Диктаторите

Този поход към… десетте хиляди таланта представлява първия му финансов успех. Вторият бил след убийството на Цезар, когато самият той станал консул, а двамата му братя, Гай и Луций — негови помощници в управлението, първият — висш военачалник, а вторият — трибун. Тогава отнесъл в дома си книгите и ръкописите на Цезар и цялото му състояние, 4000 таланта, сиреч 168 милиона златни драхми! Третата му финансова операция са проскрипциите, които обявил заедно с Октавиан и Лепид, когато тримата съставили в Болоня така наречения втори триумвират (43 г. пр.н.е.) и си „поделили помежду си — както казва Плутарх — цялата държава, сякаш им била бащино наследство“. И всеки от тях използувал удобния случай, за да избие враговете си. И за да задоволи съдружниците си, всеки от тримата „пожертвувал честта на роднините си и любовта на приятелите си“. Октавиан предал Цицерон на Антоний, а Антоний — на Октавиан — чичо си Луций Цезар, а пък Лепид, получил разрешение да убие… брат си Павел! Когато Цицерон бил убит, Антоний наредил да му отрежат главата и дясната му ръка, тази същата ръка, която пишела пламенните речи срещу него! И когато му ги донесли, той им се любувал и ликувал, и се смеел гръмко, извън себе си от радост! А след това заповядал да ги окачат на Форума, над самата трибуна, от която великият оратор говорел. Безспорно подобен хуманизъм и такава цивилизация не биха били голям успех за народите, ако се повтореха и в наши дни! И като си помисли човек, че Антоний, според историка Делий, бил „най-добрият и най-човеколюбивият от всички властници“, можете да си представите какви са били пък другите!

Обаче най-голямото икономическо начинание на Антоний било покоряването на Азия. Членовете на триумвирата си поделили света, Октавиан взел Италия, Лепид — Африка, и Антоний — Азия. Антоний повел със себе си многобройна войска и обещал на всеки войник голяма сума като подарък! Нужни му били, значи, големи източници на средства. И затова смазал от данъци азиатците. Когато влязъл тържествено в Ефес, жителите на града го нарекли „прелестния и нежен Дионисий“, и действително бил такъв за малцина, за приятелите си; обаче за повечето хора, за поданиците, бил жестокият и див Дионисий, тоест човекоядец! „Защото вземал — казва Плутарх — имуществото на знатни люде и го подарявал на негодяи, на хора от кол и въже, и на ласкателите си!“

И за да си набавя пари, които пръскал безразсъдно, направил следното… нововъведение: задължил азиатските градове да му плащат двойно дължимия годишен данък. И тогава ораторът Хибреас от град Миласа в Кария в защита на интересите на родината си казал на Антоний:

— Щом можеш да вземаш два пъти данъка за една година, тогава навярно можеш да направиш така, че да имаме две жътви и два пъти да събираме плодовете на земята!

Във всеки случай благодарение на това безмилостно дране събрал баснословната сума от 200 000 таланта, или около осем и половина милиарда златни драхми! И при това, без да дава сметка никому! Изяждал ги, изпивал ги, раздавал ги! Въобще водел живот на азиатски монарх, както ще видим. Само ще добавим, че веднъж, когато обсаждал комагенския цар Антиох в столицата му Самосата, се съгласил да вдигне обсадата и да го остави на мира срещу 300 таланта!

И турил в джоба си и тези таланти в името на величието на Римската империя и в името на… човеколюбието.

„На добродетелните и на разумните хора — казва Цицерон, а такива добродетелни и разумни хора като него не били много в Рим! — Антоний не се нравел, поради начина си на живот; напротив, те го мразели заради гуляите му, заради безумствата и разточителството му, и задето се въргалял с проститутки и по цял ден спял, разхождал се и пиянствувал и по цели нощи прекарвал в пируване, зрелища и сватби на актьори и смешници.“ Разправят, че една сутрин, след като пил цяла нощ на сватбата на актьора Хапий, Антоний, поканен от народа да дойде на Форума, се явил в такова лошо състояние, че повърнал пред насъбраното множество, и затова един негов приятел държал пред устата му плаща си, та народът да не гледа отвратителното зрелище. Обичал една актриса, една малка женичка на име Китера. И вземал тази жена в носилката си и я водел със себе си от град на град, следван от цяло шествие слуги. При тези си пътешествия носел винаги златни чаши, опъвал палатки край някоя река или гора и застилал масите. Имал колесници, теглени от опитомени лъвове, както колесницата на Кибела или на Дионисий, и когато пристигал в някой град, настанявал по домовете на почтените хора своята компания — флейтистките и курвите.