Диктаторите

Затова трябва да бъдем резервирани и снизходителни спрямо този страшен Катилина. И най-вече, защото провалът на заговора му и смъртта му не донесли нищо добро на държавата. Напротив, политическата поквара и разпуснатостта на нравите още повече се усилили и увековечили, като по този начин подготвили почвата за възникването на самодържавието, а по-късно — и за разпадането на огромната империя.

Поквареният до мозъка на костите си Салустий седнал и написал „Заговорът на Катилина“. А Цицерон, този голям сребролюбец, държал „катилинските“ си речи в Сената. И двамата са майстори на стила и имат обиграни пера. И все пак от техните текстове не можем да разберем що за „страшен“ заговорник е бил Катилина, чието име е останало пословично в историята — символ на политическите гангстери за всички времена и страни.

В тези красиво написани и образцови в жанра си произведения на римската литература не виждаме като в огледало зловещия лик на Катилина, а зловещия лик на епохата и на враговете му.

Катилина бил благородник от старо и аристократично семейство. Родоначалникът на това семейство, Сергест, бил един от другарите на Еней — сиреч родоначалникът на семейството е бил и основоположник на Рим! Разбира се, тази подробност нямала историческо значение, ала имала психологическо… С подобни праотцовски легенди разни властолюбци се стремели да вземат властта в ръцете си, и онези, които успявали в това, или предците им били богове, или пък те самите ставали богове.

Катилина, както ни го описва Салустий, бил изключителна личност: „Той притежаваше голяма физическа и умствена сила, но беше покварен по природа. Още от най-ранната му младост гражданските войни, с убийствата и грабежите си, бяха неговото забавление. С тях беше откърмен. Имаше желязно тяло, способно да издържа на студ, жега и безсъние до степен, която човек просто не може да си представи. Беше смел по дух, недоверчив и колеблив; умееше да лицемери и да прикрива всичко. Хвърляше око на чуждите богатства и пилееше своето. Пламенен в страстите и красноречив, но без никакъв здрав разум. Неукротимият му дух търсеше постоянно изключителни, невиждани, химерични неща. От деня, в който Луций Сула установи тиранията си, този човек бе обладан от манията да вземе в свои ръце върховната власт. И за да постигне тази си цел, той никак не подбираше средствата.“

Това обаче е не само портретът на Катилина, а портретът на всички патриции от онази епоха — на целия Рим! И ето какво казва още Салустий, без да крие, че не описва един-единствен човек, а цялата римска държава:

„Катилина вземаше пример от покварените нрави на една страна, която беше плячка на две смъртоносни и противоположни страсти — разточителството и користолюбието…“

И Салустий продължава: „Противоестествената любов, похищенията и всички онези изтънчени наслади бяха обладали до крайност душите на хората. Мъжете проституираха като жени, а жените не криеха позора си. Младите изяждаха бащиното си наследство, а сетне го удряха на грабеж…“

И Салустий продължава описанието на нравите на своето време: „Сред един такъв град, толкова огромен и толкова развратен, за Катилина не бе трудно да събере около себе си всички грехове и престъпления. И действително прелюбодейците, комарджиите, похитителите, всички покварени и «извратени» типове бяха пръснали на вятъра бащиното си наследство и бяха натрупали огромни дългове. А дълговете бяха направили, за да могат да откупят безчестията и престъпленията си. Освен това в Рим се бяха събрали отвред всички отцеубийци и светотатци, едни от тях бяха вече осъждани, а над други висеше опасността да бъдат осъдени; а също така и онези, които живееха от ръката си или от езика си, сиреч чрез убийства и лъжесвидетелствуване. Но при Катилина отиваха най-вече младежите. А Катилина даваше на едни жени, на други — коне, и т.н.“

След това описание на нравите на епохата и на привържениците на Катилина следва изводът, че той не е бил виновник за тази поквара, а само един вид организатор и частен случай на всеобщото разложение. Впрочем тъкмо от тази кал властолюбците набирали побойниците и убийците си.

Но в историята на Катилина Салустий прекалява с ораторствуването си. Привърженици на Катилина не са били тези, които той ни посочва, тоест каймакът на поквареното римско общество, а по-скоро недоволните от анархията, от унищожаването на демокрацията и от деспотизма на патрициите, с една дума, пострадалите от хищността и безсъвестността на патрициите. Катилина е бил по-скоро един народен водач, който е искал да смаже силата на олигархията, на рода и богатството, и да възвърне на народа предишното му чувство на сигурност и по-почтен начин на живот. Ето какво казал на народа Катилина, както донася за това самият Салустий.

„Откакто държавата падна в ръцете на патрициите, на тях плащат дан чуждите царе, управителите на областите и покорените народи… Те, патрициите, лапат обществените средства и си строят царски дворци… А на нас остават само съдебните процеси, присъдите, нещастията…“