Диктаторите

С такива думи се е стремял Катилина да въодушеви последователите си. А пък и това, което казвал, не било лъжа. Но не бил нито първият, нито последният, който извършвал държавен преврат, за да вземе властта. А също така нито първият, нито последният, който, за да завземе властта, би извършил убийства и който и след завземането на властта би извършил убийства и… конфискации, за да я задържи в ръцете си. Така или иначе, не извършил нищо. И в това се състои грешката му. Но дори и да бе извършил, не би могъл да надмине Сула.

А че Салустий преувеличава нещата, се вижда и от следната „басня“, и човек може само да се чуди как така един сериозен историк е вярвал на такива скроени работи! „Разправят, че след като завършил речта си, за да свърже съучастниците си с ненарушима клетва, Катилина им дал да изпият по чаша вино, размесено с… човешка кръв!“ Нещо подобно ще кажат по-късно и за християните — че ядат деца, и за евреите — че пият човешка кръв!… Но и в наши дни победителите не казват по-добри неща за жертвите си!

Тази „басня“ поставя на голямо изпитание историческата обективност на Салустий, който като управител на провинцията Нова Африка ограбил поданиците си и отнесъл в Рим несметни богатства, построил си дворци и си направил великолепни градини на хълма Квиринал. Самият той извършил същите неща, в които обвинява Катилина, че искал да ги извърши, и каквито вършели патрициите. Чисто и просто Салустий говори със злоба срещу подстрекателя на народа Катилина, защото Катилина заплашвал патрициите, че ще им вземе всичко. А пък Салустий имал твърде много!

Ала това, как Цицерон разкрил заговора на Катилина и как го осуетил, е въпрос, който не ни интересува. За нас е от значение обстоятелството, подчертано и от самия Салустий, че римският народ, плебеите, подкрепяли бунта на Катилина, защото мразели произвола на Сената и алчността на патрициите. Този метеж е бил подкрепен и от някои недоволни патриции и имал съдействието и на самия Юлий Цезар, който искал да се възползува от него!

През януари 62 г. пр.н.е. е станало много кръвопролитно сражение при Пистория между привържениците на Катилина и легионите на Гай Антоний. Катилина бил победен. Но нито той, нито привържениците му потърсили спасение в бягството! Проявили удивително мъжество, което ще рече, че не са били плячкаджии! Самият Катилина с малък брой свои привърженици се нахвърлил с меч в ръка върху най-гъстите редици на правителствените войски и всички загинали като храбреци.

ВЕЛИКИЯТ ПОМПЕЙ 106–48 г. пр.н.е.

Катилина паднал, сражавайки се храбро, „за да не посрами рода си и старото му достойнство“, ни казва Салустий. И в тази подробност се съдържа цялата същност на „заговора“. Сиреч, не се касае за някаква разбойническа организация, а за политически преврат.

Най-сетне римското патрицианство от I век преди нашата ера се отървало от страшния „обществен враг“ — Катилина! Но не се отървало нито от предишните, нито от следващите. Римското владичество над целия свят обаче останало. А то било най-големият обществен враг на човечеството.

Ако Катилина е престъпник гангстер за римските историци, то Помпей е най-големият държавен мъж на Рим; най-големият и за римските, и за гръцките историци. Да, най-големият. Ала начинът и средствата на политическия му възход са от същото качество като на другите политически дейци, включително и тези на Катилина. Но Помпей е действително най-големият държавен деец, по-голям и от Цезар, и от Август, с други думи, по-малко лош от другите. Той притежава нравствено величие, което никак не изобилствувало в неговата епоха.

Помпей произхождал от знатен род. Бил съвременник на Сула, Цезар, Антоний и Катилина. Бил красив, висок и може би затова народът го обикнал още отначало. „Красивото му лице имаше израз, изпълнен с достойнство и царственост“, ни казва Плутарх. Приличал много на Александър Велики и затова мнозина, за да го закачат, го наричали Александър. Помпей приел с удоволствие този прякор.

Умен, смел и голям стратег, Помпей преливал от здраве и жизненост, и първата му любовница, Флора, хетерата, си спомняла на старини за някогашния си приятел и се хвалела, че след всяка тяхна среща ставала от леглото с лице и тяло целите в синини от хапаниците му!… Но когато възмъжал, Помпей избягвал да се оставя да бъде „побеждаван от женските прелести“. Но това не му помогнало. Защото враговете му го клеветели, че заради женени жени занемарявал държавните работи и че дори предавал управлението в техни ръце.