Диктаторите

За този му начин на живот Цицерон му обявил ожесточена война и убедил Сената да го обяви за враг на отечеството. Когато бягал да се спаси след битката при Мутина, Антоний се заблудил из италийските планини, и най-вече в Алпите, и тогава „се показал по-силен от себе си и се проявил като добър човек“. Защото този покварен човек на живота не намирал вода и храна и пиел тиня и се хранел с корени и кора на дървета и диви плодове, като давал чудесен пример на войниците си, които го последвали в това му премеждие.

Но когато след образуването на втория триумвират заедно с Октавиан и Лепид станал най-силният властник в империята, отново се отдал на стария си живот на разкош и наслади. След това се отправил за източните провинции, „за да натрупа пари“, както казва открито Плутарх. Най-напред отишъл в Гърция с многобройна войска. В Атина му отдали големи почести. Нарекли го приятел на гърците и атиняните и го посветили в Елевсинските мистерии. А той се развличал, като устройвал пищни празненства и общувал с най-просветените хора в това средище на културата. След това оставил в Гърция Цинзорин за свой заместник, а сам преминал в Азия и почнал да „събира тамошните богатства“. И тичали царе и царици при него, за да го ласкаят. Царете му поднасяли скъпоценни дарове, а цариците младостта и красотата си. И тогава в „двора“ му се събрали анаксиноровци, певци с китари, ксутовци, флейтисти, метродоровци, танцьори и цяла театрална трупа от азиатци, които надминавали по безсрамие и непристойност „италийските хаймани“, които мъкнел със себе си. И цял Ефес — там бил установил стана си Антоний — кънтял от музика и песни, потънал в облаци от благовония.

Когато влязъл за първи път в Ефес, жените, които го придружавали, вървели отпред облечени — сиреч съблечени — само с една кожа от пантера като вакханки, а децата облечени — сиреч съблечени — като сатири и панове; целият град бил пълен с благовонен дим, тирси (прът с борова шишарка, забита на върха му), свирки, флейти и арфи.

И макар че бил такъв, разказва Плутарх, накрая бил обхванат от любов към Клеопатра, която събудила и разпалила в него много от дремещите му страсти и унищожила и опустошила всичко добро и чисто, останало все още в дълбините на душата му.

Ето как започнала тази прочута романтична история. Антоний изпратил своя приятел историка писател Квинт Делий в Александрия да покани Клеопатра в Тарс, за да се защити за помощта, която оказала на Касий, убиеца на Цезар. Когато видял дребничката египетска сирена, Делий разбрал, че тя ще очарова и ще покори повелителя на Азия и я убедил да дойде на всяка цена, без да се бои от „най-ласкавия и най-човеколюбивия от всички властници“.

Клеопатра взела един позлатен кораб, с червени платна и посребрени весла, и с него заплувала нагоре по река Кидна — флейти, свирки и китари поддържали ритъма на гребането. А тя, изтегната под една златоткана шатра, била накичена като Афродита, а от двете й страни малки голи момченца, представляващи амурчета, й веели с ветрила от паунови пера. Най-красивите й прислужнички, облечени в одеяния на русалки и грации, стояли прави едни до кормилото, други до въжетата на мачтата. А димът от благовонията, които горели на палубата, се разстилал по двата бряга на реката. И всички хора се стичали по улиците към малкия пристан, за да видят как египетската Афродита иде да се срещне с римския Дионисий „за доброто на Азия“.

Така тази дребничка, изключително хитра и прелестна чужда царица със сладко гласче, която говорела на всичките езици на поданиците си и имала способността да променя всеки ден облика си и да открива все нови и нови наслади, превърнала Антоний в своя играчка. Тази малка женичка със своята непринуденост, със смелостта и хитростта си направила Антоний роб на своя неотразим чар. И както Цезар завладявал и подарявал цели царства, без да пита никого, така и Антоний подарил на Клеопатра Финикия, Сирия, Кипър и голяма част от Киликия и Юдея. И понеже римляните почнали да се възмущават от тази „щедрост“, Антоний отвърнал, че величието на Рим се изявява не в това, което взема, а в това, което дава.

Тази любов станала гроб за Антоний. Зарязал съвсем военните си задължения и войната. Пожертвувал бъдещето си. Но потъвал в безкрайните дълбини на блаженството в обятията на тази изящна, игрива и фатална жена, заради която загубил и империята, и живота си, а и тя загубила своя. Когато Октавиан превзел Александрия, Антоний забил меча в корема си, а Клеопатра се отровила. И тогава Октавиан, който също притежавал всички пороци на римляните, станал владетел на света, защото първо можел да владее себе си.

ОКТАВИАН „ЧОВЕКЪТ, КОЙТО БЪРЗАШЕ БАВНО“