Диктаторите

Събрал несметно количество злато на кюлчета, а го продал в Галия и Италия на монети, сиреч по-скъпо, отколкото струвало. По време на първото си консулство взел от капитолийския храм три хиляди фунта злато, а на негово място по-късно сложил същото тегло позлатен бронз.

Продавал съюзничеството на Рим, продавал царства. Само от Птолемей Авлет, бащата на Клеопатра, взел шест хиляди таланта, за да го обяви чрез Сената за „покровителствуван от Рим“. Ето така Цезар си набавял пари, необходими му за зрелищата, които давал на народа, така се снабдявал със средства за триумфите си и за… гражданските си войни.

Всичко това ни казва Светоний. И добавя и една друга подробност. Юлий Цезар се заел да завладее Англия единствено за да обере бисерите й. Луд бил да ги сграбчва в шепите си и да си играе с тях. И както разправят, веднъж купил един огромен бисер за осем милиона златни франка и го подарил на една жена.

Бил е страстен любител на скъпоценностите и на произведенията на изкуството. От всеки град, където минавал като военачалник, задигал най-хубавото — статуи и картини, млади роби и робини.

Но пръскал всички тези богатства със същата лекота, с която ги събирал: обаче само за своите политически интереси. Повечето от длъжностите, които е заемал, е получил срещу парите си, с други думи, купил ги е. А когато бил далеч от столицата, като управител на някоя провинция, подкупвал римските управници, за да го защищават, в случай че някой от враговете му би поискал да му навреди, възползувайки се от отсъствието му. И не само им плащал, но ги карал да подписват разписка, че са получили пари от него и за каква цел са ги получили, та по този начин да ги държи в ръцете си.

Когато станал за първи път консул (59 г. пр.н.е.), първата му демагогска постъпка била да раздаде земя на 20 000 ветерани и бедняци. Политическите му противници, и най-вече съконсулът му Бибул, оказали бясна съпротива. Тогава Цезар изпратил своите побойници в дома на Бибул и те го държали затворен там. И за да неутрализира и останалите, накарал някой си Ветий да заяви, че са му дали пари, за да убие Помпей и Цезар!

Ветий предал списъка на „заговорниците“, но без никакви доказателства. И понеже имало опасност машинацията да бъде разкрита, Цезар отровил Ветий и така разправията била прекратена.

Нека разгледаме сега баснословните му разходи, правени обаче винаги с демагогска цел. Но преди това е нужен един малък увод.

Цезар, Помпей и Крас образували първия си триумвират в 60 г. пр.н.е., а втория — в 56. А това значи, че тези трима най-силни политически мъже в Рим си поделили огромната римска държава. Цезар взел Галия, Помпей — Италия, а Крас — Азия. Ала Крас паднал убит, докато воювал с партите, и тогава другите двама, Помпей и Цезар, почнали да се дебнат кой да изяде другия и да остане единствен господар на света. Цезар изял Помпей. Това е втората гражданска война, траяла почти три години, от 48 до 45 пр.н.е.

След победите си Цезар си устроил в Рим пет невиждани дотогава триумфа. Раздал на всеки свой войник по 24 000 сестерции (около 5000 златни драхми); раздал на народа по десет медимни жито „на глава“, още по толкова дървено масло и по 400 сестерции. Опростил сумите за наем, които народът на Рим и на италийските провинции дължал. Раздал месо, и най-сетне дал угощения с 22 000 маси!

Освен тези разточителства устроил и празненства и зрелища, които стрували фантастични суми.

Организирал театрални представления на разни езици, гладиаторски игри и бой с диви зверове. В Рим се събрали толкова много хора, че нямало къде да спят и мнозина спели по улиците, а също така и мнозина умирали, задушени в блъсканицата на празненствата.

Изобщо имал много широка ръка. Пръскал парите, без да прави сметка. Всички банкрутирали и покварени хора, всички корабокрушенци в живота — и аристократи, и плебеи, търсели убежище при Цезар, за да ги спаси. И Цезар давал на всички. Давал и на освободените роби, и дори на самите роби, за да оказва влияние върху господарите им и да ги шпионира.

Издигал величествени обществени сгради, пазари, амфитеатри и други не само в Рим, но и в цяла Италия. Давал и от собствения си джоб, и от държавната хазна, без да пита никого. Издигал прекрасни паметници в двете Галии, „предалпийската“ и „задалпийската“, в Испания, в Гърция и в Азия. Възстановил Картаген, който Сципион бил опожарил, а също така и Коринт, опожарен от Момий.

Възнамерявал да прокопае Коринтския провлак, с което по-късно се заел Нерон. С тези си прояви на щедрост той се стремял да стане любимец на всички народи в империята. С други думи, искал да закрепи абсолютната си монархия не чрез страха, а чрез любовта на народите. И успял. Имал изключително обаяние, но никакви угризения на съвестта.

Това е едната страна на неговото лице, добрата. Но има и друга — лошата. Цезар бил безмилостен егоист. Всичките му действия имали само една подбуда — личния му интерес. И за постигането на целите си не се спирал пред нищо.