Диктаторите

Ала и самите му войници, когато им се явявал изгоден случай, предпочитали да грабят, вместо да воюват. Веднъж Лукул преследвал Митридат, който бягал на кон, почти сам. Малко оставало вече, за да го заловят в плен. Но тъкмо тогава между Митридат и римляните попаднало едно муле, натоварено със злато. Римските войници се нахвърлили на товара и зарязали Митридат, който се спасил.

Но заловили „частния секретар“ на царя, Калистрат. Лукул заповядал да го доведат веднага при него. Но войниците го претърсили за всеки случай и намерили скрити в пояса му 500 златни монети. Взели му парата и си я поделили, а него убили.

— Какво да ти донесем? Трупа му ли? Секретарят падна убит!

Лукул разбрал, че е попрекалил — все той да ограбва всичко и да не дава на войниците си да правят същото — и затова им разрешил да оплячкосат лагера на Митридат, изоставен от понтийския владетел, който успял да избяга на чужд кон.

Понеже не ни интересуват военните дела на римляните, а само политическата им поквареност, отминаваме как „човеколюбивият и добър по природа“ Лукул на Плутарх победил Митридат и Тигран, но и как войниците му отказали да продължат преследването на врага. А този, който разложил дисциплината на войската, бил не друг, а самият шурей на Лукул, Поплий Клодий, за когото хората разправяли, че бил любовник на сестра си.

— Какво печелим ние от тези походи? — казвал той на войниците. — Съпровождаме претоварените със злато и скъпоценни камъни коли и камили на Лукул…

Но в Рим и други плячкаджии искали да заемат мястото на Лукул, за да сварят на свой ред да се награбят. И Сенатът отзовал Лукул.

А Лукул, след като си устроил един величествен триумф, зарязал и политиката, и онази „развратна и коварна жена“, оттеглил се и се отдал на насладите на живота. Разточителството и великолепието му не се поддавали на описание. Дворците, които издигал, градините, които устроил по крайбрежието и по разни хълмове, каналите и къщите му сред морето, статуите и картините му предизвикали възхищение у съвременниците му и у потомците им — и именно затова го нарекли „облечения в тога Ксеркс“. „Пилеел без сметка — казва Плутарх — богатствата си, които спечелил блестящо през походите си!“

КРАС БОГАТАША 115–55 г. пр.н.е.

Сула бил наречен Щастливия, Лукул — Ксеркс, а Крас, по-просто, но по-изразително — Богаташа. И много правилно. Той бил най-богатият човек на своето време.

Садистът Сула ограбвал провинциите, чуждите страни и свободните римляни, за да разполага в изобилие със средства, с които да поддържа политическото си господство. Лукул, епикуреецът, грабел, за да има в изобилие средства за своите физически и духовни наслади — за да задоволява чувствата и суетността си. А користолюбивият Крас извършвал многобройни доходни сделки и също така оплячкосвал чуждите земи, за да трупа богатства и да може по този начин да бъде първи в икономическо отношение в Рим, но трети в цялата държава — след Помпей и Цезар.

И Сула, и Лукул постигнали това, за което жадували. Но Крас не постигнал това, за което жадувал. Успял да стане най-богатият човек в Рим, но не успял да стане най-силният. Не бил способен да се радва на несметните си богатства, така както се радвали на своите Сула и особено Лукул. Защото бил страшен скъперник. Не харчел дори за себе си; само за политическите си интереси — и то пак, за да може да спечели хилядократно повече. Това сребролюбие му изяло главата. Понеже искал да направи несметните си богатства още по-несметни, отишъл да се бие в дълбините на Азия срещу най-войнствения народ в древността, партите. И там паднал убит безславно — загубил и живота си, и богатствата си, и първенството, към което се стремял.

Крас имал обикновен ум, средно силна воля, но бил крайно славолюбив. Съвременниците му казвали за него, че всичките му добродетели били засенчвани само от един негов порок — сребролюбието. Ала Плутарх поправя римляните и казва: „Всичките пороци на Крас били засенчвани от този най-голям негов порок.“ А всъщност истината е следната: всичките „неспособности“ на Крас били компенсирани от една голяма негова способност — предприемчивия му дух.

Егоист и користолюбив, той се кланял на един-единствен бог — на Мамона. Трупал чрез безброй измами и нечестни дела пари и само пари. И ги харчел, за да печели благосклонността и гласовете на народа. Веднъж дал обед на римския народ, „пиршество“, и за тази цел трябвало да си набави 10 000 маси! Друг път в продължение на три месеца давал даром на всеки римлянин ежедневната му дажба храна! И всичко това вършел от празна суетност. Искал да получава в изборите повече гласове от великия Помпей! А Помпей бил горд и не се стремял да бъде първи с парите си, а с меча си. И не ласкаел народа. А Крас обратното, дружал с хора от народа и се мъчел да запомни всеки и да ги поздравява по име! Такива неща, но най-вече парите, се харесват винаги на покварените народи.