Диктаторите

Повечето историци ни представят Цезар като някакъв герой, живял и загинал за най-възвишени човешки и патриотични идеали. Това е една традиция на историческия романтизъм, която се обяснява с възхищението, породено от гения на Цезар и от способността му да превръща в действителност, с риск на живота си, и най-невероятните си мечти.

Обаче между това положение и схващането, че Юлий Цезар е поставил гения си в услуга на човечеството, съществува голяма разлика.

Но нека продължим анализа на характера му, който е и критерий за делата му. Въпреки лустрото на гръцката си култура, Цезар всъщност е най-представителният тип на римлянин. Той е една смес от противоречия. Съчетание на великодушна благост със садистична жестокост. Когато преминал Рубикон и тръгнал срещу Рим като „враг на отечеството“ и превзел столицата, всички очаквали, че ще сложи под нож противниците си, според обичая на победителите в разните граждански войни, ала той не наказал тези, които се били против него. Този факт предизвикал всеобщо изумление. Римляните не били свикнали на такива необясними обноски! Марий и Сула изклали като овце хиляди свои политически противници. Но Цезар бил по-политичен от тях. Искал да породи в душата на народа едно трайно чувство на уважение с оглед на бъдещите си планове. Когато стигнал в Александрия, преследвайки Помпей, и убийците на великия му противник побързали да поднесат главата му, Цезар се просълзил. И веднага издал заповед да издигнат отново върху постаментите им паметниците на Помпей — защото след победата на Цезар римляните ги били повалили.

Ала Цезаровото великодушие си имало своята политическа целенасоченост. След като Помпей бил вече мъртъв, нямало защо да се страхува от един покойник и затова проявил съчувствие, за да покаже на помпейците, че осъжда убийството на техния водач.

Но при други случаи се показал истински палач. Осеял цяла Галия с купища трупове. При това, без да има абсолютно никаква нужда от подобни действия. Единствено, за да тероризира варварите. В Укселодун в келтска Галия, както и на други места, отсякъл дясната ръка на хиляди пленници. Също така без никаква причина изклал всички старейшини на венетите (в днешния департамент Ван в Бретан) и продал в робство всички жители!

Спрямо усипетите и тенктерите, германски племена, проявил такова лошо отношение, че то петни цялата му военна и политическа слава. Подписал договор за мир с тях и една от клаузите на договора гласяла, че усипетите и тенктерите трябва да предадат оръжието си. Щом им взел оръжието, нахвърлил се върху тях и изклал четиристотин и тридесет хиляди души — мъже, жени и деца.

И тогава Катон предложил на Сената да вържат Цезар и да го предадат вързан на тези нещастни два народа, за да си получи заслуженото.

Шест години воювал в Галия, докато я покори. За това време превзел 800 селища, подчинил 300 държавици, избил един милион души и продал още толкова в робство. Верцингеторикс, вождът на всички гали, въстанали срещу римското владичество, Цезар държал затворен и окован във вериги цели шест години в Рим. И накрая вместо да се съжали над него и да го помилва, хладнокръвно заповядал да му отсекат главата. Това му злодеяние ни се струва днес много по-отвратително, отколкото на неговите съвременници.

Ето още един пример за неговата жестокост. Младият трибун Метел направил запитване в Сената:

— Има ли право Цезар да си присвоява държавната пара за така наречените му военни цели?

Цезар присъствувал на заседанието. Изправил се и му казал хладно:

— Ако упорствуваш да питаш, ще те убия! И знай, млади човече, че ми е по-неприятно да ти кажа това, отколкото да го извърша!

Но това, което най-много петни гения на Цезар, е необузданото му сластолюбие! Цезар не се срамувал от нравите си дори когато те били извратени. Всички го обвинявали, че се бил „омъжил“ за царя на Витиния, Никодим, и затова враговете му го наричали „царица на Витиния“. А някой си веднъж срещнал на улицата Помпей и Цезар, които вървели заедно. И поздравил всеки поотделно, като се обърнал към тях така:

— Здравей, Помпей, царю!

— Здравей, Цезаре, царице!

А и самите му войници, когато влезли победоносно в Рим, викали по улиците:

— Затворете вратите си, жени! Водим плешивия петел, който купуваше в Галия жените с парите, които вземаше в заем в Рим!

Но най-силно го жегнал веднъж в Сената Курий:

— Мъж на всички жени и жена на всички мъже!