Диктаторите

Споменахме, че притежавал огромна физическа сила. На някакъв общонароден празник в Атина, както ни съобщава Плутарх, Антоний се преборил с всички младежи и ги повалил до един на земята, като ги сграбчвал за врата с яките си като клещи ръце. И въпреки всичко това, този Херкулес не можел да обуздава страстите си. И моралните прегради не са могли да го задържат и да му попречат да постигне това, което е пожелавал. Приятелите му го смятали заради гуляите и разточителността му за благодушен гигант като прародителя му Херкулес, ала това бил гигант, отдаден изцяло на ядене, пиене и сладострастия, а народите на Азия, които изпитали на свой гръб грабежите му, го нарекли човекоядно чудовище, и появата му предизвиквала навред паника.

Но колкото народите треперели от него, толкова жените го обожавали. Притежавал чар, на който не могло да се устои. Където и да минел, навред изпълвал света със свои потомци, както някога вършел това и прародителят му Херкулес. И както Херкулес си сложил рокля за хатър на Омфала, така и Антоний станал роб в нозете на Клеопатра.

Смисълът на живота му бил да се наслаждава на живота. Всичките си физически и душевни сили поставил в услуга на тази цел. И когато побеждавал, обичал да се радва на плодовете на своята победа. Още от млад се отдал изцяло на удоволствията и заради удоволствията направил дългове на стойност 250 таланта, „въпреки младата си възраст“. И затова баща му го изгонил от къщи. И когато по-късно пораснал и влязъл в политическия живот на страната, „всепобедният Антоний“ обичал да жертвува всичко за удоволствията. За любовта на една жена пожертвувал цяла световна империя, която била несъмнено само негова.

Ала за варварските му забавления му били необходими пари. Как ги е намирал и как ги е харчил този ярък представител на Рим, на онзи Рим на разврата и на грубата сила? Варварски и безмилостно.

Първата работа на Антоний, щом станал голям, била да изплати дълговете си и да намери още пари за личните си нужди и политическите си амбиции. Един бил обичайният способ — властта; а посредством властта — управлението на провинции или ръководството на военни походи.

Но как така един млад човек, юноша още, като Антоний, успял да натрупа такива големи дългове — 250 таланта, сиреч десет и половина милиона златни драхми! — а Цезар едва на 34 години имал 810 таланта дългове? В онези времена всички живеели със заеми. Прахосвали първо състоянието си в политиката и за разкош, а след това прибягвали до лихварите. Тези използвачи давали заем с 4 на сто лихва месечно, сиреч 48 на сто годишно! Отпускали заеми главно на млади хора, които очаквали да получат наследство, и на онези, за които личало, че ще се издигнат високо в политическата си кариера. Когато не можели да се издължат на кредиторите си, тези млади хора вземали заем от други лихвари, за да запушат устата на първите и по този начин се създавал един затворен кръг без никакъв друг изход освен поемането на ръководството на някоя война или провинция, или пък вдигането на въстание. Катилина не бил нито първият, нито последният, който искал да завземе властта, за да опрости дълговете. И Сула, и Марий, и Антоний, и Октавиан са гонели само една цел с проскрипциите си — конфискацията на имуществата. С други думи, дълговете се изплащали или с външна, или с вътрешна война!

И тъй Антоний, „доброто момче“, много преди да започне политическата си кариера, започнал плячкаджийската си. Съпроводил като „началник на конницата“ проконсула Габиний, който тръгвал за Сирия. Там сваленият цар на Египет, Птоломей Авлет, предложил на Габиний 10 000 таланта, за да му помогне да си възвърне трона. Всички командири във войската били против тази операция. Единствен младият Антоний настоявал да се заемат с нея, защото мечтаел за големи работи. И убедил Габиний, когото десетте хиляди таланта били „пленили“, както пише Плутарх, да потегли към Египет.