Дивергенти

Напълно объркана съм. Тори се усмихва с половин уста и добавя:

- Това не трябва да те притеснява. Само Прямите казват истината в такава ситуация.

Един от възлите, които стискат гърдите ми, се отпуска. Може пък да не съм чак толкова ужасна личност.

- Предполагам обаче, че и това не е съвсем вярно. Онези, които винаги казват истината, са Прямите... и Аскети-те - продължава тя, - което ни изправя пред проблем.

Долната ми челюст увисва.

- От друга страна, ти се хвърли срещу кучето и не му позволи да нападне момиченцето, което е типична реакция за Аскет. И въпреки това, когато мъжът ти каза, че истината ще го спаси, ти пак отказа да признаеш. Това изобщо не е присъщо за Аскетите. - Тя въздъхва. - Когато не побягна от кучето, това ни насочи към Безстрашните, но в такъв случай би трябвало да избереш ножа, а ти не го направи.

Тя прочиства гърлото си и продължава.

- Разсъдливото ти поведение спрямо кучето предполага принадлежност към Ерудитите. Представа нямам как трябва да тълкувам твоята нерешителност на първия етап, но...

- Момент - прекъсвам я. - Значи вие нямате никаква представа какви са моите наклонности?

- И да, и не. Моето заключение е - обяснява тя, - че ти проявяваш еднакви наклонности и за кастата на Аскетите, и на Безстрашните, и на Ерудитите. Хората, получили подобни резултати, се... - тя хвърля поглед през рамо, сякаш очаква някой да се появи там - се наричат...

Дивергенти - Произнася последната дума толкова тихо, че едва я чувам, а в очите й отново се появява същият напрегнат и тревожен поглед. Тя заобикаля стола, застава от едната ми страна и се надвесва ниско.

(Дивергенти - Научен термин, с кийти се означават инуивиуи от някакъв бид, чиито признаци се различават от общите, В следствие на което често се стига до поява на нов вид. - Б. ред.)

- Беатрис - казва, - в никакъв случай не бива да споделяш тази информация с когото и да било. Това е изключително важно.

- Нали така или иначе не трябва да говорим за резултатите от теста - кимам. - Известно ми е.

- Не. - Сега Тори коленичи до стола и слага ръце на свободния подлакътник. Лицата ни са само на сантиметри едно от друго. - Това е нещо различно. Нямам предвид само сега да не споделяш за резултатите си с някого. Никога занапред не трябва да говориш за тях, никога, независимо какво става. Да си един от Дивергентите е много опасно. Разбираш ли?

Не разбирам как е възможно едни неокончателни резултати да бъдат опасни, но въпреки това, продължавам да кимам. И без това нямам никакво намерение да споделям какви са резултатите ми с когото и да било.

- Разбрано. - Отлепвам ръце от подлакътниците и се надигам. Краката не ме държат.

- Предполагам, че се прибираш вкъщи - казва Тори. -Трябва сериозно да обмислиш всичко и едва ли ще бъде от полза да останеш да чакаш с останалите.

- Трябва да кажа на брат ми къде отивам.

- Аз ще му кажа.

Притискам с ръка челото си и забивам поглед надолу, докато излизам от стаята. Не бих могла да я погледна в очите. Не мога да понеса и мисълта за Изборната церемония утре.

Сега трябва да взема решение, независимо какви са резултатите от теста.

Аскети. Безстрашни. Ерудити. Дивергенти.

Решавам да не се качвам на автобуса. Прибера ли се по-рано, баща ми ще разбере, като провери домовата книга вечерта, и ще трябва да давам обяснения какво е станало. Вместо това ще повървя. Ще трябва да взема мерки, преди Кейлъб да се е изтървал пред нашите, макар че той умее да пази тайна.

Вървя по средата на тротоара. Автобусите се движат плътно покрай бордюра, затова тук е по-безопасно. Понякога из улиците в нашия квартал забелязвам следи от местата, очертани навремето с жълти линии. Сега нямаме никаква нужда от тях, защото са останали много малко коли. Светофари също не са ни потребни, въпреки че някои продължават да се люлеят хлабаво тук-там над пътя и заплашват да се стоварят долу всеки момент.

Обновяването на града върви бавно - той прилича на юрган, съшит от парчета нови, чисти сгради и останки от порутени стари постройки. Повечето от новите сгради са около тресавището, което преди много време е било езеро. По-голямата част от обновяването е дело на Агенцията за доброволци на Аскетите, за която работи и майка ми.

Всеки път, щом се замисля как живеят Аскетите, решавам, че животът им е наистина красив. Когато наблюдавам как семейството ми съжителства в пълна хармония; когато след някое празненство всички се заемат да разчистват, без някой да ги е молил за това; когато виждам как Кейлъб помага на съвсем непознати да занесат покупките си у дома, аз за пореден път се влюбвам в този начин на живот. Но реша ли и аз да живея по същия начин, идват проблемите. Така и не се почувствах на място сред тези хора.

Но ако избера друга каста, ще означава, че се отказвам от семейството си. Завинаги.