провинция, или ръководството на някоя приходоносна война! Ала когато нямал нужда от длъжника си, кредиторът Крас си искал обратно всичките пари! Така, че „безлихвените заеми ставали по-лоши от лихвените“.

И така виждаме, че за епохата си Крас е притежавал много предприемчив ум и се залавял за всяка „сочна“ работа. Но вършел и нещо по-просто — грабежи! Ще възкликнете: „Грабежи ли?!“ Защо не! Каквото вършели големите римски пълководци в Италия и провинциите, същото вършели и най-големите вълци в града, които се възползували от бъркотиите. Големите военачалници грабели посредством войската си, а големите сребролюбци грабели посредством бандите си.