Диктаторите

Цезар завиждал на Александър Велики, задето успял да покори Азия толкова млад. Но Александър се родил цар и наследил баща си още на шестнайсетгодишна възраст. С други думи, седнал наготово на трона. Първо станал цар, а след това — завоевател на света. Докато пък Цезар първо завоювал света, а след това станал цар — макар и без титлата цар — и основоположник на каноните на императорската власт.

Така или иначе, но на възрастта, на която Александър Велики станал цар, Цезар станал… жрец! Жрец на Дионисий. И оттам насетне започнал да се изкачва стремително по стълбата на политическите и военните длъжности и когато стигнал най-висшата длъжност, консул, не се спрял. Преминал още по-нагоре и станал пожизнен диктатор и пожизнен трибун, сиреч абсолютен монарх като диктатор и свещен и неприкосновен като трибун. Заповядвал и забранявал каквото си щял, без да държи сметка за нищо и за никого.

Плутарх обаче ни го описва малко по-различно. Наистина имал бяла и мека кожа, но не бил здрава натура. Страдал често от главоболие и имал епилептични кризи. Всичко това обаче не му пречело да се излага на всички опасности и трудности на военните походи. И войниците му го обичали и се възхищавали от него, защото знаели, че понасял всичко с мъжество и упоритост, които надвишавали силите му. Чрез дългите уморителни походи, оскъдната храна и лагерния живот под открито небе Цезар се мъчел да надмогне физическата си слабост.

Бил ненадминат ездач. Можел да препуска с отпуснати поводи, сиреч, без да ги държи, с ръце, поставени зад гърба си!

Бил винаги спокоен, ведър, в добро настроение и усмихнат и затова народът го обичал. Цицерон се уплашил от спокойната външност на една кипяща от честолюбиви замисли душа и пръв открил и предупредил, че под жизнерадостта и човеколюбието на Цезар се крие суров характер, който не би се поколебал пред нищо. Той казвал:

— Във всичките му мисли и политически планове съзирам тираничен дух. Но когато гледам така грижливо сресаните му коси и го гледам как се почесва с малкия си пръст, все ми се струва, че не е възможно един толкова изискан човек да си е наумил такова голямо зло: да унищожи обществения строй!

Цезар действително успявал да скрие плановете си, но не можел, пък и не се стараел да крие разпуснатите си нрави. Пръскал извънредно много пари, за да спечели благоразположението на народа. При това нямал пари — вземал ги в заем. Когато го назначили пропретор в Испания, дължал толкова много пари, че кредиторите му го сграбчили за яката, дето има една дума, и не го пускали да замине.

— Първо ще платиш!

Дължал 830 таланта, или около 35 милиона златни франка, а бил едва на 36 години! И тогава свръхбогаташът Крас, който предвиждал голямото бъдеще на Цезар, станал негов поръчител и така го пуснали да замине.

Казахме, че Цезар не криел разпуснатите си нрави. И защо да ги крие? Никой не ги е криел! Цялата аристокрация била безсрамна. А по-късно, по време на императорите, безсрамието ще стане правило! И не само не се криели един от друг, но всеки знаел пороците на другия.

Когато го назначили за управител на Галия, Цезар толкова се зарадвал, че се похвалил на неколцина сенатори:

— Отсега нататък ще ходя по главите на римляните.

— Но това ще бъде малко трудно за една… жена — отвърнал му някой, раздразнен от наглостта на заплахата.

— И Семирамида е била жена, но царувала над Асирия; и амазонките са били жени, но царували над по-голямата част от Азия.

И изрекъл тези думи, смеейки се и с такъв цинизъм, какъвто трудно бихме могли да открием другаде в древността.

Цезар бил една изключителна и гениална личност, изпълнена с крайни противоречия. Бил най-волевият човек, ала и най-отдаденият на насладите; най-далновидният политически ум и най-забърканият в сделки политик; най-храбрият и най-закаленият пълководец и най-женственото и натруфено конте; най-кроткият и най-суровият повелител; най-рафинираният аристократ и най-вулгарният събирач на гласове пред избори.

Ухажвал тълпите, за да има на своя страна народа. Но за да си набави необходимите средства, или вземал в заем огромни суми, или ограбвал провинциите. Вземал пари в заем, за да купи политическите длъжности, и обирал провинциите, за да устройва празненства на тълпите и да раздава жито, месо, дървено масло и пари.

Крайно безсъвестен, но изискан и в обноските си, и в речите си, и в писанията си. В речите и писанията си проявявал не само изяществото и изтънчеността на гръцката си култура, но и широта, и мъжество на мисълта.

Винаги проявявал лична заинтересованост и като пълководец, и като държавник. Оплячкосал Испания, за да се разплати с кредиторите си. Ограбил Лузитания (Португалия), макар че градовете й разтваряли с готовност вратите си пред него. В Галия обрал от храмовете най-ценните им дарове. Разрушил крепости и селища, не за назидание на другите, а единствено за грабеж.