Диктаторите

Докато Цина отсъствувал, Крас организирал една шайка от 1500 души, хора от кол и въже, и с тях обикалял из Италия и ограбвал градовете. Както се възползувал от положението на пострадалите от пожарите, така и сега се възползувал от анархията, която царяла по онова време.

Но такъв изгоден случай не бил единствен. Когато Сула се завърнал от Азия и станал господар на Рим, Крас се присъединил към него. И като „фактор“ в партията събрал известен брой хаймани и ограбил град Турдеция в Умбрия и задържал цялата плячка.

Но този отвратителен негодяй не бил само разбойник, а и нещо по-лошо — убиец! Когато Сула час по час публикувал своите проскрипции, Крас карал да убиват и други хора, които не били включени в списъците, но пък били богати. И всичко това, за да купи имуществото им при публичния търг.

Когато Помпей и Цезар си поделили държавата, взели за свой трети съдружник Крас. Не, разбира се, заради военните му способности или заради политическия му ум, а заради богатствата му. Това е така нареченият първи триумвират.

И когато другите двама съдружници му възложили управлението на Азия, радостта на Крас била неописуема. Ще обяви война на партите и ще оплячкоса необятната им страна. Това ще рече пара, а не това, дето има сега!

Мнозина в Рим негодували против тези опасни и безсрамни планове на Крас. Защото се готвел да се бие срещу хора, които не били извършили „никаква несправедливост и освен това имали сключени договори с римляните“! Ала и партите не били неподготвени за подобна изненада! Познавали много добре методите на римляните — „че не съблюдават договорите, които подписват“.

Партите и арменците, които Крас отивал да смаже в собствените им земи, били не само най-войнствените народи в Азия, но и най-политичните. Били въоръжени до зъби, биели се яростно за родните си огнища срещу завоевателя и използували всички средства, позволени и непозволени (измами, шпиони, засади и др.), за да подмамят глупавия римлянин в една безбрежна пустиня и да го разгромят.

В началото успял да ограби Тенодоция, голям град в Осроин, в северната част на Месопотамия, и да продаде в робство жителите му. Ала за тази си безчовечна постъпка, израз на безчовечния римски завоевателен дух, Крас заплатил твърде скъпо, заплатил за греховете на всички римски пълководци дотогава.

Партите, посредством агентите си, които лековерният и маниакално славолюбив плутократ привлякъл за свои доверени съветници, го примамили във вътрешността на страната си, в една безбрежна пустиня без вода, дървета и планини, където конницата им можела да се разгърне нашироко, и там изклали 20 000 римляни и заловили в плен други 10 000 — между тях и сина на Крас, Поплий, и дори самия Крас.

Това било най-голямото поражение дотогава в историята на Рим. И Плутарх заключава меланхолично: „Това станало пример за повечето хора за изменчивостта на щастието, а за умните — пример за необмисленост и крайно честолюбие. Защото Крас не се задоволил с това, че бил по-знатен и по-силен от милиони други хора, и все смятал, че нямал нищо, след като всички признавали, че има двама души, които стоят над него — Помпей и Цезар.“

КАТИЛИНА „ОБЩЕСТВЕНИЯТ ВРАГ“ 106–62 г. пр.н.е.

Луций Сергий Катилина е съвременник на Сула, Помпей, Цезар, Антоний, сиреч на всички онези, които с меча си са заграбвали върховната власт и със същия меч са пращали на другия свят хиляди хора.

Ала Катилина е най-оклеветеният „обществен враг“ в древния Рим. Всички, които са управлявали Рим от Сула насетне са били „обществени врагове“. Но щастието ги е съпровождало винаги. Били са победители! Докато Катилина е бил победен. Претърпял е неуспех, макар че е използувал и той, като Сула и съвременниците му и другите след тях, всички познати средства в областта на политиката. И станал изкупителната жертва в римската история, човекът, върху когото стоварили греховете на всички.

А историята му не е написана от самия него (както Сула и Цезар), нито от неговите хора, а от победителите и враговете му.

Салустий и Цицерон представят бунта на Катилина като някакъв заговор на злодеи, чиято единствена цел била избиването на граждани и заграбването на имуществата им! И все пак този заговор, като всички останали, е бил политически заговор. А що се отнася до избиването на граждани и заграбването на имуществата им, трябва да се каже, че Катилина само го е желаел, докато другите са го сторили. Там е разликата. Убийствата и грабежите не са били измислени от Катилина, а са били главното средство на политическия кариеризъм в онази епоха, и при това тези, които са се борели против него и са го убили и са разказали „историята“ му, не са били в никакъв случай по-добри от него, напротив — много по-лоши.